geostal
ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
|
Въведено на:
06 Фев 2023 20:57:27 » По нашенски |
|
-Предлагам даскала! – рече Симо от нашия етаж.
-И аз за него ще гласувам! – добави как Пена от първия етаж.
То и други кандидати комай няма. Не ще Генчо пушка, както се вика, никой не ще да се занимава с общи въпроси, без да му се плаща.
-А бре, хора – думам им – благодаря ви за доверието, че ме преизбирате пак, ама сума ти ангажименти имам от една година: нови учебни планове, разпределения, учебници, наредби, поднаредби, „наднаредби” и прочие. Нека да изберем някой друг – млад пенсионер например.
-Нема, нема такъв, ние сите сме стари... – рече леля Кичка, която след дълго селянствуване, продаде имота си и се пресели окончателно в града.
Всичко се преселва в градовете: и хора, и птици, и животни. Животът е по-лесен за всички. Сума птици се преселиха от полето в града. Разни врани, стърчиопашки, синигери, наскоро засякох и два морски гларуса, де е морето, де сме ние, ама на, дошли, комари има, кърлежи се навъдиха, разни кучета от незнайни краища на републиката също се довлякоха, от време на време местният печат съобщава и за змии, които пълзяли тук -там, където имало неокосена трева. Така че от всичко има, по-лесна е прехраната и за хората, и за останалата гад. Малко се поотклоних, ще извинявате!
-Тебе рачим, нимой ся дърпа! – почти изръмжа двуметровата, стокилограмова Петра /почти като хекатонхейрите по сила/, която е център на агитката входна, респектирайки всички с басовия си глас.
Веднъж набарала в мазето некво цигане да краде, влачи щайга с компоти. Вмъкнало се през едно прозорче нагленцето през един следобед, когато хората си подремват, но има и такива, дето бдят. Та, дочувайки шум, Петра решила да види кво става/живее на втория етаж/ и го сгащила. Па го притиснала в един ъгъл, отпрала му няколко яки шамара, няколко ритника, онова заподсмърчало, разциврило се и викало:” Нимой ма, како!”” Няма нимой, кому к....търсиш тука, бе перекенде!” Казала му да очисти общите части в мазето, иначе звъни на 112. Това му било наказанието. Така съобразителната ни съседка е направила сума ти икономия на държавата ни: няма разкарване на полиция, писане, докладни безсмислени.
Избраха ме за домоуправител пак, не че блестя с много ум и качества, но, както рекох по-горе, никой се не хваща на тази въдица. Пък и смятат, че като съм даскал, малко работя и много почивам, та да оправям делата на входа ни. Има една съседка, като дойде юни, все ме пита дали съм във ваканция и трябва всяка година да и обяснявам, че децата са във ваканция, а ние, учителите, имаме платена отпуска, понякога я ползваме чак от средата на юли. Друг един съсед, млад пенсионер, с максимална пенсия, работи пазач, пуши по две кутии цигари на ден, като ме срещне и все подхвърля, че даскалите сме били добре, все четял по вестниците и слушал по медиите как щели да ни увеличават заплатите, големи отпуски сме имали и т.н. Отвръщам му, че е така, че сме галените деца на републиката, че сме важен фактор, че ако не сме ние, народът още по-прост ще израсте и му цитирам:”Прост народ, слаба държава!” Съгласява се с мене, ама дето пуши, яд ме хваща. „По 300 лева на месец, откажи цигарите и няма да ходиш пазач, бре будала!”- мисля си. Всеки си е господар на себе си, каквото глава го учи, но това са грешни пари, хвърлени на вятъра, макар че, погледнато от друга страна, се развива икономиката. Ако всички като мене не пушат: край, фалит на тютюневата индустрия, така че да погледнем и от позитивната страна. Монетата винаги има две страни, така е с много други неща. Аз пак се отклоних, ама нейсе, завеян съм си, а с даскалъка май още се повредих, да ми простите.
Следва продължение... |
|
|