Валери Петров

...с който сме пили уиски! след премиерата на първата му детска пиеса... във Филиала на Драматичен театър - Варна /сезон 1969-70г.
/аз стажант-актьор - той за пъри път с драматуричен опит и със "сценична треска" и двамата Laughing

, през далечната зимна стара Варна Embarassed

...даа, не устоях на изкушението да се "изфръцкам"))))))

"какво му трябва на човека:
едно приятелство добро, Rolling Eyes

една шишарка на пътека, Rolling Eyes

един бял лист и едно перо..." Idea

Валери Петров

ХуЛитер Записан(а): Nov 22, 2009 Мнения: 1

Цитат:

и не стига ни туй, че сме смешни и тромави,
а се сърдим когато ни се раждат момичета,
т.е нови Джконди, нови свръх- Беатричета

Това на В. Петров ли е?

Имате ли го цялото?

Къде го има?

Благодаря!

ХуЛитер Записан(а): Sep 29, 2007 Мнения: 241

Пролет в планината

Ледът в тръбите се размръзва,
Навън чешмата пръска пак.
Бруррум! - по покрива се плъзва,
Огромна плоча мокър сняг.

Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)

И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти.

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.

една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!

Валери Петров

ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 38

lit написа:

Цитат:

и не стига ни туй, че сме смешни и тромави,
а се сърдим когато ни се раждат момичета,
т.е нови Джконди, нови свръх- Беатричета

Това на В. Петров ли е?

Имате ли го цялото?

Къде го има?

Благодаря!

От снощи се ровя в един сборник със стихове на Валери Петров, но не го намирам, lit Sad

Но пък намерих едно стихотворение, с което ми се иска да те поздравя за интереса към поезията му. Ето го:

Комедиантът

Точно тъй е наречен във печата, където
се разказва за кораба, потъващ в морето,

и за туй, как - наместо докрай да останат -
екипажът му, целият, и дори капитанът

излетели със първите брегови вертолети,
а пък той - комедиант и певец на куплети -

възглавил евакуацията... И разчувстван, и бледен,
аз го виждам във въздуха, как - издигнат последен -

ми изпраща, усмихнат - знам, невесел под грима -
циркаджийска целувка в смисъл: -Още ни има!

Валери Петров

Съсразлично - с уважение и любов -
честит рожден ден на Валери Петров!

Пролет е...

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето
пред кварталната черква със почуда открил
как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то
сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората
и мачът им пролетен се прекъсва, едвам
когато през входа отворен за хората,
топката влиза във кварталния храм.

И от тук почва чудото: посред литургията
със кръжило, по расо и в сандали обут,
пред вратата на храма се показва светията
и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,
а и в таз ми фантазия има капчица яд –
как напуска се този приземил ореолите,
нарушил протоколите, луднал пролетен свят!

Валери Петров

http://www.youtube.com/watch?v=VwlKkbWrOFw&feature=related

Честит да е Големият Валери Петров, който прави честити всички нас с творчеството си!

Трички от най-най- най- любимите ми негови... Smile

СЛУЧКА С РАЗМИШЛЕНИЯ

Край пазара минавайки, за своето внуче,
купих някакво смешно, пластмасово куче,
надухме го вкъщи, зарадва се внука,
изобщо, подаръка се оказа сполука,
но когато да хвърлим опаковката вече,
от нея изпадна едно етикетче:
" Цена 1 лв. Хлоривинил. ТПК
за надувни изделия- с. Бяла река " .
И както се казва сега, " впечатли ме"
това ТПК с разсмиващо име,
а на следният ден вече въздухът беше
излязъл от кучето и то тъжно лежеше
във детската стая, омекнало цяло,
с опашка провесена и набръчкано тяло.
Разбира се, внучето отново наду го,
но аз вече си мислех за друго, за друго...
За туй, че се среща не един между нас
известен и тежък, с важни поза и глас,
който, вникнеш ли в него, произведен е целия
в едно ТПК за надувни изделия.

ВИНОВНИЯТ

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но, повтарям го пак-
лаеше страшно и нямаше как!
И ето, след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален,
с една рана дълбока
отстрани на хълбока,
търка се в мен и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас...
- Господарю- той казва- господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз незнам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя автомобил!
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
Стигах няколко пъти до един магазин,
но закрит бе дъхът ти от лъха на бензин!
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по силно да лая!
- Влизай! - казвам му строго-
но сърдит съм ти много,
няма никога вече
да те водя далече!

СНЯГ

Радостният снежен пух
вън покриваше балкона,
но във този миг дочух-
звън! И вдигнах телефона.

- Ало!- някой изрева-
Ти ли си, гадино мръсна?!
И веднага след това
връзката ни се прекъсна.

Нагрубиха ме така,
а пък не, не се обиждах.
Със слушалката в ръка
пътя си изминат виждах:

никого не съм убил,
никого не съм подлъгал,
никого не съм следил
с нож в ръка зад някой ъгъл.

Кой ще бъде? Няма кой!
Сбъркал ме е с друг човека!
А снежинките безброй
вън се стелеха полека

и аз чувствах се сред тях
като тях далеч от злото
и от тихия ми смях
стапяше се на стъклото

малко, нежно колело
сред рисунката сребриста...
Дявол, хубаво било
съвестта ти да е чиста!

Валери Петров

Честит да е той, честит юбилей
и дано , и дано,
все така вдъхновен
и здрав да живее
и да чуе: Честити сто! Smile

Трудно

Не, не бе хумореска

зад гърба ми живота,

но аз в него до днеска

търсех смешната нота.

Смях - с онази гълчава,

смях - във тази тревога,

но сега ме смущава

туй, че тук, в епилога,

с труд намират се, ето,

съответните рими

за най-смешното, дето

- олеле! - предстои ми.

Оптимистично

... Да завършим, читателю,

на по-весела нота:

Мерси за търпението

и ура за живота!

Хвърчащите хора

Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

текст: Валери Петров

Отиде си това Златно Чудо, гениално, това съкровище безценно, този малък Велик Човек ,запазил детето светлото , чистото в себе си почти век... Crying or Very sad

Светла да е паметта на Валери Петров!

ГНОСЕОЛОГИЯ

На седефния бряг
пред стихията, зелената,
няма как и мисля пак
за човека и вселената.

Чудно нещо: в младостта
толкоз мъдрост притежаваме,
че с немлъкващи уста
истините й раздаваме.

После, крачейки натам
по годините и друмите,
казваме по- рядко " знам"
и пестим изобщо думите;

за да литнем след това
като леко изпарение
сякаш казали сме " А?"
в израз на недоумение.

Валери Петров

Поклон!

Сбогом учителю!

Мир и светлина за душата на един от най-талантливите и нежни поети на България!
Поет, преводач, сценарист и достоен гражданин!!!
Поклон!!!

ХуЛитер Записан(а): Nov 02, 2005 Мнения: 38

БЕЛИЯТ РЪТ

Не си най-хубава в света
с тоз рът във сняг, с тоз път във киша,
но само в тебе пролетта
тъй остро във гръдта ми диша.

О, да, и други като мен
ти случва се да изтерзаеш
(а моят дял е удвоен
и доста ми тежи, "ще знаеш"),

но този дъх на мокра пръст,
на влажен бук и на топене -
как всичко туй околовръст
не е околовръст, а в мене!

И няма как, и няма как:
упреквам те, но тайно зная,
че - зла, добра - ще бъдеш пак
във мен дълбоко и до края,

че гдето и да имам път,
последен ще ми бъде този
към белия - отсреща - рът
по бозавите коловози...

Валери Петров

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 549

Мир на праха ти, Майсторе!..
Ти беше уникален с чистотата на детската си душа, с неподражаемия си стил на писане и с това, че през целия си живот нито веднъж не му изневери!
Нека е светъл Пътя ти към вечността, Учителю!

...добър е Бог, Той нас ще спаси...

Поклон!

Гореща молба

Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта.
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.

Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.

Млади хора, на помощ елате ми
в една есен, подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.

Стоп! – кажете ми, - почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа,
че е правилен вашия съд.

Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.

В. Петров

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите