Първият ми принос към Обединена Европа

Първата чужденка, която се опитах да сваля, беше гола. Просната връз дюните на къмпинг „Веселие”, а до нея – сестра и. Бяха дошли с някаква чешка група от Брно. Тя – някъде към двайсетгодишна, а аз – с четири по-малко, при това по-нисък от нея. С моя пилешки мозък си мислех, че щом е легнала там чисто гола, най-вероятно е дошла в България на сексуален туризъм. Какъвто аз тогава не можех и не знаех как да и предложа, но пък много исках. Заболяха ме ръцете да говоря на чешки. Тя естествено се забавляваше от сърце. Намазах я със слънцезащитен крем по гърба и това ми донесе еротична наслада. Направо ме е срам да кажа колко неопитен и непохватен бях. Тя ме покани на дискотека вечерта, а нямах никакви пари. Плати ми входа дори. Добре поне, че бях взел от приятел едно високо мъжко сабо, та барем станах висок почти колкото нея. После я изпратих до чешкия ведомствен палатков лагер, където се разделихме с една дълга и страстна целувка в стоеж „прави” между две каравани и един простор с изпрани дрехи. Ама толкова дълга и толкова страстна, че езикът после ме боля цяла нощ, а сънят отказваше да дойде. След няколко дни целуване тя си тръгна, но аз вече упорито отказвах да се прибера в Бургас и така – чак до септември. Бях на палатка с трима мои съученици – нелегално просната за 90 дни между така наречените „Немски бунгала” в къмпинг „Смокиня”. Тогава, за да се регистрираш, трябваше да отидеш на рецепцията на къмпинга и да си платиш, срещу което ти даваха една метална обла синя тенекийка с номер, която да закачиш на входа на палатката си. Ние си направихме сами такива тенекийки и си ги закачахме по палатките, щото нямахме пари. Ама никакви пари! А беше тъй, понеже произхождахме от бедни работнически семейства, които ни даваха по три лева седмично – повече нямаше. През деня ловяхме риба, вадихме миди и ги печахме на тенекия, търсехме джанки, смокини. Аз слагах шапка на една алея и пеех с китара в ръка, та изкарвах за бира и хляб. И така я карахме четири лета подред. „Немските бунгала” бяха построени от немска туроператорска фирма, която беше сключила договор с къмпинга да не плаща наем, а да праща туристи от Германия в продължение на десет години, а след това вместо наем- бунгалата станаха собственост на къмпинга. Това го разбрахме доста по-късно. Но всяка година опъвахме палатките в площта между тези бунгала, под тополите, на сянка. Немските групи се сменяха, ние оставахме. Наоколо гъмжеше от чехи, словаци, поляци, унгарци, руснаци. Наложи се да се запасим яко с речници, разговорници и учебници, без които международната дружба е немислима. Един спасител ни разясни точковата система на достъпен език, а именно: за успешно свалена полякиня се дава една точка, за чехкиня – две, за германка – три, за унгарка – пет. За мадама от Западна европа – десет, ама то там такива почти не се мяркаха. За българка – нула точки , а за рускиня – минус една точка, тъй като при рускините ти самият внимаваш да не те свали някоя, а ако не внимаваш – става страшно, няма отърване! Впоследствие разбрахме смисъла на това точкуване по емпиричния метод. Нощем палехме огън на самия плаж и засвирвах с китарата. Отвсякъде изпълзяваше народ с бутилки в ръце. По един естествен начин се завързваха нерегламентирани краткотрайни връзки. Не чух някой да се оплаква, нямаше недоволни. Често осъмвахме. Дори един от нас успя да свали сервитьорка от ресторант „Каваци”, та тя сбираше за нас недоядените кюфтета, картофки и прочие в една голяма чиния и вечер, преди да затвори ресторанта, влизахме вътре, оскотели от глад, тя ни носеше чинията и ние четиримата изяждахме всичко за пет минути. След което се премествахме край плажния огън. В днешно време е забранено да се палят огньове по брега, но аз не мисля, че това е за добро. Призовавам еколозите да разрешат проблема – нека изградят по едно огнище на всеки плаж. Момчета с китари все ще се намерят. Тази дружба, която възниква край плажния огън, е от най непринудените. И наистина сближава хората от Европа!

Ей това е истинската творба - да я оставиш тя да те води, пък където те отведе! Laughing

Markoni55 написа:

Ей това е истинската творба - да я оставиш тя да те води, пък където те отведе! Laughing

Обикновено ме води до под кривата круша! Wink

Весело почва този твой спомен! Laughing

Дет се вика - направо по същество! ПО голо същество!
Мисля, че много си го компресирал - може би заради изискването от една страница, но от този сюжет горе може да се заформи не лош сценарий за три-четири серии - поне! Като "Любовното лято на един льохман", ама по-добро!

А извън веселбата ми стана горчиво...Ходихме това лято на юг, слязохме до Буджака - морето изобщо не се вижда от плътно застрояване, дори ивичка не се провижда между комплексите, които буквално са се натръшкали поне до глезени вътре в него...Присвоили са си го. Отидохме до Градина да си оправим вкуса. Джанката не работеше. Обаче къмпинга ми хареса, сякаш най-се е запазило поне заливчето. ПОчти нищо не е останало от свободата, от дивотията, от щастието на безкрайността - също като от детството, почти нищо!

В момента гледката навява тъга. Но на времето падаше голям смях, живеехме ден за ден там, на брега и това ни радваше наистина! Cool

"Па и хубав свят. Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж, маджарките - против тях нямам нищо."
Не разбрах колко точки събра за един сезон! Confused

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите