Предсватбен пикник

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Покани ме Игнат на теферич –
в Балкана имал дървена барака.
Не му отказах (можех ли?), но хич
не ме влече да ходя в пущинака.
Какво да гледам толкоз – все скали
и някой друга кръвожадна мечка.
- Със тебе в този рай не сме били! -
възторжен, годеникът мой ми рече.
Избрах пола, по-дългичка все пак,
а ризката – с буфан, небесно синя.
Аз знам, че токче на перфектен крак
стои добре, но и без него минах.
Обух си маратонки с крив ищах
и мислех що за фея аз ще бъда.
В колата тъжно-мълчалива бях
и исках песимизма да пропъдя.
Игнатчо беше съсредоточен,
по радиото пееше Ивана.
Поглеждаше той влюбено към мен,
но аз усещах, че съм неразбрана.
Какво пък – ще похапнем, а и секс
навярно за десерт ще ми предложи!
Не вярвах да остави точно днес
без ласки той перфектната ми кожа.
Но годеникът спря в едно дере –
не можело нагоре все с колата.
"От тук нататък драка ще дере
ръцете ми!" - пустосвах аз съдбата.
Багажника отвори наш Игнат
и кошница с провизии извади.
"И одеяло взел! Акселерат!
Не е забравил, че сме двама млади!"
Капелата си сложих, че пече
и бялата ми кожа ще припламне.
След туй свекървата ще ми рече,
че родственият корен е незнаен.
Поведе ме по стръмен горски път,
а аз го следвах с яд и мълчаливо.
- Ще изтърпя, но само този път! -
на себе си прошепнах инатливо.
И точно в този миг се спънах аз
на камък, търколил се отвисоко.
Наддадох вик с писклив и тънък глас,
а раната оказа се дълбока.
- Ах, миличка, защо не гледаш ти? -
към мен се спусна бързо годеникът.
Очаквах ласки... Той опропасти
със тези думи всичко. Ала пикът
на моите страдания дойде,
когато заяви ми, че съм сляпа.
Но спря се той и отнемай къде
да стана ми подаде мъжка лапа.
Изправих се с коляно, а и с нос
от удара разбити, с кръв течаща.
- Ще продължим ли? - Ама че въпрос!
Не виждаш ли?... И с ярост в мен бучаща
нахвърлих му се с поглед разярен,
а той виновно клепаше, горкия.
- Така ще си останеш стар ерген! -
почти проклех го и яда не криех.
Бараката не стигнахме. Разбрал,
че пикника ни днес ще се отложи,
той метна на земята одеял
и мен да седна нежно ме положи.
Не близнах нищо. Аз съм си инат!
И нека разбере го господина!
Работи той във месокомбинат
и конкурира татко по сланина.
А преходите в този пущинак
заместват тренировките му в зала.
Щом иска, нека идва сам и пак,
но аз любов не бих му вече дала.

* * *
Надолу беше трудно. Като филм
с виновно осъзнали се герои.
Жених не стана "скъпият любим".
Сама съм сред житейските завои.

Е, не бъди толкова строга към многострадалния Игнат, плийз Wink

То в цялата поема човекът не измрънка никой път Smile

Много е готино - фаворит ми е - винаги се възхищавам на случките в рими - успех! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Стамат ли беше той или Игнат -
аз майче позабравила съм вече.
Подробностите рони върл инат
и ставам все по-кисело човече.😉

На теферич не тръгнах с никой друг,
едно на ум си имах във главата.
Не срещнах подходящия съпруг
и май съм ощетена от съдбата.

И мен туризмът хич не ме влече,
нито пък лозе и мотика.
Жоро се надявал, че жена му ще плете
пък аз - по цял ден с книга.

Съм си отваряла очите - той като ги стискал
Сега е късно и не си придиряме.
Ама пък с кеф на глас се кисках
на твоята пишман идилия.
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Аз плетките така ги усвоих,
че и на други тръгнах да продавам.
Макар че късно сръчността открих,
баш-майсторка ми казват. Заслужавам!🥰

Пишман-туристи! Тъкмо като нас!
Пълзачи по скали, пределно ясно,
подире сурват се по дирник!
И за да не е така опасно,
и да е всичко тихо-мирно,
нека други да превземат върховете -
великодушно ги оставяме на катерачите,
по равното сме - пролет, зиме, лете
с усмивка и доволство пеш си крачим
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

По дупе да се сурват, ако щат!
На мене тон в живота да не дават!
И в ада, ако искат, да вървят,
но нека знаят - в ниското оставам!

Да бъдеш звездоброец и от тук
възможно е, нали очи си имам?
Понякога си мислят, че напук
им правя аз или че им завиждам.

Какъв въображаем ексцентрик
в главите им замаени вирее!
А аз ги сектирдосвам и с ритник
на полюса ги пращам да живеят.

Здравей, Мартичка, дано си се посмяла с кеф на моята забавна история!👩‍❤️‍👩

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Успех!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Успех ми пожелаваш ти на мен,
но той е хлъзгав също като риба.
Помислиш ли си, че е уловен,
подскача и към другиго отива.🥰

Интересно ми да разбера, след тази случка, на какъв жених е случила горката, лирическа героиня. Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Буквист, благодаря ти!🥰

Нали го знаеш старичкия лаф,
е да де, поговорка казват било,
изпитано без личен твой масраф –
не питай ти старило, а патило.

Животът ѝ остана проигран,
предиряше за всичко, а накрая
след всеки шанс на пътя пропилян,
затвори се тя в себе си... И зная,

до днес, че съжалява – пак и пак.
Но как да върне всичко тя? Как?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите