Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Три кратки прози

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Състояние на полет" - 2020

Анкета :: Вашата оценка
1  0%  [ 0 ] 2  0%  [ 0 ] 3  0%  [ 0 ] 4  28%  [ 2 ] 5  71%  [ 5 ] Всичко гласували : 7

Автор	Съобщение
competition Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658	Въведено на: 13 Юни 2020 13:14:27 » Три кратки прози БЕЗМИЛОСТНО Цъфтяха ли липите тази пролет, мон ами? Някак се разсеях и ги пропуснах... Или може би те не цъфтят в края на май? Нямам представа за времето, мон ами. Откакто ти си тръгна, загубих усещането за много неща, дори и за себе си. Имам сетива само за липата, под която се целувахме – почти безпаметно... или безмилостно. И ти изряза нашите инициали /ах, какво клише!/ и каза, че ще бъде завинаги... Каква дума само – завинаги! Колко ли е „завинаги” в нашата искрица любов? А знаеш ли, че самотата може да бъде топла, лепкава и с мирис на липа? Не, не ти се сърдя, че си тръгна, мон ами. Не ти се сърдя... Но защо взе и липите... НОЩНИЦАТА Тъпата нощница! Трябва да е някъде тук, знае, че тя е някъде тук. Цялата събота отлагаше търсенето й – сякаш, ако не я намери, и нещата ще се променят. Но някои неща просто няма как... Рови при нощниците и пижамите: не може да е там – тази нощница не е носена, даде й я майка й /лека й пръст/, но така и не е носена. Кой ще облече обикновена бархетна нощница? А и вече не произвеждат такива... Преравя големия гардероб в антрето. ,,Господи, къде съм я забутала!” Намира жълто-оранжева коприна – роклята от абсолвентския бал – очите й се насълзяват : ,,Колко съм била млада!” А роклята мирише на липа... Поглажда коприната някак виновно. Пък това е една блузка с перлички – подари й я съпругът /вече бивш/ за един рожден ден – тогава тя не я хареса и толкова се тръшкаше: ,,Що за безвкусица!”. Глупачка! Господи, каква глупачка е била! Не само за блузката... Изважда сака, панталони, блузи – и всяка дреха крещи, всяка иска да разкаже историята си. ,,Спрете! – крещи и тя. – Моят живот не е свършил! Просто трябва да намеря една тъпа нощница!” Да, така пишеше и в медицинската бележка: ,,За операцията си носете чехли и собствена нощница”. Но може би, само може би, ако се яви без въпросната нощница, от болницата ще кажат: ,,Госпожо, не приемаме без нощници – операцията ви се отлага!”. И тогава тя ще лети, пияна от дъжд и живот... Ох, но какво е това – подава се крайче от тъпата нощница! Сигурно в някаква алтернативна Вселена няма болница, няма операция, защото я няма нощницата! Да, но тъпата нощница лежи вече гордо на стола и я гледа снизходително и подигравателно... СЯКАШ НА ШЕГА Tя пишеше хумор. Всички казваха, че хуморът й е свеж, интелигентен и забавен. Сравняваха го с фойерверк от остроумие и сарказъм. Четяха и го забравяха... А тя искаше да пише сериозна литература – тежки, сложни и кахърни разкази. Но химикалката сама се отплесваше и всичко обръщаше на смях. Понякога смехът беше през сълзи, имаше горчивина, ярост и болка, но в края винаги оставаше едно намигване. Като че ли им казваше: „Хей, вие, я не вземайте нищо на сериозно и дайте да се похилкаме заедно!”. Разказите й приличаха на розово хвърчило сред масивни, инкрустирани кръстове. Един ден тя просто си отиде... Сякаш на шега. Никой не повярва. На четиридесетия ден върху тежкия кръст на гроба й, незнайно откъде долетяло, кацна едно розово хвърчило... сякаш на шега. И миришеше на липа...
mamontovo_dyrvo ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228	Въведено на: 13 Юни 2020 18:44:43 » Липов чай с малко тъга вместо захар... Хареса ми, не заради диабета ми.
verysmallanimal ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193	Въведено на: 13 Юни 2020 19:23:53 » Поздрав!
pc_indi ХуЛитер Записан(а): Dec 06, 2005 Мнения: 1081 Място: София	Въведено на: 15 Юни 2020 01:14:27 » Добро перо. Успех!
Marta ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2004 Мнения: 1587 Място: България	Въведено на: 16 Юни 2020 11:17:36 » писането е такова състояние на полет, за онези, на които им иде отвътре...а сега и липите цъфтят и са ни повече от награда
IGeorgieva ХуЛитер Записан(а): Jan 06, 2014 Мнения: 230 Място: София	Въведено на: 21 Юни 2020 15:29:26 » Полет насред живота, а времето вади от ръкава си какви ли не изненади! И аромат на цъфнала липа! Успех!
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Състояние на полет" - 2020

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума