Pord
ХуЛитер
Записан(а): Aug 05, 2004
Мнения: 268
Място: Във времето
|
 Въведено на:
11 Апр 2005 14:28:59 » Обикновени, но сериозни разминавания |
  |
Така накратко бих определил спорадично възникващите (включително и последните) спорове, дискукии и препирни. Не бих казал, че са буря в чаша вода, защото, първо, бих обидил несправедливо някого, и второ, защото не са в чаша, а в сайт.
Проблемът е дали са бури. Според мен не са. Тук виждам само засегнати често - и себелюбия. Къде повече, къде - по-малко.
Имаше караници и преди - когато нямаше Интернет, а само вестници и списания. Тогава също се заформяха групи и групички, имаше недоволни автори, непризнати гении, омразни редактори и т. н.
И така е било още по времето на Димчо Дебелянов (а и по-рано) - в старите книги ги пише тия работи. (Ботев е осмял и Петко Славейков - за "Не пей ми се, не смей ми се", и Григор Пърличев - за превода му на "Илиада"-та).
Какво поука съм си извадил от тях? Днес хората помнят талантливите, които някога - когато са били съвременници едни на други - взаимно са се отричали, величаели и оплювали. Помнят и Пенчо Славейков, и Кирил Христов, които са били смъртни врагове.
Къде сме ние?
Далече, но и близо.
Близо - по хъс и амбиции, далече - като постижения.
Това не трябва да забравяме.
Знам, че когато се заговори за художествени стойности, някой - дори неволно засегнат - ще обвини другите, че не разбират, защото той е велик, а "те" му завиждат.
Няма общовалиден критерий - някой все ще намери как да се измъкне от критиката, дори и да я заслужава.
Пък онези, които могат да решат спора - читателите - също не са надежден критерий. Първо, защото са малобройни, и второ, защото също ще бъдат обвинени в субективизъм, ако не ни харесват. (Което е доста вероятно и правдоподобно, нали?)
Какво да правим тогава?
Има само една рецепта: пишещите не са нищо повече от другите хора. Проста истина, която често забравяме. И като такива трябва да се държат възпитано - вкъщи, на улицата, в работата си, в сайта.
Просто не ми се цитират мъдрости на тази тема - те са десетки. (Но най обичам нещо от вълшебника Чехов, който пише в една от пиесите си: "У човека всичко трябва да бъде прекрасно!")
Защо не ги приложим в живота си? Толкова ли е трудно поне да опитаме?
Големият ни враг е друг - това са думите. Как да ги направим Слово, което да стига до... другите?
Това е - или би трябвало - да бъде главната ни битка.
Останалото е суета.
 |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 788
ХуЛитери: 2
Всичко: 790
Онлайн сега:
