Рабо Агоп Карабекян

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Рабо, ти не ме познаваш, обаче аз те Smile

)
Дано не се сърдиш, че пускам тук твои неща, но искам всички да разберат колко хубаво пишеш!
Поздрави!

--
във всяка
следваща жена
в живота ми -
и във всяка предишна
винаги има нещо
често много малко
и винаги
много лично,
което не можеш
да споделиш
пиян
със
своите пияни приятели,
и което
те кара
да губиш съня си
и да гледаш
нощните лампи
и снега навън,
трезвен в 3 сутринта
и
немислещ
за нищо.

--

когато понякога
искам да напиша нещо -
а не мога
се чувствам като рибар
на края на деня
без никаква сполука -

тогава събирам своите въдици
оставям рибата на някой друг.

тогава най-добре
да изпия
1 питие
с някой,който
няма да ме пита
какво съм уловил.

--

светулки висящи
в мрака
и жегата
на 1 лятно време
спряло за миг

като сърце -

отпиваме от
чашите си,
докато прозорците
и звездите
изгасват -

водката горчи
като
преглътнат стих.

--
0 unread messages

това е малко досадно-
чувството, че умираш

заради някого и нещо.

толкова пъти съм чупен и залепван,
че приличам
на карикатура на себе си.

и всеки път различно
и 1 и също
и страшно
ама страшно наистина.

..

Елена

тя спи като котка-
свита на кълбо.
тя подскача леко
когато е щастлива.

тя ми казва, че и липсвам

тя прилича на дете
когато се усмихва
тя написа есе за
лудостта си

тя не вярва в любовта ми

тя не се обажда с дни

пясъкът в пустинята
се образува
от камък,разпаднал се
от силната жега и студ.

това ще стане с мен,Елена
не ти ли харесвам
повече
цял?

..

Елена?

Лежейки в леглото ми
ти каза,
че приличам
на богомолка,
койот,
лешояд.

Не каза ,че ме обичаш.

Лежейки в леглото си
ти казах,
че приличаш
на най красивата жена
на този тъжен свят.

Не казах ,че те обичам.

Трябваше да бъда смел,Елена.
Дори 1 койот не заслужава
да остане
сам.

--

не разбирам защо,
но това е така -
жените в живота ми
изчезват като моите запалки -
внезапно,
безвъзвратно
и най вероятно
в ръцете на друг.

КЪМ ВСИЧКИ ИЗДАТЕЛИ!

Хора, това е един от най-добрите автори, които съм чела напоследък, не знам дали го има издаден, но определено би трябвало да бъде, поне в 50 000 копия Smile

)

ХуЛитер Записан(а): Jan 03, 2005 Мнения: 6

наистина е добър - дай малко повече за този автор - и от него също

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Не знам нищо повече, чела съм само нещата му, а това май ми стига..
Намерих го в един друг сайт, но няма да пускам линк, за да не го рекламирам..
Ако те интересува, ще ти го пратя на бележка.

Ето още от него..

Седя си на прозореца.
Сам.
Режа парчета от себе си.
Бавно.
(Защото боли)
После ги хвърлям на хората долу.
А хората са гладни като кучета.
И лаят също като тях.
И хапят също като тях.
И искат още, още, още...
А аз съм вече на привършване.
Остана ми ръката с ножа.
Дясната.
(Аз съм десняк)

--

Нощем кучетата пеят на луната.
Песни за страха от смъртта.
За кръвта на живота,
за зъбите на мрака.
За безсилие
и самота.
Заслушан във на кучетата, лая
не спя, защото нещо ме боде:
По дяволите!
Кучетата знаят!
А повечето хора - не

--

ядейки сладоледа си
в кафето
той ми каза -
"Този град
е като онези
малки градчета
в книгите на Стивън Кинг -
и тези хора -
понякога искам да
направя нещо откачено
просто за да ги шокирам.
Ето сервитьорката,която ти донесе бирата
тя прилича
на риба -
толкова тъжна"
ядейки сладоледа си
усмихнат,
рус,
разочарован -
не беше подтиснат
но аз наистина бях.

--

аз съм празен
като бар с 1 пияница
в 2 през нощта
като лятна стая
с 1
муха.
Като очи,
като ръце,
като чаша.
Като думите"обичам те"
или
"здравей"

аз съм празен
здравей

--

Тротоарите, лампите,
спирките, кофите,
витрините, къщите,
нощите,
луните,
хлебарките
и другите -
и живите
и мъртвите
и лудите
и те
и аз
и аз!

--

Не зная
какво ще остане
след всичко.
Когато /дай Боже/
жив и сбръчкан
на 80
седя на пейка
пред дома си -
плешив, беззъб и стар.
Ще трябва да мисля за нещо
все пак -
за жени,
котки
и мъртви приятели,
ще дърпам за опашките
мъртвите спомени,
ще съм 1 забавен старец
няма спор -
говорещ с уличните кучета
и по-грозните птици -
какъвто всъщност винаги съм бил.

--

Дано да не ме бие, че му пускам тук нещата, обаче го правя единствено от възхищение Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

Страхотно пише този Рабо, вероятно и аз съм чела там, където и ти портокалче на сок )) и също казвам, много е добър!

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Да, там ще е да си го чела (ама че изречение спретнах Smile

За съжаление не можах да го открия никъде другаде, а той самият не е оставил дори и-мейл. Жалко, бих искала да прочета всичките му неща. Звучи ми като някой чуждестранен поет, преведен на български, абе много е добър. Не че няма добри български поети, ама какви ги говоря Smile

) Просто има много особен стил, който до сега не съм срещала на български поет. Нали?

ХуЛитер Записан(а): Oct 06, 2004 Мнения: 31

Звучи ми като човек от крайбрежието, пишещ на български - страшен, просто е много добър! Това напр.

зная че нищо
не ми беше обещано
зная за това но--
това понякога е прекалено-
красиви сезони в грозни градове,
опасни вещи в ръцете на луди,
нежни и обичащи жени
в прегръдките на мъже без капчица чувство
няма никой в моите прегръдки
и нищо опасно в моите ръце
имам красивите сезони
имам грозните градове
както и пари
колкото да платя
няколко питиета
и да забравя
за всичко
това

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

и нещо толкова до болка естествено
ама наистина
като това например

Прекарах много време тук
чудейки се дали
нещата стават по добре или
по зле и
в крайна сметка става ли
нещо изобщо.
Няма нищо по скучно
от автобиографичните мисли
на човек без биография
и стил.
Винаги има нещо по лошо
което ще се случи тепърва
както и нещо по добро надявам се
нормалните хора не мислят за това
а пият бира от потни бутилки
на смрачаване
или правят пари
или секс, любов
изобщо
както там
го наричат.

Май го открих, мисля, че е той:

най любимото ми

И тогава
с риск да спечеля
и казах:
"Всъщност винаги съм те сънувал -
цветно,
гола, легнала до мен.
Дори когато беше с онзи дето...
Той прилича малко на индиец
знаеш ли ?
Но винаги съм подозирал,
че е гей..."
Слънцето работеше чудесно
и мухите горе,
и листата.
(Без дори
да им плащат за това)
Тя помисли,
и ми отговори:
"Да"

***
лято

Най хубавото е
през тези месеци,
когато в 7
вечерта
небето още е
синъо
с малки и
лениви бели облаци.
През отворения
си прозорец
чувам как другите
са живи
там навън,
и докато
става по-тъмно
пуша от цигарата си
и гледам телевизия
с изключен звук.
Красиви смугли жени.
Красиви хора облечени в бяло.
Всички се усмихват
питат нещо от екрана.
Аз вдигам рамене -
Като "не ме интересува"
или като "не зная".

***

* * *
сигурно това е дъното -
седнал тук
над своето кафе
или бира
или над своето шкембе
да ги следя с очи
докато отиват там
където ходят
все по млади
все по-хубави
за
мен.

***
пак пет

Ако трябва да живея сам
Какво?
Обличам се и съм готов
Да се изкъпя в празния ви поглед
НИЩО НИЩО НИЩО
Нали така решихме
Така е много добре
ДОРИ ТАКА Е НАЙ !
Боже как мразя думата СУПЕР
Просто искам да поспя
Само МАЛКО
МАМКА ВИ!

И нещо друго, стиховете са подписани като Селена, не й знам името, ако пише тук, моля да ме извини, задето пускам нещата й без коректно позоваване:
***
Безпомощно синьо палто върху стола
Мръсни чаши цигари
Светулки като бляскави камъчета
Събери ги
Ще си наредим любов

***
Авторът се подписва като Оренда:

Слънцето - и то е планета
като всички останали.
Ще те преживея.

**
Оглушавам по теб:
думите ти са устни.
Нима мога да им противореча?

***
***
Log in.
23, момиче, София.
Възбудена, Skunk Anansie, Books, полумрак, тънки презрамки.
Щръкнали зърна на клавиатури.
Invite User.
Мастурбираме.
Взаимно е.
(помниш ли как всички мечтаехме да сме балерини и космонавти?)

***
***
Да секс или да не секс?
Дали е по-достойно за душата
да бъде кожа и зърна,

или сама?
***

***

Аз,
една овца,
нахапаната трева,
и вечерното захлаждане
сме единствените свидетели.

***
***

Сега, след като поблъскахме мозъци,
и те самодоволно помляскваха,
е време да уплътним вечерта
с похотта на телата си.

----------
Авторът е flower:

* *

Хайде да играем на големи.
Ти ще крещиш по мен,
а аз ще те обиждам,
ще се караме докато се уморим,
а после ще се сдобряваме.
---
Всъщност - не,
дай да си го спестим
и
да се забравиме.

***
най- доброто ми

Може би така ти е по- лесно,
може би така е по- трудно и за двама ни
-просто
още една
мъртвородена връзка в
актива на
тайните
любовници.
**
Чудя се

Чудя се ...
дали и на теб ти е
толкова трудно,
винаги когато се
виждаме, никой от
двама ни да не дава
признак, че съществувам?

***
* * *

Не може,
не може,
не може.
Да трябва,
да бъде,
така.
Дори някой
да е разпоредил
по този
начин,
ужасно и непоносимо е,
имам нужда от теб.
***
ти

Необяснимо силно
е в теб
желанието.
Необяснимо силна-
от теб във мен
страстта.
Тръгваш си... Аз
мисля тихо:
обичам
я.

------------------------------------------
Стига толкова)

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

ахам, да, и аз съм ги чела.

Иначе Рабо не се казва Рабо, моля да ме извини, че така го разпространих.

А как се казва...?

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Ами не знам Confused

ХуЛитер Записан(а): Feb 14, 2005 Мнения: 6 Място: Sf.

orange_juice написа:

Ами не знам Confused

Kazvam se Ivan.
Rabo Karabekqn e 1 star ednook hudojnik
ot roman na Vonnegut.
Syjalqvam ako sym vi razocharoval.
Tova razsledvane me plashi.

koe krajbrejie po dqvolite?

Ти пък, не се плаши, името ти да беше дори Змей Горянин това едва ли щеше да промени нещо. Тук, в този форум, са цитирани безкрайно много хора, които не пишат в хулите... А на теб добре дошъл.

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

klapa написа:

orange_juice написа:

Ами не знам Confused

Kazvam se Ivan.
Rabo Karabekqn e 1 star ednook hudojnik
ot roman na Vonnegut.
Syjalqvam ako sym vi razocharoval.
Tova razsledvane me plashi.

koe krajbrejie po dqvolite?

Добре дошъл, Иван.
Не е разследване, баттерия е права, от време на време някой пуска автор, който му е харесал, аз пуснах теб, защото ми хареса. Няма нищо стряскащо в това, нали? Smile

Добре дошъл и от мен,
Ю.

За името,авторът сам ме изпревари.А за стиховете като количество повече на Килгор Траут прилича Wink

.Важното е че като него имаш какво да кажеш.За разследването-и аз бих се уплашил.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите