Какъв е смисълът на живота ми?

Какъв бог ?Той пък какво общо има с мене?Оставете го там да си доискусури човечеството че да обърне малко внимание на нашата абсурдна България че всичко в нея замириса на стих от Перко.

ХуЛитер Записан(а): Apr 03, 2007 Мнения: 48

Какво да ти кажа, angar, мисля, че познанията и интелектуалният ресурс, който би могъл да натрупа Ботев, не са били в никакъв случай достатъчни, за да може да бъде смятан за сериозен критик на каквото и да било, освен на смешните и побългарени попове, с които и досега, за съжаление е пълна българската църква, но за щастие християнството не е само българската църква. Ботев със сигурност е имал доста ограничен достъп до световната култура, както впрочем може би и ти, а в Одеса се е докоснал само по ръба на просвещението. (Освен ако допуснем хипотезата за връзки му с масонството, но тук пак ще стигнем до някаква форма на религия) Богословието е доста сериозна наука.
Разбира се, съгласен съм с теб, че от повечето попове в българските църкви можеш да научиш по-скоро някоя по-хубава готварска рецепта, отколкото каквото и да било. Но Ботев мисля, че е смешно да съизмерваме Ботев, Вазов, или който и да било със световните имена, на които в социалистическите училища, за съжаление, се е обръщало толкова малко внимание. Smile

prita написа:

Замислял ли си се въобще - защо живея? Каква е целта на моят живот? Кой съм аз? От къде идвам? Дали наистина маймуните са моите прароднини или някакви извънземни са объркали планетата и са кацнали на тази, защото им се видяла по-красива? Аз лично не съм на това мнение! Аз вярвам, в един всемогъщ Бог, който е създал Небето и Земята!

МАЙМУНА ЗА БАЩА?

Едно недоразумение във връзка с "Произходът на видовете засяга нашата собствмена еволюция. Някои вестникари и карикатуристи погрешно твърдят, че според Дарвин хората са произлезли от съвременните маймуни като например горилата и шимпанзето. Това
не е вярно. По този въпрос той казва само: "Предстои да се изяснят много неща по произхода на човека и неговата история.
Из "НАУЧНИТЕ ОТКРИТИЯ" ТОМ ІІ - ЧАРЛЗ ДАРВИН И ЕВОЛЮЦИЯТА

Никоя наука до днес с нито едно свое откритие не е доказало подобно нещо, че няма Бог. Тъкмо обратното. Този израз е лишен от всякакво съдържание.
Никои от нас не е отишъл в Космоса. Още не сме напуснали границата на Слънчевата система, а относно необЯтния Космос нека бъдем скромни. На 4 светл. г. е най-близката звезда. С нашите космически кораби ще стигнем до нея за не по-малко от 25000г.

Вярата в Бог е вътрешна потребност на човека. Тя е общочовешко явление така както изкуството е общочовешко явление. А щом има явление има и причина за него.

Удовлетворението на една потребност било физическа, било естетическа, било духовно по погрешен начин води до големи поражения на личността и в живота...

Гръцкият философ ТАЛЕС още преди 2600 г. казал:"В света няма нищо друго освен материя, която се развива..." Няма Бог, всичко е материя и случайно стечение на обстоятелстгвата...
ТЕОРИЯ НА ВЕРОЯТНОСТИТЕ СЕ ЗАНИМАВА СЪС СЛУЧ.СЪБИТИЯ. с НАВЛИЗАНЕТО НА РОБОТИКА, КИБЕРНЕТИКА И КОМПЮТРИ ТЯ ЗАЕ ГОЛЯМО МЯСТО В НАУКАТА ДНЕС. Според нея:"Колкото едно явление или процес е по-сложно толкова вероятността да стане случайно е по-малка."
Според опита на вероятността 1 на 1 милиард опита, но ако използуваме разума си ще го сторим за по-малко от минута.

По-вероятно е разумното, отколкото случайното.
Как са се подредили случайно 100 елемента на Менделеевата таблица, за да се получи това многообразие в света около нас. Матерлиалният свят условно го делим на три - микро, макро, мега, но всички те са устроени удивително сложно. Според теорията на вероятностите е невъзможно да стане случайно. Дори Менделеев е открил таблицата не случайно, а чрез сън.

ВЕЛИКИЯТ АЙНЩАЙН КАЗВА:"Ако масата на електрона и неутрона не бе точно 2 електронни маси, нямаше да има стабилни ядра. Ако гравитационната маса на протоса не бе толкова колкото е, нямаше да има звезди. Ако природните закони не се изразяваха с уравнения от втори ред нямаше да има нито една стабилна система. Излиза, че вселената, живота и разума съществуват благодарение на някакво чудо.ЗАКОНИ И ФАКТИ СА СЕ СРАБОТИЛИ ТАКА, ЧЕ ВСИЧКО ОКОЛО
НАС СЕ ОКАЗВА ИЗРАБОТЕНО ПО УДИВИТЕЛНО ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН НАЧИН."
Вярата, че всичко е станало случайно не почива на научна и разумна основа, а на невежество и нежелание да мислим логично.
Ето мнението на някои трезви умове като Цицерон, Дидро, Хегел, Нютон, Планк, Емерсон и т.н."Да се обясни сътворението като игра на салучайността е тъй наивно, като опита да се обясни симфония на
Бетовен като резултат от случайно паднали на лист точки или да се приеме че случайно нахвърлените камъни са образували Пантеона..."

Д-р Фрост - директор на обсерваторията в Йорск пише"Вселената не е
случаен сбор от небесни тела, които се движат без ред и система. Тя е дело на всемогъщ разум..."
АНГЛИЙСКИЯТ МАТЕМАТИК От 17 и 18 в. Исак Нютон - основател на съвременната математика, физика и физична астрономоия е бил блестящ познавач на Библията, богослов и теолог.Имал приятел учен, който бил заклет скептик и атеист Той воидял дървения макет на Слънчевата система в дома на Нютон и възхитен попита:
-Кой е майстгора?
- Никой - бил отговорът на Исак.

КОЙ ПОДДЪРЖА ВСИЧКО В ПОРЯДЪК?
Още гърците са нарекли Вселената Космос, което значи ред и е обратно ХАОС - безредие.
Съгласно някои закони на физиката и термодинамиката отдавна в матер.свят да има хаос, но не е така. Защо?

Йов 38:31 - Бог пита дали ние крепим света и поддържаме Вселената?
Всички явления и процеси в природата са проява на 4 основни сили гравитацията, електромагнитните, силни и слаби реакции.След многото изчисления физиците стигнали до извода, че количествените
характеристики на тези основни сили се изразяват със строго определени числа, които не се променят при никакви обстоятелства. Те са скелета на Вселената. Природата има константи. Да вземем за пример електромагнитната енергия. Тя винаги се разпространява на определени порции/6,6261х10на34 степен джаули в секунда - това
е константата на М.Планк.
Кой изчисли универсалните константи?
Кой ги направи непроминими величини?
Универсалните константи имат удивително значение. Те присъстват във всички закони на физиката.Ако ги увеличим или намалим даже с един порядък не би съществувало нито ред, нито атоми, нито галактики нито звезди.
Това е заключението на съвременната физика. Ние не знаем кой ги е създал, но ако ги нямаше Вселената ще рухне.
І.Летописи 16:30 Бог съобщава, че вселената е утвърдена та не може да се поклати.
ПСАЛОМ 148:4-6 -съобщава, че е тури ред който няма да премине.
Материята сама по себе си няма свойството да се движи . Законът за инерцията формулиран от Галилео Галилей е универсален за материалния свят Той гласи:"Всяко тяло в движение се стреми да запази състоянието на движение, докато не дойде някаква сила и го приведе в покой. И всяко тяло в покой се стреми да запази състоянието на покой,докато някоя сила го приведе в движение...
Пр. Подскачаща топка, липсващ предмет.

ИСАЯ 40:26,28 - Откритията на съвременната наука работят в полза на вярата.

Носиталят на Нобеловата награда физика д-р АРТЪР КОМПТЪН казва:"ЗА СЕБЕ СИ МОГА ДА КАЖА, ЧЕ ВЯРАТА ЗАПОЧВА С ОСЪЗНАВАНЕТО НА ФАКТА, ЧЕ ЕДИН ВИСШ РАЗУМ Е СЪТВОРИЛ ВСЕЛЕНАТА И Е СЪЗДАЛ ЧОВЕКА."

ХуЛитер Записан(а): Aug 28, 2007 Мнения: 69

Скъпа/и prita,

От една страна.

Блажени са нищите духом, защото тяхно е царството небесно." (Мат. 5:3)

От друга,

"Блажени са миротворците, защото ще се нарекат синове на Бог." (Мат. 5:9)

Та,
доколкото из това точно виртуално пространство
нищите духом не са чак толково много -
ако въобще ги има,
вероятно не си намерил/а подходящата аудитория...

Пък и какво постигаш с тая елементарно манипулирана анкета?!
Получаваш отговора, който искаш?
Защо не конструира въпросите примерно така:

Бог няма цел и план за моя живот
Бог няма цел за всеки един

?!?!?!

Представителна статистическа извадка може да получиш примерно ако поставиш въросите по следния начин:

1. Бог има цел и план за моя живот
2. Бог няма цел и план за моя живот
3. Не знам

Познай от три пъти кой е моя отговор.
Но предпочитам да съм миротворец.

Ако имаш въпроси -

Math. 7:7

Ask, and it will be given to you;
Seek, and you will find;
Knock, and it will be opened to you.

ХуЛитер Записан(а): Aug 29, 2007 Мнения: 1

Ето, значи, една прашинка от мисли през годините... Всичкият смисъл на живота човешки се върти единствено около обичта... Ако се обичахме според Исусовите думи толкова много събития в света щяха да бъдат други... Ама друга тема е това... Любов се иска във всяко начинание, за всичко... От събуждането сутрин до заспиването, че и насън... Малките, ежедневните, големите, тревожните, хармоничните неща, всичко се храни с любов... А Бог... За да се обича Бог (и Бог за да обича), първо трябва да обичаме вселената около себе си, ближните си, себе си...всичко...( Мнението ми изключва терористи разни, криви мутри, всякакви с грешни мисли, всякакви, които не живеят поБожиите повели, да не назовавам, че съм вулгарна в езика) Със здраве... Любов се иска, първо, пък после да се молим на Господ да не ни утрепят като се прибираме по тъмно, или да не ни подпалят гащите като летим през океана към Америка...

ХуЛитер Записан(а): Aug 28, 2007 Мнения: 69

Lucia:*

Цитат:

За да се обича Бог (и Бог за да обича), първо трябва да обичаме вселената около себе си, ближните си, себе си...всичко...( Мнението ми изключва терористи разни, криви мутри, всякакви с грешни мисли, всякакви, които не живеят поБожиите повели, да не назовавам, че съм вулгарна в езика)

Христос, в проповедта на планината, Мат. 5:43-47

Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.

Гост

Сънувах сън. Бъркам в един аквариум да го почистя и пръстите ми се превърнаха в рибки. Как да си извадя ръката-ще остана без пръсти.
На всичко отгоре палецът се превърна в пираня.

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

DID666 написа:

Сънувах сън. Бъркам в един аквариум да го почистя и пръстите ми се превърнаха в рибки. Как да си извадя ръката-ще остана без пръсти.
На всичко отгоре палецът се превърна в пираня.

ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА
или
ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ

Моите стихове никой не ги печати.
Никой не ги чете.
Те са опасни -
будят долни инстинкти,
развращават духа.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)
Особено са вредни за деца.
И възрастни.
Напуснаха ме всичките приятели.
Разлюбиха ме всичките момичета.
Една вдовица каза, че съм демоничен тип.

За да не бъда сам,
си купих три червени рибки.
В стъклен съд.
Хранех ги с водни бълхи
и им сменявах водата.

Веднъж
проскубаната котка на хазайката
успя да ме издебне
и задигна
най-палавата, най-красивата.

Останалите две се мятаха от ужас,
щом чуеха коварното животно.
Но аз ги пазех най-внимателно.

Една дъждовна вечер
от тъга,
от самота
и от не знам какво
реших да прочета на глас
написаното през деня стихотворение.

Сам себе си иронизирайки,
се поклоних пред рибките
и казах:
- Ще позволите ли да рецитирам стихове?

Прочетох им едно цинично,
антиобществено стихотворение.
(Както казва онзи,
дето ще се появи на края.)

Когато ги погледнах пак,
лицето ми се вкамени от изненада -
цветът им беше станал сивочерен;
с огромни челюсти
и остри зъби
приличаха на мънички акули.

Не се докоснаха до водните бълхи,
които им насипах от пакета,
с презрение отминаха трохите хляб.

Тогава грабнах котката,
проскубаната котка на хазайката,
и я захвърлих върху тях.
За миг, за два
нещастното животно бе разкъсано.

От този ден това им стана
любимата храна.

Аз всяка вечер им четях
развратните си стихове
(както казва онзи,
дето ще се появи на края),
а те растяха
и се озверяваха.
Превърнаха се в истински акули.
Аквариумът трудно ги побираше,
а котките не ги задоволяваха.

Нататък всичко се разви мълниеносно
и закономерно:
когато им четях най-страшната от моите поеми,
аквариумът изпращя
и се пропука.
Акулите изскочиха навън.
По-кротката разтвори челюстта си
и ме глътна.
А другата изяде гардероба,
където беше скрит един доносчик.

Константин Павлов

Много му е скрит смисъла - аз не можах да си обясня какво иска да каже. Embarassed

И кой е този, който трябваше да се появи накрая - доносникът или Константин Павлов? Доносникът всъщност не се и появи - изядоха го както си беше скрит в гардероба. А ако беше се появил - защо е трябвало да се появи? Question

angar написа:

Много му е скрит смисъла - аз не можах да си обясня какво иска да каже. Embarassed

И кой е този, който трябваше да се появи накрая - доносникът или Константин Павлов? Доносникът всъщност не се и появи - изядоха го както си беше скрит в гардероба. А ако беше се появил - защо е трябвало да се появи? Question

Истинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси! /мнението си е мое!!!/
Няма нужда да си обясняваш какво искам да кажа!
Wink

strega написа:

angar написа:

Много му е скрит смисъла - аз не можах да си обясня какво иска да каже. Embarassed

И кой е този, който трябваше да се появи накрая - доносникът или Константин Павлов? Доносникът всъщност не се и появи - изядоха го както си беше скрит в гардероба. А ако беше се появил - защо е трябвало да се появи? Question

Истинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси! /мнението си е мое!!!/
Няма нужда да си обясняваш какво искам да кажа!
Wink

Напълно съм съгласна с теб, Щреда, че истинската поезия е тази
която ни кара да си задаваме въпроси.
Аз имах въпрос, който щях да отправя към ipalam, но ти ме изпревари с коментара си.

"доностникът или Константин Павлов?" - дали не става дума за едно
и също лице? Нали все пак в гардероба дрехите са негови?

[quote="stregaИстинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси! / Wink

[/quote]

Възможно е да има и такива случаи.

Но още по-истинската поезия е тази, която или задава въпроси, или дава отговор на въпроси! А най-истинската е тази, която и задава въпроса, и дава отговор на въпроса! Разбира се въпросът трябва да бъде и достатъчно значим.

Ако поетът няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази ясната си позиция, той не е поет, а поетче.

Може би трябва да дам пример? Ето едно от най-хубавите стихотворения в българската литература - "Обесването на Левски":

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?... /въпрос/.

О, зная, зная - ти плачеш, майко,
затуй че ти си черна робиня!... /отговор/.

angar написа:

[quote="stregaИстинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси! / Wink

Възможно е да има и такива случаи.

Но още по-истинската поезия е тази, която или задава въпроси, или дава отговор на въпроси! А най-истинската е тази, която и задава въпроса, и дава отговор на въпроса! Разбира се въпросът трябва да бъде и достатъчно значим.

Ако поетът няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази ясната си позиция, той не е поет, а поетче.

Може би трябва да дам пример? Ето едно от най-хубавите стихотворения в българската литература - "Обесването на Левски":

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?... /въпрос/.

О, зная, зная - ти плачеш, майко,
затуй че ти си черна робиня!... /отговор/.[/quote]

!!!)))

LATINKA-ZLATNA написа:

angar написа:

[quote="stregaИстинската поезия е тази, която те кара да си задаваш въпроси! / Wink

Възможно е да има и такива случаи.

Но още по-истинската поезия е тази, която или задава въпроси, или дава отговор на въпроси! А най-истинската е тази, която и задава въпроса, и дава отговор на въпроса! Разбира се въпросът трябва да бъде и достатъчно значим.

Ако поетът няма смелостта да зададе въпроса, или пък няма смелостта да изрази ясната си позиция, той не е поет, а поетче.

Може би трябва да дам пример? Ето едно от най-хубавите стихотворения в българската литература - "Обесването на Левски":

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?... /въпрос/.

О, зная, зная - ти плачеш, майко,
затуй че ти си черна робиня!... /отговор/.

!!!)))[/quote]

ТОВА Е!

Това мое удивително не се получи, както трябва и се сля с текста
на Ангар, затова се наложи отново да го потвърдя!

ХуЛитер Записан(а): Jan 16, 2004 Мнения: 13

LATINKA-ZLATNA написа:

Напълно съм съгласна с теб, Щреда, че истинската поезия е тази
която ни кара да си задаваме въпроси.
Аз имах въпрос, който щях да отправя към ipalam, но ти ме изпревари с коментара си.
"доностникът или Константин Павлов?" - дали не става дума за едно
и също лице? Нали все пак в гардероба дрехите са негови?

Аз също не го разбирам. Но ми харесва. Сега се сещам за още един поет, чиито стихове не разбирам, но ужасно много ми харесват - Васко Попа.
Навремето имаше един период, в който минавах за заклет нонконформист, по-скоро за някакво задно колело, за някакъв човек, обзет от черногледство, не харесващ нищо от това, което предлага системата и във всичко вижда "данайските дарове". Точно по това време един приятел ми подари книга на Константин Павлов, за когото нищо не бях чувал."Вярвам, че ще ти допадне!" - каза приятелят ми. Книгата носеше тривиалното заглавие "Стихове", но на последната й страница в ситните букви на издателското каре имаше един магнетичен текст: (цитирам по памет) "Издателството не одобрява тази книга, но я пуска като експеримент" - нещо в тоя дух беше. Не разбрах нищо от стиховете, но те толкова много ми допадаха, че някак неусетно и много бързо ги запомних. И неусетно и за самия мен започнах да вкарвам цитати от тях в ежедневното си общуване. Например срещаме се с познат и той ми вика - какво става? Отговарям: "Днеска слънцето навърши сто години!", или: "А сега да идем на площада, да полегнем колективно два-три-пет-шест века... Даже сънища не се полагат вече! Друг от наше име ще сънува, собствените ни кошмарни сънища ще ги сънува и ще ги тълкува на света изопачено..." Стиховете на Константин Павлов се оказаха толкова лепкави, че в един сравнително кратък период една голяма група от артисти, художници, музиканти, поети и нехранимайковци приспособи лексикалните си и синтактични нагласи към тези стихове. Те се превърнаха в нещо като таен език за общуване помежду ни. В интерес на истината някои изобщо не знаеха, че това са стихове и откъде идват, а други, подобно на мен научиха цялото му творчество наизуст и така в нашия гръг започнаха да се появяват неща, за които малцина знаеха, че изобщо са написани, т. е. най-новите му стихове. (Той тогава беше персона нонграта в литературата.) Много по-късно се запознах със самия поет, запозна ни Румен Леонидов, и трябва да кажа не без известна гордост, че от мига на запознаването станахме добри приятели и аз често гостувах в дома му в София, където се радвах на особено внимание за разлика от други, да не споменавам имена, които бяха въприемани като навляци. Първите ни разговори с поета бяха изключително мъчителни, в тях преобладаваше думата "Наздраве!", изпиваха се огромни количества водка, Константин Павлов имаше красива атлетическа фигура, излъчваща желязно здраве, издържаше нечовешки на пиенето, но и аз не си поплювах. Споделял е с мен горчивината, че точно стиховете му са станали пречка за нормално човешко общуване, че изреченото от него се натоварва излишно с метафоричност и подтекст, но той си беше такъв - метафоричен и дори бих казал - язвителен.
Ееее! То какво излезе - разказах един спомен за поета Константин Павлов!
А е толкова рано и не на място да се разказват спомени!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите