Пръв ме посреща горещият вятър. Неприятно горещ. Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини. Картините са оптимистични и жизнерадостни. Виждам селца, поля, жито, воденици, реки, животни – нарисувани късчета от онова красиво отминало време на детството. Къщата на баба и дядо непрекъснато се появява в картините.
Изведнъж нахлува мъгла, която закрива всичко. Заръмява. Издигам се в безопасното нагоре. Изсветлява. Въздухът се изпълва с аромат. Аромат на червени и розови фрезии – нежен и свеж. Някак знам, че фрезиите са символ на свобода, на младост, на свежест, на обич.
Озовавам се без преход в стая. Шум от говор, неясен, но успокояващ. Искрят чаши, светлини, очи на хора. Смях, споделяне, бликащо остроумие…
Благодарност, мъка и страх ме изпълват, стискат ме за гърлото.
С какво съм заслужил такива мигове? Колко е нетрайно и крехко всичко в живота!? А, изгубеното…?
Да, никой не знае какво го чака, но сега, тук съм щастлив. Вдишам това щастие, тази картина на споделеност и присъствие – мое, на хората, на света. Потапям се в тази енергия. Усещам я – непостоянна, пулсираща, непредсказуема.
Въздухът започва да се нажежава. Избухва ярка светлина и се озовавам сред пясъци. Сам, пулсиращ, като холограма. В далечината се появява храм, храм от светлина. Храмът започва да променя формата и излъчването си. Изглежда ту висок и бял, ту – нисък и разлят, ту се губи в тъмнината. Светлината и тъмнината преминават една в друга. Сякаш танцуват.
После пустинята запява. Звуците сътворяват картини. Картините оживяват. Аз се издигам над тях и политам бавно над жита, реки, езера, поляни с цветя… Чувам неземна мелодия, която ме призовава, разтопява, отнема волята ми…
Проблясва зелена светлина. Мелодията преминава в какофония от режещи звуци и внезапно секва. Картините изчезват. Вятърът ме събаря. Свивам се на кълбо в горещия пясък. И тогава в мен се събужда знанието. Успокоявам ума си. Намирам опорната си точка и се изправям. Мислено чертая кръг около себе си. Ставам му център. Кръгът е и граница, и предпазна стена. Дава ми сили и аз политам.
Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини…
Докосват ме първите слънчеви лъчи…
tearfly ХуЛитер
Записан(а): Jul 03, 2015
Мнения: 30
Въведено на:
10 Юни 2020 22:16:00 »
На мен не ми прилича на сън, а на рай
С удоволствие прочетох!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
11 Юни 2020 10:13:45 »
Хубаво!
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
11 Юни 2020 19:48:33 »
Лирично!
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума