Приказки от нетските архиви, една вещица:

Приказките или полуприказките са изровени от един дълбок архив, от едно друго място, от едно далечно, далечно време. Подписани са Една вещица. За съжаление не е оставила името си, за да бъде цитирана коректно. Приятно четене:

Не, че се хваля, но като се замисля и се сещам колко хубаво е това дето си избрах да съм вещица. Хехехе, като се сетя, че можеше да стана изневеделица магиозница или - недей бе, Сатана! - фея! като си помисля имах една леля по бащина линия и тя се беше направила на фея, щото не и се даваха пари за фризьор, дааааааа! аз тогава бях още съвсем малка вещица едва петдесетгодишна някъде и ходех на джем-джелемската забавачница, щото майка искаше да стана ламя, а на всеки е ясно, че по-добра от джем-джелемската забавачница няма. Та точно ми никнеха първите люспи и ми беше набола третата глава и бам! тая леля, дето се направи на фея се появи. Тя се казваше Стоянка между другото и много добре си спомням как майка и викаше: Стоянке, с това име ставаш само за Стоянка! Обаче тя: не! та не! ще ставам фея, пари да ставам Стоянка нямам! ама защо не мога и да си поспомням на спокойствие се чудя, то пък Кошчей да се бе научил едни варени яйца да си направи, ама не! все за всичко...добре, бе, добре! идвам, идвам...

Уф, нали съм красавица, та непрекъснато ми се случват едни такива работи, дето се случват само на красавиците.
Ми даааа!!!
Ето казвам тази сутрин на метлата да ходи да бере джанки, щото точно сега е най-доброто време за джанки и ако го изпуснем си оставаме без джанки чак до другата година, обаче тя не ще и да чуе!И не само, че не ще ами и не иска ! И знаете ли к’во ми вика ?Не можела тя дето била най-добрата майсторка на баници и най-лична ученичка на Лапачарката, не можела тя да си драска финните сламки, да съм била ходела аз. Малей, добре че съм си спокойна, и въобще не се нервирвам, че ако не бях спокойна и се бях нервирала - не знам. Та таман хванах сопата да набия метлата та да види тя дали ще чува или ще вижда, обаче нали съм си и добра, освен красива и ...ама чак яд ме хваща ще знаете, щото то добра, добра, ама чак пък толкова добра като мен, то не е на добро, да знаете ...и значи тамън да замахна със сопата и се сетих, че последния път като я бих и после два месеца бях в гипс, щото нали, метлата като беше при Лапачарката и оная я научила на разни хитрини и аз щом посегна със сопата към метлата и сопата вместо към метлата...абе к’во съм седнала сега да ви го разправям това за сопата, като няма никаква връзка и освен това бързам, а и съм го забравила така, че... обаче важното е че като се сетих за ...така де...та реших да постъпя този път хитро и коварно! Хехехе! Хитро и коварно, досущ като някоя херцогиня, ми дааааа! Ми че аз каквато съм си красива съм си направо като хергоциня, ми да!!!Хехехе! Та като взех това решение и ми стана така приятно, че си викам я да си направя какао, щото нали щом съм взела решение да постъпя хитро и коварно, значи освен красива и добра съм си и умна, хехехе. Обаче таман сядам да си изпия какаото и не щеш ли се сетих за нещо много важно. Ауо! Хитро и коварно, ама какво да е това нещо дето да е хитро и коварно?! Брей, да му се не види и таласъм! Хем хитро, хем коварно! Вие да се сещате за нещо такова дето да е хем хитро, хем коварно? Ами няма да се сещате, я!Щото най си е хитро и коварно едно нещо, ама аз си го знам, хехехе. Кво се хилиш бе, Кошчей?! Много ти разбира главата от хитри и коварни работи. Хич не ми се и хили, щото ако искаш да знаеш аз след ... абе там след...оня случай де ...гледах "Опасни връзки" с онази дето там и онзи дето пък я водеше на онова... Ама няма какво да ви разправям, като не разбирате, разбрахте ли? ...Те там си пишеха писма и си беше супер, турбо, дизел хитро и коварно Уф! Ама то ми омръзна от невежи ... Та таман значи реших да пиша писмо на метлата и си гледам през прозореца да ми дойде мисъл и тамън една мисъл се беше запътила към главата ми и то си беше много хитра и коварна мисъл значи, отдалеч си личеше, и ...виждам онова джудже проклето как ми минава през двора и то през моя собствен двор!!! И не само, че минава, ами стъпва по земята, по моята собствена земя и то не само по моята собствена и най-собственическа земя, ами ми тъпче и тревата, дето аз цял ден си я бода стръкче по стръкче. Малей, ама...добре, че съм си спокойна и нищо не може да ме нервирва, камо ли пък някакво си джудже, само да го хвана веднъж ще види то таласъм и двеста даже ще види, ама нали съм си спокойна и му викнах така съвсем лекичко, колкото да ме чуе де. И онова като хукна да бяга и аз след него, понеже съм си спокойна и докато тичах след него си пеех ето какво:
Ссссссссссс!Пшшшшш!Бъъъшшш! Буууух! Хехехе!
Истинска красавица съм аз! Джан-джун!
Правя всички грозни на сапун! Маджун!
А джуджетата заключвам в катун
и завръзвам ги с локум!Хехехе-хохохо-хахаха!!!
Хаяско ще накисна в ром,
да му порастат мустаци кат на сом!Джан-джом!!!
Мустаците на сома ще извия,
а Хаяско ще набия!Хехехе-хохохо-хахаха!
Саралия на тепсия най-накрая сладко ще си ям
на Хаяско ни троха не мисля и да дам!
Абе въобще такива ми ти красавишки песни си пеех значи, щото така си пея като съм в добро настроение и отвреме навреме, както си пеех фрасках и по някоя светкавица и друга гръмотевица в земята за по-весело, щото сега няма да съм егоистка и само аз да съм в такова добро настроение, а на Хаяско да му е скучно .
И така както си тичахме значи и срещу нас се задава тоя глупавия приятел на Хаяско, дето се мисли за вещер и изобщо, и никак не ми е симпатичен значи, та даже и не мога да го понасям, ми да!!! Обаче той пък като ме видя и чак зина като кит, даааа, но аз въобще не го и погледнах, и внимание нула, ама значи никакво внимание не му и обръщам, само за малко ей така с лявото око, ами просто точно тогава да вземе да ми влезе прашинка, да му се не види и таласъм,и не стига и прашинката, ами да вземе и да застане една дупка отпреде ми и аз нали съм си пъргава и кат се метнах та право на дъното и то по корем. Това значи да беше някоя друга вещица или е, онази Лапачарката, която е толкова смотана, да ви кажа право, та думата ми беше значи това само да беше някоя друга все се беше претрепала, а аз само...е, к’во, бе, к’во?! Нищо ми няма на носа, той малко се позаби в земята, та сега някои из гората разправят, че съм прокопала метро, обаче това първо въобще не е истина, и второ не е вярно. Обаче лошото, че през това време онова джудже Хаяско ...не че ми е избягало, ама аз се отказах да го гоня. Кво сега ще тичам, като че ли си нямам друга работа,ама-ха! Та се прибрах значи и гледам метлата, че се е излегнала на дивана и си мърмори: Няма да ходя за джанки, няма да ходя за джанки! Лелей, за малко да се изнервирам и да и ударя един тупаник, обаче нали съм си умна и веднага се сетих, че съм си измислила вече много по-хитър и коварен начин да я накарам да ходи за джанки, та затова само си подпрях носа на най--горната летва на тавана, дето обикновенно си го окачвам де и я изгледах високомернически. Тя ще ми каже на мене, че нямало да ходи за джанки, ма-ха-ха!

Приказка за големият добър змей,който ходел по горите и си събирал пръчки.

-Здравей.-казах аз.
-Здравей.-каза То.
-Знаеш ли какво ще ти разказвам тази вечер?
-Не.
-За…
-…за котки.
-Мммм……за котки утре вечер.Сега ще ти разкажа за един змей.
-Супер.
-Какъв да бъде той?
-Ами…Мъдър,добър и красив.
-Добре.А каква да бъде приказката?
-Ми…с чудеса,…омагьосана река,…
-Добер.Да започвам ли?
-Да.
-Значи имало едно време един змей.Той живеел в една далечна къща в един далечен краен квартал на София.Този змей много обичал да се разхожда из гората.Всеки ден от седмицата,и всяка седмица от месеца,и всеки месец от годината той отивал в гората,за да събира пръчки.
Един ден както си събирал змеят пръчки, стигнал до една река.Тази река била много тиха.Изобщо не можело да я чуеш,ако не си змей.И така,нашият змей,понеже бил змей,я чул и отишал до нея.Тя му казала:
“-Здравей!
-Здравей!Коя си ти?
-Аз съм реката.
-Как така реката?
-Да,реката съм.Какво държиш???
-Ъъъъ……пръчки.Аз…събирам пръчки.
-Искаш ли да ти дам от моите пръчки?Те са магически.
-Магически?Добре,дай ми.Колко ще струва?
-Хе хе.-измя се реката.-Нищо.Може би да идваш при мен по-често.Самотна съм тук.
-Добре,но защо не пътуваш,защо не се влееш в морето?
-Защото съм омагьосана река.
-Как така омагьосана?
-Еми така.Преди бях момиче.Докато в нашият дворец не дойде една бабка и не ме превърна в река.
Не е много приятно ,но какво да се прави.
-Аха.А как можеш да се …разомагьосаш?
-Когато някой ме обикне от цялото си сърце.Мисля че това никога няма да се случи.
-Не се знае.Мога ли да пия от водата ти?
-Недей.Опасно е.Не се знае в какво ще се превърнеш.
-Мислиш ли че мога да се превърна в нещо по-страшно?Ще пия.”
И змеят отпи една голяма змейска глътка от омагьосаната река.Почуства лека болка в главата.Огледа се.Нищо му нямаше.Беше си змей както досега.
“-Знаеш ли,аз ще си тръгвам.-каза той на реката.
-Остани,моля те.
-Не мога.Трябва да си отивам.Утре пак ще дойда.
-Добре.Вземи си пръчките.Дано ти свършат работа.
-Дано.Довиждане.
-Чао.”-избълбука реката учудено.
Змеят се запъти към къщата си.Беше му странно.Имаше чувството,че знае всичко,че може да отговори на всеки въпрос.Защо ли?Ами да.Заради реката.Тя го беше направила мъдър.По-мъдър от всяко друго същество на тази планета.
През следващите няколко седмици,змеят си задаваше всякакви въпроси.”Защо съм змей и живея сред хора?””Аз единственият ли змей ли съм на планетата?””Ако е така,защо?”.Той искаше да се оттърве от това.Не му харесваше вече.Всички се стичаха при него,за да им дава съвети.Той не издържаше.Един ден си каза : “Ще отида при най-добрата ми приятелка-реката.И без това от монго верме не съм ходил.”.И змеят се запъти към гората.Когато стигна до мястото ,където беше реката,видя,че там няма нищо.Абсолютно нищо.Просто една зелена полянка.И следа нямаше от реката.Змеят се обърна оплашен.Нямаше начин.Объркал е мястото.Той се запъти към върха на планината.Извъденъж видя млада девойка облечена в приказно красива рокля,с цветовете на реката.Без съмнение тове беше неговата приятелка.Наистина беше красива.Змеят се приближи.Докосна я.Истинска беше.
“-Здравей.
-Здравей.
-Това ти ли си.
-Аз съм.Ти ме обикна и магията се развали.Но…ти не си змей.
-Аз…?”-Той погледна ръцете си.Бяха човешки.Той беше човек.Това мечтаеше от както се беше появил на този свят.
Двамата се спогледаха и тръгнаха по пътеката.
Тя-красива девойка с прелестна рокля,той-мъдър,красив и добър…змей.
-Не ми хареса.-каза намусено То.
-Защо?-попитах аз.
-Защото така.Не може ли сега да ми разкажеш за котките?
-Не може трябва да си отивам.
-Моля тееее.-изкимтя То.
-Не.Сигурно и тази няма да ти хареса.
-…Ти да не ми се разсърди?
Аз се загледах в тавана.
-Кажи де.
Продължавах да гледам в тавана.
-Еми добре тогава.-и То се обърна на другата страна.
-Лека нощ.
-Лека.
И аз излетях през прозореца на стаята.

----------
Чупакабра

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

познавам я тази "вещица" Smile

)

къде изчезна тя, между другото?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите