Песнопойка

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2008 Мнения: 85

Ние с Ники обичаме купоните. Аз обожавам да пея. Пея с огромно удоволствие. Особено ако е с приятели около лагерния огън или в най-лошия случай около масата у дома. Сърцето ми просто пее. Да, ама колкото и да ми пее сърцето, то, горкото, глас няма. Няма какво да си кривя душата. Направо си признавам, че щом запея, остават само най-глухите. Гласът ми е ужасно фалшив, но за сметка на това е доста мощен. Няма начин да се изгуби в хора от гласовете на другите. При това не само губя мелодията, ами си минавам от тоналност в тоналност, както и когато ми дойде. Големият ми проблем не е, че не мога да пея. Големият ми проблем е, че въпреки това пея. Добре, че приятелите ми ме обичат…
На рождения ми ден са дошли много хора. По някое време се разполагаме на пода върху китеника от непредена вълна и ни идва зев за песен. Аз най-обичам македонските. Заскимтявам “Морен сокол пие” и компанията ревва с цяло гърло след мен. Придават си възторжен вид, за да не ме обидят, но аз въобще не се заблуждавам – ентусиазмът им всъщност е зле прикрит напън да заглушат собствения ми глас. До мен – Ники, който е бас-баритон и пее верно, ама не знае песните и държи само исото. А от другата ми страна Рачева, която също има артистичен бас-баритон - тя е актриса и винаги играе вълка в куклените пиеси.
По някое време обаче Рачева не издържа и намира тактичен начин да ме откаже от пеенето. Деликатно казва:
-Слушай, Ели, ти дръж сопраното, а басовата партия остави на нас с Ники, става ли?
Поглеждам я кръвнишки.
- Абе, Рачева! Що ме будалкаш?! Отлично знаеш, че не мога да държа никаква партия, а ти ми пробутваш сопраното?! При това знаеш, че съм мецосопран...
Друг път бяхме поканили Ани и Леонид с детето Ваня на гости за Великденските празници. Беше дъждовно и мрачно. На село не можеш крачка да направиш от кал, пък и на такъв свят ден работи ли се. Искаше ни се да си починем на спокойствие, но на Вереница къщата ни е малка и няма къде да ни сложат да спим толкова много хора. Затова решихме да се съберем в къщата на майка ми в Липен. Там никой не живее, пък е и накрай село, та тишината е направо страшна. Занесохме си храна и напитки, запалихме си печката – стана отлично. Чак ми се допя.
Щом започнах да пея обаче, на Ани и Ваня изведнъж страшно им се доспа и си легнаха. Ники приглася известно време, но бързо се отказа. Хем не знае песните, хем тъкмо хване някой мелодия, аз взема та я променя до неузнаваемост. Той се съсредоточи върху “кръвта Христова” и изглежда беше решил да я изпие до капка. Накрая задряма на масата. Спорен е въпросът дали го опи виното или моето пеене.
Леонид обаче се оказа истинско съкровище. Той, също като мен, не притежава певческа дарба, но обича да пее и знае много песни. Най-чудесното се оказа, че безпогрешно познава коя песен вия аз и се опитва да ми приглася.
Е, мен рядко някой може да ме надмине по песни – като една песнопойка съм, толкова много песни знам. Лео пя заедно с мен донякъде, но вече не знаеше песните и само слушаше. Към четири сутринта той потупа по рамото все още дремещия на масата Ники и с възхищение му рече:
-Абе, Коле! Абе, как може тая твойта жена да знае толкова много песни, бе?!
Ники се размърда, отвори половин око и, разбрал-недоразбрал за какво става въпрос, избъбри първото, което му дойде наум:
-Кой, бе? Да знаеш, че аз мойта жена никога няма да си я изгоня!
Ей, всичките ми съмнения в горещата му обич към мен се изпариха на мига. Представяте ли си колко ме обича, че при все толкова много песни в репертоара ми при това изпяти по моя неподражаем начин, той никога няма да ме изгони! Удивително!

Елии, песнопойке златна, здрастЕ! Баш ми е приятно! Много сме, и големи хем, претендентки тук за певици, просто се чудя що щем в литературен сайт?

Радвам се, че се включи и се надявам всичко да е точно! С поводите, песните, околните и околностите и т.н.... Реципрочно - ненарочно! Very Happy

Хахаха.. Заклет фен! Very Happy

Радваш ми сърцето, Ели! Дай Боже на някоя скорошна другарска сбирщина да имаме възможност да попеем както си можем! Те Приятелите никога няма да си ни изгонят! Very Happy

Съкрушена съм, че не попя на втора палуба, като бяхте у дома. Отдавна исках да "отвърна на удара" на едни съседи...Ама животът е пред нас, има време... Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите