Цветна телевизия

Случи се в моите ученически години. Градската управа взе решение да се разшири съществуващата обществена баня. Новата пристройка и старата баня се оказаха с общ покрив! След грубия строеж старата баня започна отново да функционира. Пуснаха водата да циркулира. Теляците подновиха манипулациите си.
Един хубав пролетен ден Пешо-авантата - мой съученик - ме попита:
- Искаш ли тримата с Иван-бързия да ходим да гледаме цветна телевизия?
В града имаше само няколко цветни телевизора. Съгласих се без никаква съпротива. Заведоха ме до новата пристройка на градската баня и влязохме в нея. Изградена вече, покрита, но без врати и прозорци. Качвайки се нагоре по етажите в главата ми нахлуха хиляди въпроси. – Кой ще сложи телевизора си тук? Това е някакъв номер! Но аз съм от стара коза яре и ще им покажа кой съм! Качихме се до тавана. През една дупка в стената попаднахме в голямо пространство с много пара в него. Оказа се тавана на старата баня. Точно над женското отделение. В четирите ъгъла на помещението имаше по един триъгълен отвор в пода. От всеки излизаше пара. Разбрах веднага. Това са отдушниците на старата баня. Спряхме до единия от тях и Пешо Авантата тържествено ми каза:
- Ето го цветният телевизор! Имаш да ме черпиш една боза! - доста скъп облог.
Теглихме чоп, кой ще гледа първи. Късмета се падна на мен. Не случайно на бъдни вечер все при мен попадаше парата от погачата. Спуснах се в тесния отвор бавно надолу. Разбира се с помощта на чакащите на опашката мои приятели. На около метър надолу се появи кръгъл отвор. Това бе източникът на парата. Цветен образ точно в женското отделение на банята! Ето го телевизорът! Отдолу голи женски тела заемат всевъзможни позиции от художествената гимнастика. Хвърчи вода и сапун навсякъде. Те се поливат, а тече по моето лице и се стича по целия ми врат. И всичко това съпроводено с много смях и глъчка. Сякаш гледах картина на Реноар, но на живо! Парата се сгъсти и картината се развали доста. Проточих шия напред за да избистря образа и в този момент се чу писък! Рошавата ми потна глава се беше показала от отвора! Съзря ме някаква разсеяна девица витаеща в облаците. Събраха се още голи тела около нея и настана страшна олелия. Всички сочеха призрачното видение горе в отвора под тавана. Отскочих назад, като седнал на кабърче, но късно. От врявата, приятелите ми бяха изчезнали. Отказали се от своя ред пред екрана. Хубаво, ама няма кой да ме издърпа нагоре! Започнах някакви жалки опити да се измъкна. След няколко опита успях! Изскочих от отвора в облаци прахоляк. Отдолу по стълбите се чуваха тичащи хора. Теляците! Скрих се в тъмното. За нищо на света не трябваше да ме открият. Теляците се позавъртяха неохотно. Бързо се отказаха от мисията си, теглиха чоп и започнаха по ред да гледат телевизия. Тихо се измъкнах. Никой не разбра, кой е виновника, провалил гледането на „цветна телевизия“ на мъжете от града!

Помня, че и в доста български филми актрисите все се къпеха! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2020 Мнения: 193

:oops: :roll: :lol:

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите