Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Когато не си „мръднал“ с годините
Въведено на:
17 Фев 2022 15:44:35 » Когато не си „мръднал“ с годините
I
Когато някой ме попита, какво те впечатли най-много в Чикаго, без колебание му казвам: цветя, много цветя, феерия от цветове. Където и да се разхождаш из Милениум парк, по крайбрежната на ез. Мичиган, до забележителностите: Crown Fountain, Cloud Gate, Buckingham fountain сетивата ти се къпят от ароматната палитра на цъфнали храсти, дръвчета, градински цветя. Сякаш си в ботаническа градина. Но най-впечатляващ е Мичиган авеню. Сенките на небостъргачите му мачкат туриста с каменна тъма, но на тротоара под тях блика светлина. Светлина от ухаещи градинки, акуратно аранжирани: с къщички за птички, горски животинки, изкуствени рекички, водопади и водни каскади. Боже, какъв булевард – една оцветена, детска книжка с приказки! Омаян от цветоструй, неусетно извървях 15 км.
II
Топнах си уморените кълки в Мичиганското море, а сетне полегнах възнак на росната морава пред сцената за изкуства и забавления „Jay Pritzker Pavilion“ за релакс. Съзерцавах величието на онези мини небостъргачи, де още помнят срещата си с нашия бай Алеко-Щастливеца и бях повече от щастлив. Изведнъж погледът ми се разсея по дама, моя възраст към 50, с пет-шестгодишно дете. Няколко пъти взаимно се поглеждахме, чудейки се, дали не се познаваме. Чипът ми бързо прещрака – Роси, моя състудентка. Бяхме от една компания, не бе красавица, но с чар и усмивка. Пееше прекрасно, имаше чувство за хумор и носеше на майтап. Абе, весело, слънчево момиче. Откакто завърших, не бях я виждал. А това, че я срещам в Чикаго, а не във Варна леко ме разколеба. Но, щом дамата ми помаха за поздрав, нямах съмнение, че е тя. И още преди да я запитам: – Роси, ти кво правиш тук, тя ме изпревари с: – О, здрасти! Познах те веднага. Не си „мръднал“ с годините.
Ама, че среща! Толкова далеч да срещнеш българи и то познати! Разговорът ни тръгна „из ведро“. По-точно аз говорех, аз питах, аз споделях. Разказах ѝ на тъгъдък за живота ми след следването, за семейство, деца, припомних ѝ случки от студентската ни компания. Тя само кимаше, усмихваше се, а очите ѝ ме гледаха някакси идолопоклонно. Усещах, че от щастие даже не ме слуша. В многословния ми монолог успя да се включи с едничък въпрос: – Кажи ми, ти тука ли ще пееш?
Долових майтапа във въпроса ѝ. Явно с годините не се е променила. Ех, как обичам духовитите жени! И, за да не остана по-назад, шеговито ѝ „връщам топката“: – Ами тук разбира се, на тази открита сцена. Утре очаквам хиляди фенове. Ха-ха!
И тъй, улисани в сладки приказки, забравихме за момиченцето с нея. Детето не го свърташе на едно място, а Роси едвам я удържаше с ръка. Трябваше да се разделяме. Аз, обикновено, когато срещна позната с дете, с която не сме се виждали от години, на изпроводяк, ѝ правя следния комплимент-закачка: „ Знаеш ли, ще ти споделя нещо лично" – обръщам се сериозен към по-възрастната. И след малка пауза, за да я държа в напрежение, продължавам: „Изглеждаш все така красива, чаровна, но внучката ти е... по-красива от теб.“
Сега пак разиграх тази сценка, но след „комплимента“ усетих някакво неудобство в Роси. Дали пък не прекалих със солта в шегите?
– О, благодаря за оценката, но това е дъщеря ми! – отвърна смутено. – Имам още две, но по-големи, ела да те запозная с тях и американския ми съпруг.
Боже, как се изложих! Ама и тя на стари години пак родила. – си викам наум. Конфузен се доближих към семейство, едно от многото правещо си пикник сред парка. И преди да си подадем ръце, Роси ме представи: – Запознайте се! Това е Веско Маринов – българска поп-звезда, фенка съм му и до днес. Утре ще изнася концерт.
III
Уважаеми хулитери, спирам дотук с тази конфузна случка, що преживях. Такова двойно припознаване между непознати хора рядко се случва, нали. Името ми е Герман и често са ми викали Герасим, Гергин, Герган, но никой не ме е оприличавал на известна личност. А, когато споделих случилото се с приятели, те, с леки колебания, ми потвърдиха, че по-скоро Веселин Маринов мяза на мен. Дали е така, не мога да преценя. Но още се моля, тази млада българка заживяла отдавна в Чикаго да не е разбрала за двойния ни гаф. И това не за друго, а заради нейните обсебващи очи, преливащи от щастие при срещата с „кумира“ си. Но най ме е яд на мене си, задето се предоверих на уж „немръдналата“ с годините ми памет, която не можа да отвори 30-годишни файлове. Яд ме е на голямата ми, невъзпитана уста, също „немръднала“ с годините, дето нямаше спирачка в ръсенето на простотии при разговор с дама; яд ме е и на орловите ми очи, „немръднали“ с годините, но прецизно объркали годините на жената.
И ако скоро се срещнем в галерия Маркони, и видите някой си, влязъл инкогнито там, седнал в края, скрит зад нечий гръб, свит, свенлив, неприказлив, с лупи-очила и с поглед отнесен от хаповете за акъл да знаете, че сте зърнали Герман – вече мръднал с годините.
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
17 Фев 2022 17:22:16 » Къде ме върна назад в годините
Ама като си помисля - го докарваш на Веско, ама от по-младите му години. Сега се е ошишкал яко. И ще се поровя в архива си. Докато бях в Двореца бях дежурен организатор на негов концерт и имам някаква снимка. Хубава история. А ме върна назад защото конкурсът "Двоиници" беше мой и аз търсех двойници на известни личности, подготвяхме с дядо Иван / Иван Иванов/ сценария...А виж, тогава не съм те познавала...
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
starchev ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2018
Мнения: 58
Въведено на:
21 Фев 2022 00:03:34 »
I
II:
III
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 588
Въведено на:
24 Фев 2022 17:54:39 »
Е, поне и двамата сте били българи, със сигурност - не е малко!
)
yglen ХуЛитер
Записан(а): Apr 17, 2007
Мнения: 28
Въведено на:
03 Мар 2022 12:41:59 »
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
06 Мар 2022 19:15:42 »
В.Маринов е прекрасен човек и певец. Всеки, който прилича на него, би трябвало и той да е такъв. Успех!
hornet ХуЛитер
Записан(а): Feb 02, 2020
Мнения: 16
Въведено на:
08 Мар 2022 00:49:14 »
melange ХуЛитер
Записан(а): Apr 22, 2013
Мнения: 20
Въведено на:
10 Мар 2022 16:52:59 »
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
17 Мар 2022 11:17:40 »
Ахаххха, Герман, гърмян, громен гросмайстор на конфуза! Познато мий ( Ма няма много да мърдаш! Толкоз!)
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума