Изкуството на войната

Все по-трудно ми става да се разбера с тая жена. С годините, сякаш плавно преминахме на два различни езика – тя, на есперанто, защото винаги е била фалшив космополит, прокламиращ идеите на едностранния, т.е. нейния, мир и справедливост, аз - на китайски, защото винаги съм бил скромен в желанията си минималист, стремящ се към пълен дзен. Ставаме, значи, сутрин и тя започва да меле на шибаното си есперанто, а аз мигам с гурелясали очи, махам с глава като метроном и повтарям: „шъ, шъ“, което на китайски значи „да, да“, ма тя това откъде да го знае? Мисли си, че ѝ викам „шът, шът“, наежва се, веждите ѝ щръкват и те така от сутринта започват скандалите. А, да вдигаш скандал, докато отсрещната страна говори на друг език, си е инициатива, изначално обречена на провал. Цялата ти прехвалена интелигентност, съобразителност, ловкост в аргументацията и прочее хитроумни похвати в изкуството на риториката, стават абсолютно безсмислени в тази патова в невъзможността си за разбирателство ситуация. И след като си лишен от изтънчеността на Сократовите диалози, не ти остава друго, освен не-вербалното нападение под формата на директна физическа атака.
- Хич не ми шъткай! – виква ми, докато бърка ожесточено мляко, яйца и брашно в пластмасовата купа, която купи миналата седмица от магазина за левче.
- Бу шъ – виквам ѝ аз, което на китайски значи „Не, ма!“, ма тя това няма как да го знае, нали, както вече споменах по-горе.
- Какво ми бучиш, бе! – тука вече напрежението се покачва, тя вдига миксера заплашително и се насочва към мен, протегнала зловещо въртящите се бъркалки, които пръскат смес за палачинки по цялата кухня.
Леле, сега ще ме кара и да боядисвам, мисля си, докато заемам поза гепард зад дърво, дебнещ антилопа, пардон, крава.
Миксерът бръмчи като картечница пред разпад, от бъркалките капе радиоактивна течност, очите на атакуващата крава хвърлят мълнии, а ръцете ѝ са като два дънера, заплашващи да ме трупясат между дебелите си стволове.
Продължавам да я дебна иззад хладилника, пардон, дървото, опипвайки слепешката саваната наоколо за помощни тояги, камънак, скали или барем чинии, ма кой ти оставя чинии зад хладилника! Опа! Да запиша под точка 58 в личния си труд „Изкуството на войната“ от Свищовския Сун Дзъ – винаги оставяй чинии или други тежки предмети зад хладилника, пералнята, дивана и… абе, на всички скришни места из къщата!
Изчаквам я да приближи на неразумна дистанция и рязко отварям вратата на хладилника. Точка 59: Купувайте големи хладилници! Вратата я шибва яко в тила, тя изпуска миксера, който хуква по пода като кокошка с отрязана глава и всичко става паприкаш. Докато тя пищи като приклещено прасе и крещи нещо на есперанто, аз се измъквам от засадата и прогърмявам победоносно на китайски:
- Съ, съ! - което значи „умри, умри!“, ма тя това няма откъде да го знае…

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

Като махнем заглавието, което ми напомня един готин филм, описаната случка с майсторски финес, ме накара да проговоря на пилипински, защото съм примерен човек, с Нъ хъ, което преведено е: Браво Зелена... :lol: :lol:

Lirik1 написа:

Като махнем заглавието, което ми напомня един готин филм, описаната случка с майсторски финес, ме накара да проговоря на пилипински, защото съм примерен човек, с Нъ хъ, което преведено е: Браво Зелена... Laughing

сие сие, Lirik1, което преведено е благодаря и даже не се майтапя! Very Happy

Изкусно, достави ми удоволствие, само финалът ми убягна, но може да личен дефицит! Smile

Успех!

това на китайски не знам какво е, ама така ми дойде! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите