Въведено на:
11 Мар 2021 09:38:01 » Приключенията на Анджела
Анжела момиченце на четири годинки с коси като ангел, руси и къдрави с живи и игриви сини очи, тичаше по сипкавите пътеки от слюда и пясък, които се изкачваха ту нагоре, ту слизаха надолу по снагата на селото. Тя рястеше при баба си Донка, в село Игралище, а родителите и живееха в София и често нямаха време и възможност да я вземат, защото гледаха братчето и, което беше бебе. Тя обичаше баба си и често и помагаше. Един ден дядо и Иван на когото беше взела сините очи, я заведе в мазето и там тя видя много смачкани сливи и попита дядо си:
- Дядо, какво е това?
- Това дядо са джибри, от тях се прави ракия.
- Какво е ракия дядо?
- Ракия е силна огнена вода, която не е за малки деца.
- А, големите силни ли стават от нея, сигурно бълват огън дядо?
- Ами може да се каже. - подсмихваше се дядо и Иван.
...
След време заживя в столицата с родителите си.
Всяко лято започна да ходи с майка си и баща си на Михайловград. Точно преди да стане първи клас, беше там с родителите си, когато те решиха да я изпратят на лагер във Вършец. Бяха се събрали цялото семейство около масата и хапваха селски кюфтета със салата и пиеха червено вино с лимонада.
- Искаш ли лимонатка на баба момичето? - питаше я баба и. Тя искаше да и сложат и малко от винцето.
- Искам и една капка вино, само една, моля, моля, моля!
- Ами добре, но само една.- и баба и сипваше в лимонадата една капка домашно вино, колкото да придобие цвят. По едно време майка и я извика:
- Утре най-красивото момиче заминава на лагер.
- Какво е там и аз нали ще съм най-хубавата там?
- Ти винаги си най-хубава! - каза майка и като я погали по главата.
- Да, аз ще съм най-хубавата!
- Ще има и други хубави деца, няма да си само ти. - каза леля и
- Няма да има. - каза сърдито Анджела врътна се на пети и се прибра в стаята разплакана.
...
Вече на лагер.
На следващия ден след пристигането играха физзарядка, която завърши с високи подскоци, закусиха и тръгнаха на екскурзия из Вършец. Майка и и беше дала пари да си купи каквото иска и тя през целия път си мислеше как ще си купи дъвки идеал, паста за зъби с вкус на дъвка, която ще изяде цялата. Майка и, не и даваше да яде пастата за зъби, а сега нямаше да може да я спре. Купи си и дъвки и паста, която изяде още по пътя, както си взе и един шампоан Кря-кря. Следобяд се включи в пиеската за "Косето-босето". Тя беше Косето босето. Дните минаваха в игри и закачки. Даже имаха карнавален ден и тя се облече като Пипи дългото чорапче. Едни по-големи момичета и направиха плитките и нарисуваха луничките и тя се вживя в ролята си, като непрекъснато откриваше разни неща по земята. Даже се опита да вдигне един дънер, но като не успя просто си представи, че го е вдигнала. Всичко щеше да е чудесно, ако една вечер с момиченцето, с което спяха легло до легло не решиха да си играят на фризьорки и Анджела не изсипа целия шампоан Кря-Кря на главата му. Анджела започна да върти дългата кестенява коса на момиченцето, като си представяше, че това е гел за коса и като и навърти кока той ще застане така. Вместо това обаче по косата на момиченцето се появи много пяна. Тя пусна чешмата в банята и донесе чаша вода, като се опита да махне пяната, но косата още повече се разпени. Тогава момиченцето, което се казваше Росица се разрева и през сълзи стана и излезе от стаята. След малко се върна с възпитателката, която я попита:
- Сега ми покажи кое дете нарави това? - и Росица посочи Анджела, която изобщо не осъзнаваше какво толкова е направила.
- Ще се измие, нали е шампоан. - каза тя
Възпитателката и Росица тръгнаха нанякъде. Анджела се легна и чакаше дълго Росица да се върне в стаята, но не можа да я дочака и заспа.
На следващата сутрин вместо физзарядка ги събраха на двора и възпитателката разказа на всички какво е направила Анджела:
- Това дете, което изглежда толкова добро е изсипало цял шампоан върху косата на Росица. За това за наказание Анджела се прибира още днес в къщи. Вече сме се обадили на родителите и да дойдат да си я вземат.- Така за Анджела лагерът приключи по-бързо от очакваното.
Лятото свърши и тя тръгна на училище в първи клас. Тя и семейството и се бяха преместили да живеят в друг апартамент в същия квартал и училището и беше близо. За това още на втория ден майка и я пусна сама да отиде и сама да се прибере от училище. Тя веднага се запозна с новите деца в училището и не можа да сдържи буйната си фантазия и да не блесне. Още на третия ден им разказа история, която от нейната уста звучеше правдива, защото тя като я разказваше си вярваше:
- Знаете ли, че белите камъчета са джуджета, а перата от гълъби са феи и ако сложите камък или перце под възглавницата си през нощта те ще се превърнат в джудже или фея и ще ви изпълнят желанията. - Тя разказваше увлекателно и дори когато Васко и каза:
- Не, това са измислици. - тя го погледна в очите и каза с твърд глас:
- Защо не провериш за да видиш, че не са?
Всяко дете си взе бяло камъче или перце и на следващия ден всички я мразеха, защото ги беше подвела. Ами такава си беше Анджела и такава растеше фантазьорка и пакостница и в живота и имаше още много истории, като тези.
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: Liulina на 21 Мар 2021 20:48:35 - общо 1 път.
starchev ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2018
Мнения: 58
Въведено на:
19 Мар 2021 00:05:14 »
Интересна случка си написала. Прочетох и си отговорих защо не се коментира от никой. Доста е дълга, не е разказана в 1 лице и не е смешна.
Целуни Анджела от мен!
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: starchev на 20 Мар 2021 13:43:28 - общо 1 път.
Lirik1 ХуЛитер
Записан(а): Jun 01, 2020
Мнения: 193
Въведено на:
19 Мар 2021 02:18:55 »
Люли, много увлекателно написан разказ, емоционален, поучителна тема, но наистина е дълъг и може би не е по темата, не знам дали съм прав, просто споделям, защото си умен човек, няма да сметнеш, че се "заяждам". :)
Liulina ХуЛитер
Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 277
Място: София
Въведено на:
21 Мар 2021 20:08:14 » Re: Приключенията на Анджела
Въпрос на вкус, казало кучето и се облизало под опашката. За мен е смешна, защото от позицията на времето тези мои детски преживявания ми се струват смешни Може и да не е за тук, предполагам, че за повечето не е смешно, но на мен ми е.
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
Liulina ХуЛитер
Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 277
Място: София
Въведено на:
21 Мар 2021 20:52:08 » Здравейте
starchev написа:
Интересна случка си написала. Прочетох и си отговорих защо не се коментира от никой. Доста е дълга, не е разказана в 1 лице и не е смешна.
Целуни Анджела от мен!
Трудно ще ми е да целуна себе си! За мен някои моменти от тези детски преживявания са смешни. Наистина, някои са тъжни. За това и оставих само смешните моменти. Поне, които на мен като лични преживявания са ми се сторили смешни.
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
Liulina ХуЛитер
Записан(а): May 05, 2004
Мнения: 277
Място: София
Въведено на:
21 Мар 2021 20:54:21 » Благодаря Док
Lirik1 написа:
Люли, много увлекателно написан разказ, емоционален, поучителна тема, но наистина е дълъг и може би не е по темата, не знам дали съм прав, просто споделям, защото си умен човек, няма да сметнеш, че се "заяждам".
Да, знам, че не се заяждаш. Действително има и семшни моменти, но за мен. Тези, които не са участвали в тези ситуации няма как да оценят смешното през призмата на времето. Не можах да го изтрия изцяло и за това махнах тъжните моменти от него. Все пак е в конкурса и дори да не е смешен е тук. Това е
_________________ Стъпвай по средата, за да не усещаш бездната ...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума