"Пръстен в кладенец" на Маргарит Минков

Гост

www.liternet.bg/publish/mminkov/prysten/index.html

Това е линк към стихосбирката на Маргарит Минков, която вече е достъпна и в интернет. Това се случва по съвпадение (но нали няма нищо случайно) именно в годината, в която се навършиха (на 11 май) 60 години от рождението му и 10 от смъртта му.

Желая на всички, които го "разлистят" (за жалост самата книга вече не мисля, че може да се намери), да открият своя пръстен в кладенеца-нощ, както самият поет казва. И да открият там деня си Smile

!

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

за линка.

Гост

Ина Минкова: Маргарит Минков мина през иглени уши, за да реализира 1/3 от таланта си

На 11 май българският драматург и поет, плевенчанинът Маргарит Минков, трябваше да навърши 60 години. А се навършиха 10 години, откакто ни напусна. 50 години живот. Започва с приказки за предаването “Лека нощ, деца”. Създава 18 пиеси, стотина стихотворения. Публикувани са посмъртно. Част от пиесите му са събрани в сборника "Пиеси. I" (2001). Поезията му - в книгата “Пръстен в кладенец”, която вече има 2 издания - 2000 и 2007 г. На 11 май тази година излезе хрониката "Жана д'Арк". Годишнината е само формален повод да пишем за Маргарит Минков. Не само срамно, опасно и пагубно за културата и за самото ни съществуване като нация е, че не умеем да ценим творците си. Че ги забравяме. Че ги премълчаваме. Потърсихме за разговор плевенския актьор Христо Домусчиев, за когото разбрахме, че е сред малкото плевенчани, останали близки с Маргарит Минков, и чийто баща е бил приятел с бащата на драматурга. Поканихме на задочен разговор, чрез имейли, съпругата му - Ина Минкова. Въпреки че беше много заета, откликна веднага, като ни поласка с думите: “Знаков е вашият "Посредник" - общият мост, на който очакваме да не сме сами...”. Изпратихме по-скоро питания-наброски, отколкото въпроси, получавахме отговорите - някои съвсем кратки, други - не, поетични или публицистични, на части. Затова разговорът се получи фрагментиран, неравномерен, сигурно и непълен. Драматургичен (?). Нека е недописан. Като пиеса, в която краят остава за зрителя. Като живота на Маргарит Минков. “Пауза. Тече не време, а отчаяние...” - това е една от ремарките в последната му пиеса - "Втора сряда".

- Разкажете ни какво знаете за детството и образованието на Маргарит Минков.
- Детството - бедно, никакви излишества, но и детство в двор с градина, в която падат залезите, мракът, в която очертанията на формите се променят, в която се докосваш до привидностите, за първи път започваш вътрешното си обсъждане за това кое е по-реално, в която въображението ти е подмамено, свободен си... Нравствените ценности са безупречно предадени в семейството - не е задължително да си прочел Спиноза и постулата за свободата като осъзната необходимост... Бедно време, без излишества, но и време, в което можеш да получиш първия си акордеон, първата китара, а по - късно - когато искаш да свириш и на пиано - прескачаш вечер през отворен прозорец на читалището - докато не те "хване" милицията.Четеш Достоевски на 10 години. Библиотекарката те познава, не прави дидактически предписания, че ти е рано. За разлика от учителката по литература, за която Хамлет - чистото духовно усилие - е пасивен /о/, бездействен/о/, как можеш да поддържаш друга теза, как можеш да се колебаеш, вместо да си сигурен... Изключван от училище. Вуйчо - военен лекар и полиглот, осъден и убит от народен съд (държа на малката буква). Неблагонадеждност. За кратък период учи в духовна семинария, напуска по собствено решение. Беше силно вярващ и точно затова нетърпим към фалша на църковни служители. Той няма висше образование. Той се самообразова - в областта на философията, музиката, световната литература, физиката. Този, който шепнеше на билките, беше привърженик на най-новите електронни технологии. Когато един министър го уволни от длъжността директор на театър, М. Минков му предложи да свика експерти от която си поиска област, за да си сверят часовниците. Това е...
- Кога започва да пише поезия - за нуждите на драматургичния текст или самостоятелно?
- Първа е поезията.
- От спомените на негови колеги и приятели разбираме, че е бил много непрактичен човек, дори текстът на една от първите му пиеси липсвал в личния му архив, а друга била преведена на немски, но той не си запазил превода. Как се самооценяваше като автор?
- Първо е необходимо да дефинираме що е ПРАКТИЧЕН човек. Както знаете, Маргарит Минков се включи и в политиката, в качеството си на депутат (бел.ред. - избран за депутат от СДС във Великото народно събрание), в това качество не играят "поетическите фигури" в буквален/персонален и в естетически смисъл - в това качество "играе" единствено прагматичното мислене - насочено в полза на нацията , не в собствена -(пояснението ми със сигурност и за жалост се подразбира в този корупционен вихър, в който живеем, мафия, олигархия, които мен самата,самоопределена като консерватор , като ценител на реда, могат да превърнат в анархист). " Всичко трябва да се разруши и да се построи отново" - цитат от "Книга на царете". Маргарит Минков беше Прагматик. Категорично обратно е твърдението ми по повод на спонтанни и недобре обмислени приятелски и колегиални твърдения. Разбира се, ако под непрактичност имат предвид някава неизчислена щедрост, бохема -това - Да! Пожелавам я на практиците!
Не е вярно, че има загубен превод на негова пиеса на немски език.
- Как се самооценяваше като автор?
- Самооценяваше се като автор.
- Вярно ли е, че е разпилявал навсякъде листите, на които пише? Намирате ли недовършени или неиздадени неща? Имате ли идея за нови издания?
- Не е разпиляване. Hepaning е! Не знам какво питате с "намирам ли недовършени неща". Ние ЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО - не се налага да ОТКРИВАМ какво има в авторския архив... Има незавършени неща... Вие знаете, че Маргарит Минков не доживя издаване на своя книга. На 11 май излезе неговата "Жана Д, Арк" - ИК "Стигмати".- третата книга след поетическата и след абсурдисткия триптих -"Камината", "Въведение в тяхната картина" и "Втора сряда". Колкото до идеите за нови издания, "онова, което искам, зависи от това, което мога" ("Книга на царете")... С Божията помощ се надявам докато съм тук, да видя съпричастна обществена и професионална среда. Обещавах я на автора, преди да си отиде. Сега... не мисля така...
- Любимо място?
- Не знам какво имате предвид. Бих казала, всяко място, на което би открил сродни хора, съмишленици. Като такива разбирам - ще перифразирам един библейски постулат - сърдечните рационалисти. Библията пледира именно за "сърдечното ни размишление", хора, с които можеш с удоволствие да обмениш идеи, убеждения, позиции, проекти, с доверие да споделиш проблеми, рани,... с които темите не свършват, не усещаш как минава времето... Не сте еднакви хора, но с някакъв общ пулс, обща рецепция, рефлексия. Ако друго имате предвид, предпочиташе планината, гората пред морето. Ако трето имате предвид - със сигурност е мъжки принцип - имаше СВОЕ кресло у дома, което, "нарушавайки закона" с дъщеря ми се надпреварвахме да заемем. Обикновено Либералът казваше строго-усмихнато: "Пак сте ми седнали на мястото. От мен да мине, вземи малко енергия"... Ако четвърто имате предвид - той искаше да емигрира... Ако за нещо съжалявам - това е, че в някакъв момент - ще ми се да кажа, че поднесох контрааргументи - но НЕ!, проявих страхливо колебание... И до днес мисля, че животът му не би бил толкова кратък.
В контекста на следващия ви въпрос - за днешния ден - ще ви кажа моя теза - в тази държава - и преди, а за съжаление и сега - могат да променят (да редуцират) съдбата и дори значението на сънищата ви... И още една - който ви каже, че духът е най-трудно променимото, най-консервативното - не му вярвайте - той е най-лекокрилен, най-мобилен. Стига да го има...
- Тъжен човек ли беше Маргарит Минков?
- И театралните зали, и неформалните пространства помнят неговия смях...Не се налагаше да каже на актьор след представление, че той е гледал. Отговорът беше "Знам. Чух...". Накрая...-.вече да... На 50 години каза: "Вече съм много остарял". На 50 години каза: "Душата ми отказва вече" и... няколко дни след това... си отиде...
- Защо така малко се поставят пиесите му? С кой негов цитат бихте характеризирали днешния ни ден? А с кой образ (поетичен, драматургичен?) - самия Маргарит Минов?
- Маргарит Минков мина през иглени уши, за да реализира, както сам казваше, 1/3 от таланта си. Ето ви пример за иглени уши: заглавие на стихотворение: "Полски пейзаж" - за поле или за Полша, за Хавел и за "Солидарност" ще говорим? Именно за Полша, именно за обществени, за цивилизационни процеси.
Накрая каза още: "Човек за едната чест живее, а те и на нея ще посегнат!". Каза още: "Те искат да ме накарат да намразя човек. Но аз не мога да мразя човек". Кои те? И "чужди", и "свои"... Да продължат, ако искат, да се делят на такива. Нито авторът, нито аз бих вложила словесно-аналитично усилие в тези едноклетъчни и многоклетъчни деления. Знам ,че в онази година, когато един министър и неговият ресорен заместник се престараха, "премотивираха", когато обидиха един национален писател отвъд границата на поносимото, когато приятели препоръчваха "Съд", а Авторът контрираше: "Един писател съди държавата само в произведенията си", в същите дни в дома ни по няколко пъти по телефона звънеше едно радостно неформално едноклетъчно, (може да е било и многоклетъчно, няма как да знам, защото само свиреше с уста). Веднъж му предложих да изсвири една ругатня - и изругах! - буква по буква. Мислите, че се смути - нищо подобно - изсвири я! Базисното предимство на говорещия, на изразяващия се от свое име човек, на което се позовах, изобщо не му направи впечатление. Още ли питате за тъги?

--------------------------------------------------------------------------------
И да си тръгна, ще се връщам.
Защото трябва да ме има.
Нали ще има бели къщи?
Самотници нали ще има?

Нали ще има бедни стаи
с разкъртен под и стол негоден,
където любовта ще трае
безумно малко и безплодно?

Нали ще има силно вино
останало по топли устни?
Нали безсилие ще има?
Нали ще има дом напуснат?

Нали ще падат във тревата
съзвездия във нощи будни?
Нали ще се крепи земята
на няколко безкрайно луди?

* * *
На капка от смола "обичам те" написах.
Премина мравка, мимоходом го прочете
и въздъхна.

Из "Пръстен в кладенец"

Задочен разговор на Иванка ВАТЕВА с Ина МИНКОВА

www.posredniknews.com

О, божествдено е това, Велина! Благодаря ти, че ни го подари!) Прегръдка!

ХуЛитер Записан(а): Oct 28, 2004 Мнения: 103

И от мен голямо "Благодаря", Кехлибарена!!!
За всичко, което правиш относно творчеството на Маргарит Минков!!!

Вили, трябва да се гордееш, в позитивния смисъл на думата, за всичко, което наистина правиш, за да не се забравя Маргарит Минков!
Веднъж пътувах с него в автобуса за Младост, седяхме на една седалка, и говорихме за нещата от живота.
Беше обикновен човек, от онези, великите! Светла му памет!
БЛАГОДАРЯ ТИ!

ХуЛитер Записан(а): Nov 25, 2007 Мнения: 62

Благодаря и тук на (Мария)-Десислава за това, че в коментара си към моя творба ми загатна за словесната красота на този автор. Жалко, че не съм го познавала преди, нито ми е било известно творчеството му, въпреки че е бил явно доста продуктивен в различни жанрове. Но ето, че сътвореното продължава по един или друг начин да оставя невидимите си следи и да привлича погледа на душите ни...Вероятно има и творци, публикуващи и в Хулите, които с удоволствие ще открият някакво доближение с М.Минков-било по отношение на сходна сетивност, изказ, асоциативни образи или ще открият в поезията му едно различно огледало на животослучващото се.

Ще споделя едно негово поетично откровение от книгата "Пръстен в кладенец":

***
На Севдалин

Нощта те е измълчала под сянката на кипариса.
Близо е неуловимото - вече е трогнало врабчето на двора.
С едната си ръка органистът свири, а в другата - узрява праскова,
в прасковата узрява нещо, в нещото узрява друго,
а то е наоколо, мимолетно и невъзвратимо като сватба.
С дъждовната си мрежа богът на рибарите наднича през прозореца,
оглежда стаята и забелязва сред цветовете на портокали и магнолия
пажовете на Карл Велики, заспали непробудно.
Можеш да станеш, но сънят им те е приковал на канапето,
на кръст те е разпънал, забил е в дланите ти перуники.
Богът на рибарите намира, че съдбата ти е тъжна.
После ти признава, че и неговата собствена съдба е тъжна.
Тогава ти му разказваш за себе си и той ти разказва за себе си,
а летописците на императора, с пера от лебед стържат по хартията.
Около нощната лампа танцуват три негърки. Момент, да ги опишеш с думи!
Първата дума ще вземеш лесно, тя е постеля на пажовете.
Папа Йоан ІV, за всеобщо учудване, ражда на коня си втората дума.
Третата дума е скрита под плаща на рибарския бог.
"Не я давам - оправдава се той, - тя ми остана единствена,
ще ми потрябва, когато реша да създам друг свят..."
Щом не дава - не дава. Негърките си тръгват разплакани.
Трябва къщата да се пребоядиса - едната стена синя, другата - зелена.
Трябва да се разбудят пажовете, да се изгонят летописците, да се обидим на Бога.
Тогава ще пишем спокойно, ако има какво да се пише.
Негърките ги няма, но под нощната лампа стои голотата им.
От върховете на гърдите им избуяват звезди, като в картина на Тинторето.
Тинторето... не се ли казваше просякът, който всяка неделя
изкупува за дребни пари стари окъсани багри?
Той не обича празния мрак, той населява мрака с мадони.
А ти? Папагалът, който живееше в Павлово, най-неочаквано замина за Африка,
не успя да направи никаква равносметка, замина с цялата си шарения,
от него остана само предположението, че е бил папагал.
Трите негърки се завръщат, но не да танцуват,
а да пият шоколад, за да станат още по-тъмни.
Имат бикини, оплетени от лиани, тези жрици на нощната лампа.
Те оплитат и тебе с лиани, искат да те приспят. Те са отмъстителни.
Пукат цветовете на магнолията, стрелят отвсякъде бяло и розово,
пажовете пазят императора насън, той насън им благодари,
а ти разрязваш думите като плод забранен
и сок забранен потича върху килима.

29.V.1977 г.

Не ми е известно да има родствена връзка между Светослав Минков и Маргарит МИнков. От детство ми е любим първия автор, до ден днешен се прекланям пред творчеството и позицията му, пред силата и интелекта. Едни от най-любимите и препрочитани произведения за мен са именно неговите. Незаслужено в сянка, незаслужено неспоменаван...Може би наистина някаква "мълчалива неприязън" към него е в основата на забвението...

https://impressio.dir.bg/litsa/svidetelyat-koyto-ne-predade-vaptsarov-a-pak-ds-otne-arhiva-mu

Преди десетина години открих Маргарит Минков - беше зашеметяващо откритие, мисля, че по БНР го говориха нещо и чух за детските му произведения, потърсих информация като се прибрах - какъв свят само открих Smile

Невероятен!
Това стихотворение свързва някакси авторите, може би небесно родство - поне за мен. Виждам някъде там в прашната полутъмна обстановка зад кактусите да наднича Светослав Минков със скептичната си физиономия и леката иронична усмивчица

1

Къде ще отнесем всичко, което натрупваме вечер и сутрин -
съзнанието ни е като гардероб на пенсионирана актриса:
цилиндър, кинжал, напарфюмирано цвете, корона от евтин картон,
шишенце с отрова, разбира се, увито във текста суфльорски,
и всичко оплетено в мрежа от думи, наситени с дъх на кафе.
За какво ли ми трябва, например, да пазя оня часовник площаден
с изкривени стрелки и с циферблат, върху който площадният гарван
изчегъртал със клюн пластелинен деветия час и изчезнал незнайно къде.
Тъй изчезна веднъж и една тъмна жена. Също тъй неизвестно къде.
Неизвестно къде - много странна посока, като сън с неизвестно кого.
И така, на часовника липсва деветият час, липсва денем и нощем и всякога.
И стрелките се целят със своите пики в най-пустинния цвят на вселената.

2.
Първата есен, към девет часа вечерта, от стените се стичаше кехлибар.
На прозореца здрачът седеше замислен и се взираше в лампиона.
Между мен и жената пред мен бе простряна ръката на демон,
отрупана с пръстени, както след време стихът ми ще бъде отрупан,
когато ще пиша за същата тази жена или пък за някоя друга.
Саксии със кактуси плоски, светлееха гривни, гердани, игли за коса.
Бе почти невъзможно да проговорим, бе почти невъзможно и да мълчим.

Маргарит Минков/ "Пръстен в кладенец"

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Много, много интересен и проникновен автор!
Ще го търся
Маргарит Минков!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите