Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: buildingsolemio
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13881

Онлайн са:
Анонимни: 210
ХуЛитери: 3
Всичко: 213

Онлайн сега:
:: lirik1
:: sonnic
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2020 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Честит празник! В началото бе слово! Да бъде Светлина!
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 11 Май 2020 14:00:43 » Честит празник! В началото бе слово! Да бъде Светлина! Отговори с цитат върни се горе

Радой Ралин

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.

---

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 11 Май 2020 14:04:27 » Две бесилки и седем цяло и осем по Рихтер Отговори с цитат върни се горе

Никола Анков

Две бесилки кръстосаха сенките си под златните кубета на "Александър Невски, онзи който зае мястото на "Светите братя" , до бронзовият кон с измисления "Цар Освободител", който потръпна, но не можа да отлепи, тежаха му стотиците хиляди златни финикийски знаци.
Дзифта на Миналото бавно се топеше и изтичаше между жълтите павета, онези пред "Краденето прави силата", защото беше размекнат почти като мозъците на некадърните, вечно гладни и пошли актьори, а-кащи и ме-кащи на всевъзможни диалекти, в едно нескопосно театро където, обяснимо защо, вътре друсащите дюли и люшкащите си натруфени с трюфели шкембета. увредени ментално , априори, във вечната "Игра на сляпа баба", бяха чинно подредени около дългата народна трапеза и се надпреварваха в лакомията си ненаситна.
Внезапно сенките се удължиха и застлаха бавно Голямата сграда. Задуха вятър, стана студено. Дочу се тихо нарастващо боботене изпод земята, онази с жълтите павета, наредени една нощ срещу 10-ти ноември неправилно, като развалените зъби на преяждащ тембелин със сладко, едни върху други.
Птиците се разлетяха с шумно грачене, ниско летяха те, като че на умряло и грачеха грозно, зловещо, като в онзи злокобен 19-ти февруарий, над две, не на място щръкнали бесилки, сред снежно зимно поле.
На едната бесилка висеше Апостола със страшна сила, а другата опитваше да удържи обесената надежда, на един покорен и вечно пиян от робството си народ. Народ ли...
И всичко това, представете си, поради неслучилото се истинско чупене на лешници, под една череша забравена и от Бог и от Цар, недосънувала още в съня си, Апокалиптичният, почти седемвековен, участта да бъде вечно предаван от свои.
А подземното боботене се разрастваше във вечерно громолене. Идваше нощта на възмездието.
И заваляваха паметниците на безименните герои на Историята Българска, от черното небе, единственото око на един събудил се Циклоп...

---

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 11 Май 2020 14:34:18 » Story Of A True Love composed by Ernesto Cortázar I Отговори с цитат върни се горе

https://youtu.be/N168_Xs91jE

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com