Мокрите гащи на един антитерорист

Всяка година спомени кой, къде и как го е заварил 11 септември.
Че как е преживял падането на първата кула, че как го е жегнало рухването на втората, па шокът, па изненадата, па душата как му се свила, па петите как му изтръпнали...
Едно и също всеки път. Затова и аз ще си споделям тази история за спомените ми от 11 септември 2001-а.

Да ви кажа, аз пък бях в казармата по онова време и по-специално - денят ме случи в градска отпуска. Малък гарнизон демек.
Пуснаха ни повечето за няколко часа да отдъхнем из Варната, уж да обходим града, да се пошматкаме, да надничаме на мацките под късите летни полички, обаче още като слязохме от автобус номер 36 на Катедралата и единият вика - "Аз ше отида до наште да се наплюскам като хората", другият - "Аз ше отида да натаковам мойта като хората", третия - "Аз ше отида да се видя с едно аверче и да се напием като хората" и аз си викам - "До село нямам време да се прибера и да се наям като хората, гадже из Варна нямам, че да отида да я натаковам като хората, не съм от сериозните пиячи, че да се нахакам в някоя кръчма да се натаралянкам като хората...бе, аз що не скокна до брат ми да си изпера фанелката моряшка и боксерките, дето са ми на з@дника и не съм ги сменял от една седмица, да се изкъпя освен това, че и баня не съм виждал откога, пък докато чакам да ми изсъхнат дрехите да се нагледам на телевизия като хората!?"
И айде - всеки да си върши работата като хората.
Няколко часа по-късно се прибирам към поделението - ухаещ на сапун, респективно на чисто, влизам през портала бодро и с маршова стъпка и...заварвам всички да се щурат в бойна тревога. Сичко де що има шапка и пагон в паника!
Питам когото зърна - ко стана ве, другарю старшина, ко са шашкате ве, другарю полковник, свободно ве, другарю адмирал... Нема, бате! Паникьосват се и като големи униформени мравки набарали изхвърлени гроздови джибри щъкат и всяват хаос сред населението от обикновените кирове като мен.
Хващам там един от нормалните шапкари, с който си имах приказка и го питам - "Щъркелов, ко стаа тука ве!?"
(само да вметна - Щъркелов беше старши сержант, а имах аскерлия с фамилия Паунов и двамата понякога заедно даваха наряд на КПП-то...на поделение "Чайка". Представяте ли си - Щъркелов и Паунов са дежурни по КПП в "Чайка"!
И старши сержант Щъркелов ми обяснява, че талибаните думнали едни небостъргачи в Америка, те паднали и сега ние, в поделение находящо се в околностите на Варна, на около 8000 километра от Ню Йорк, където всъщност е станала цялата патаклама, а не някъде през две горички, вдигаме степента на бойна тревога до код "Маегада си евало", щото знайш ли пък - може някой брадат чаршаф да се устреми баш към нас и посредством самолет и неколко мощни бомби или пиратки да ни съсипе така хубавото поделение с липсваща баня и още по-липсващ телевизор.
Навлякох миризливата униформа на искрящото ми от чистота тяло създадено само за грях и тактически военни маневри, строих се самостоятелно пред щаба и зачаках заповеди. И те не закъсняха:
"Иванов, оня другият, оня третият и ти там - подсилваме охраната на КПП-то. Марш да вардите от вражески елементи майка България и поделение 36940!"
Речено - сторено!
Аз, оня другият, оня третият и тоз там, в пълно бойно снаряжение, изразяващо се в - автомати, пълнители, каски, сумки, шанцови инструменти, тесли, чукове, триони, менгемета и два сникърса закупени по време на отпуската по-рано - се отправихме към портала.
И целият отряд нали сме с абсолютното намерение да смачкаме всеки опитал се да нахлуе в повереният ни на отговорно пазене имот. Ма идваш с танк, със самолет, на подводница, на велосипед, яхнал козичка - ма, бегай ве, талибан нещастен! Ний сме аз, оня другият, оня третият и тоз там ве, ей! Можем дори с голи ръце да те попилеем, алооооу!
Че като му седнахме в КПП-то, че всички като зехме да точим саби, да лъскаме щикове...пардон - като зехме да вадим ени сникърси, ени сандвичи, ени мезета, ени скрити бири...майкоооооу!
Хапнахме, пийнахме и явно врагът толкова се стресна от нашата подготовка и решимост да защитим българските земи и родни небостъргачи, че хич и не припари.
По някое време, като ни свършиха провизиите, че като му легнахме и да видите как четири персони къртят на легло с площ "един персон без да броим кучето". Леш!
Но нито един талибан, нито един Осама Бен Ладен, нито една Ал-Кайда не се промъкна и не ни превзе. Опазихме рОдината един вид, нале?
Та така. Аз датата 11 септември 2001-а ще я запомня с това, че тъй като праните у брат ми боксерки не успяха да изсъхнат добре до края на кратката градска отпуска, влажнееха на з@дника ми чак до командата "ОТБОЙ" на следващата сутрин...

Иван Иванов от село Невша

ХуЛитер Записан(а): Mar 04, 2022 Мнения: 54

Наистина се изисква огромен героизъм човек да заспи пред лицето на опасността, която дебне.
Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите