"Горката!"

Жените в моя род са дребни и слаби. Миньончета. Едната ми баба ми беше около метър и петдесет, другата малко по-висока. Пъргави и работливи жени. Майка и двете ми лели са не по-високи от метър и петдесет и пет и ако качат до шейсет килограма почват да пъшкат, ахкат, охкат и се жалват колко са дебели. Последно вчера по телефона майка почва да ми се оплаква, че е качила пет килограма тази зима, защото се е застояла на едно място, и всички дрехи и се опъват вече...Да ми е жива и здрава, жизнена и и енергична все така, безкрайно я обичам, но сме от различни планети. Аз съм дошла от планетата на лакомите великани. За което е виновен, естествено, баща ми! Ами на татко си приличам, какво да направя?!Първородна дъщеря на кого да се метне - целила ли съм се, не съм ли - изцяло на баща ми съм метната - с все челюста и прасците! Майка ми се бори от люлка (моята люлка) с тези мои недостатъци по бащина линия - била съм подлагана на режими от детската градина, помня как порциона ми на четири-пет години беше половин филийка хляб на хранене и нито грам повече, но дето се вика - щом всичко ти се лепи, и троха по троха пак в един момент се срещаш с едно мощно тяло, още повече, че бабите- аххх, бабите - така си ме обичаха и глезеха! И с палачинки, и с мазна пита, и с мекички...а дядо ми беше основният виновник за цялата тази драма. Другият ми дядо, татковият баща, разбира се - сто и петдесет пъти съм слушала от майка как дядо ми ме захранил - представете си още на четири - пет месеца, с хапка хляб, топната в яхния! Амии, това е - фаталната хапка в моя живот! В една крехка възраст бях доста комплексирана от изпреварващото връстниците ми мое лично развитие, колкото умствено (вътрешно) - три пъти повече външно, и нищо не ядях, мъчех се да извая тяло преко сили. Пазех изтощителни диети, тренирах аеробика, с часове въртях обръч, ходех като сянка, навлякох си доживотни проблеми с коляното, бях станала петдесетина килограма и всички близки и познати загрижено ми казваха - ще се счупиш! В този период баба ми ме гонеше с бурканче кисело мляко и неуспешно се опитваше да натика в стиснатата ми уста една лъжичка. Изобщо показвах железен характер и вървях твърдо и неотклонно срещу лакомата си природа...До един момент! ПОследно на бала пак щях да се счупя и не след дълго се намери кой да ме хареса дотам, че да се ожени за мен... После семейство, деца, дояждане на всичко, което оставят домашните по чиниите...Абе, не е за приказване как природата си завръща територии! Мощно!

Споменах, че съм се метнала на татко "от-до", изключая пъстро-зелените очи и бялата кожа. Горното излияние трябваше да е увод към тази история, отпреди няколко месеца. Събираме се през октомври родата от страната на баща ми, за да продаваме нивите на дядо Иван - дядото на татко. Някой си решил, че му трябват спешно пари и се хванал да оправя документите и да събере наследниците при нотариуса за изповядване на сделката. Татко го няма с нас от близо десетина години, останали сме четирима наследници от негова страна - майка, аз, брат ми и детето на сестра ми. На площадчето в родния ми градец прииждат хора, които съм виждала някога, повечето не съм срещала от десет-двайсет години...За по-интересно сме с маски. Не се разпознаваме, разпознаваме се, къде се здрависваме, къде си помахваме - според човека и степента му на предпазливост. Пристига при нас един типичен бай Ганьо - черен трътлест българин, с огромен нос с голяма брадавица - носът му стърчи победоносно над маската. Нахлупил е шапка над рошавите си вежди и трудно разпознавам в него братовчеда на татко - Наньо или "Наню", както го произнасят в нашия край. Майка не го понася, за нея той е измамил баща ми като записал навремето всички апетитни ниви на себе си, излъгал нещо там. Тя не говори с него оттогава. Стоим си вече след сделката и чакаме парите. Вътре броят, делят, смятат, пак смятат, пак броят...проточи се. Стоим си отвън и този същия Наню нещо споменава баща ми, заприказва ме... аз не помня точно по какъв повод му казвам, че много приличам на татко. Той ми отговаря, че му приличам само по височина. Обаче аз не отстъпвам - свалям маската и му се изблещвам насреща в цялата си прелест. (Ще ми се да напиша че съм скръцнала със зъби, но не съм...)
В отговор чувам : "Горката!"

Ами това е цялата смешка. Горката аз си тръгнах от родното местенце с едно приятно чувство, че моят татко все пак е бил по-красив, умен, светъл и с прекрасно чувство за хумор за разлика от повечето си роднини.

Усещам, че ако има следващи сделки по роднински делби, то Наню, Нанювица и Нанювчетата ще харижат своите дялове на "Горката" он-лайн, за да няма среща очи-в очи. Smile

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

еми смешка си е, да

Папомни ми една моя история, уф, как не се сетих да я разкажа...Ще си я запазя за догодина, защото сега ще решат че нещо те копирам Laughing

Ама животът, нали знаеш как ти ги поднася!

Ехе, Марте, като четях как са те глезели бабите - и моята беше така -колчем отидехме -3 вида баници - с яйца и сирене, с тиква и с ябълки. Отделно огромни чинии със свински късчета с много лук и салати със сос за топкане Smile

И ми спомня как след раждането бях доста напълняла, а баба ми само каза:

- Ти си се поправила! - ахахах, за бабите да си слаб е нещо лошо, момата трябва да е кръшна с червени бузи. Smile

Хубава случка - гордей се с всичко от родителите си - горки са хората без чувсто за хумор! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите