Учителски истории 1

Наградата

Вика ме един ден директорът в кабинета си. Отивам, чукам, влизам.
-Добър ден, г-н Ст.! – поздравявам аз.
-Здравей и сядай да ти кажа нещо. Вчера заседавахме ръководството и изборът ни се спря на теб. Знаеш, че за 24-ти май се награждават учители. Теб избрахме да бъдеш на традиционната среща с Президента. Училището ще плати пътните разходи и нощувката на теб и на жена ти.
-Благодаря за оценката, но има много колеги, които заслужават да бъдат избрани, ако може някой друг да отиде! – опитвам се уважително да се противопоставя.
- Вече те избрахме, гласувахме за теб, ще пусна заповед до общината, пък там може да предпочетат учител от друго училище. До една седмица ще стане ясно, като заседава комисията, и ще те уведомим.
Благодарих още веднъж и си излязох, но доста притеснен. Като се прибрах вкъщи, споделих с благонравната си съпруга, че има вероятност да пътуваме в София на официален прием. Тя също се притесни и взе да ми пили мозъка, че имаме студент и едва се оправяме, сега ни предстои неочакван разход. Обясних и, че ще ни платят нощувката и пътните.
-А бе, човече! – зейна срещу мене. – Ами официални дрехи трябват, ти имаш само един костюм от втора употреба, с него ходиш на всички училищни празници и събирания, с него ли ще се явиш на приема! Аз с какво да отида, отдавна не съм си купила нищо ново!
Права беше, заплатите тогава бяха около 300 лева, беше времето малко преди „седянката“ или след нея. Двама даскали – общо 600 лева и сега половината трябваше да ги дадем за дрехи и обувки.
-Тебе все с нещо такова ще те наградят, на другите пари им дават, на теб пак се падна моралната награда, няма-що – продължаваше да се вайка жена ми.
Мисля си: „Бате Жоре, голям карък си, права е жена ти, пълно набутване и за какво...Да видим президента на живо, да пийнем по една чаша, да си направим обща снимка и толкова. Е, ще ни дадат и по новините. Голям праз!“
Отидох в близката кръчма и ударих две по сто, за да се успокоя. Заем можех да взема, ама после иска и връщане. Единственият ми шанс бе общинската комисия да избере някой друг колега или колежка от друго училище, ако са изпратили кандидатури.
Друг ден отидох в църквата и се помолих пред иконата на светите братя, ако може да ме отмине тази горчива чаша. И зачаках...
След седмица ме срещна директорът по коридора и ми рече:
-Ст, не успяхме, друг са избрали в общината, една колежка от местната „елитна“ гимназия, много жалко, защото ти заслужаваше да отидеш, но ще пробваме другата година пак...
-Нека най-достойният да отиде на приема с Президента, радвам се за колежката, а за догодина има много време.../Аллах керим – както казват братята мюсюлмани/
От щастие се отбих в кръчмата и ударих две по сто. Прибрах се вкъщи развълнуван и зачервен. Благонравната веднага ме усети и застана в хола във формата на буквата Ф, готова да ми трие сол на главата, но я сразих веднага.
-Пиленце златно! – рекох и. – Днес е голям ден за българската демокрация, днес победих!
Тя си помисли, че яко съм се нафиркал, но и казах да благодари на светите братя, които по неведоми пътища са повлияли на общинската комисия, за да ни спасят от неочакваната „награда“. Благодаря ви, братя мили!

Речник
Аллах керим – ар.-тур. -Добър е господ, каквото даде Господ.
Confused

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

Забавно

Горе-долу и с нашата награда във Виена е така. Веднъж един от номинираните автори ми писа на лични, ако може да не е на първо място, само ще хаби наградата, която не е в състояние да ползва, ако може само обаче да получи паричната част Sad

. До къде ни докараха? То и сега, при новите заплати, нещата не са розови...

Най - смешна е част 3, но и тази си я бива - живият живот наш! Smile

Записах се да следвам за учител, но като прочетох историята ти, взех да се разколебавам. Дай акъл. Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите