alipieva
ХуЛитер


Записан(а): Jun 13, 2009
Мнения: 11
Място: София
|
Въведено на:
20 Мар 2023 12:44:53 » Беше |
|
Беше едно болно време тогава, едни вируси се бяха завъдили и всички треперехме от страх. Стояхме си вкъщи, брояхме рулата тоалетна хартия, яйцата, бутилките с бира и филиите хляб...по три пъти на ден. Като попривършеха, хуквахме към магазина, маскирани като световно известни неврохирурзи, дистанциращи се от другите хирурзи с цел, да не разменим теории и практики с тях плюс вирусен обем. Докато напазаруваме се изолирахме гърбом от другите пазаруващи и трупахме в количките онова, което беше описано в списъка за покупки. На касата стояхме отдалечени на количка, количка и половина от другите и тъжно се усмихвахме на касиерките, които също бяха хирурзи...по маркиране на биологични вещества. Само касовият бон не беше маскиран, но тъжно ни съобщаваше за приближаващото нулево салдо в протмонетата и банковите карти. Товарехме покупките в наелоновите торбички, които жадно поглъщаха напазаруваното и с отмалели ръце, също маскирани с наелонови ръкавички потегляхме към къщи. Пристигайки, оставяхме торбите в коридора, събличахме якетата, събувахме обувките и бегом в банята. Там сваляхме хиругичните маски и започваше едно дълго миене на ръцете и лицето, сякаш се подготвяхме за животоспасяваща операция на поредния пациент. После, разтоварвахме покупките, старателно окъпани с вряла вода, подреждахме ги в хладилника и по шкафовете. Накрая дезинфекцирахме ръцете с някакъв скъп препарат и...можехме да се опънем на дивана, същи пациенти, готови да ни разпорят корема, без упойка. А, по телевизора съобщаваха бройката на умрелите нощес от вируса и затваряхме очи в молитва наум, дано ни се размине, да станем телевизороизвестни като ония бройки. И заспивахме, омаломощени от вирусни емоции, хигиенни задължения, пазарен екшън и...молитвени умения. Когато се събудехме, пиехме кафе или бира, сгъвахме, дет се вика, две-три филии с лютеница и пастет, по един банан или ябълка, не повече, два аспирина, щото друго по аптеките нямаше, къпехме се прилежно, че ако ни е налазил вируса, чисти и сити да се представим на Господ, не дай, Боже! Та...помним, щото оцеляхме! |
|
|