Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - На театър
- Хей, докторке, хайде да отидем на някоя постановка – тук, в наше село нищо не дават! – обади ми се един ден Цурка на мобилния.
Цурка беше бившата ми медицинска сестра – шемет страхотен, която се ожени за един ирландец Дийн и отидоха да живеят екологично в едно забутано село, близо до София. Виждахме се рядко и ми липсваше.
- Супер – и на мен ми се ходи! – зарадвах се аз. – Точно сега дават...
- Чакай, чакай, остави какво дават, ами виж да е театър, в който пускат и кучета – Цурка Втора я оперирахме скоро и не мога да я оставя сама, тъй като ще е много нещастна!
Цурка и Дийн имаха едно огромно, красиво, бяло куче – самоед, което също като стопанката си се казваше Цурка – явно за удобство на Дийн.
- Хм, Цурка, не съм убедена, че в някой театър ще ни повярват как Цурка Втора е върл фен на „Крал Лир” и просто си умира за „Никой не знае, че съм куче”. Не може ли Дийн да я гледа?
Дийн не идваше на нашите културни мероприятия, тъй като на български знаеше само две фрази - „Айде, айде!” и „Глупости!” И двете фрази ги произнасяше много сладко, като те гледаше с невинните си сини очи, сякаш ти съобщава откровение.
- Не може – Дийн е в командировка, затова виж, измисли нещо! – примоли се Цурка и аз обещах.
Ето защо няколко дни по-късно Цурка ме чакаше пред моя блок. Аз се бях свързала с мой познат актьор, за когото знаех, че прави спектакли в различни галерии и той с половин уста каза, че ще попита за кучета.
Е, точно на това половин обещание разчитах, когато тръгнахме – Цурка беше оставила раздрънканата си Корса и се кипреше със сребристия джип на Дийн.
- Цурка, ако ще се гримираш, лакираш и прочее тунингования, моля те, направи го сега, а не в движение! – примолих се аз.
- Стига бе, докторке – разхили се доволно Цурка – аз мога да правя много неша едновременно - като оня - как му беше името – искаш ли да ти демонстрирам? – и тя форсира сребристия звяр.
- Не! Не! Наполеон му е името и знам, че си като тъкачка – многомашинничка, но нека не сега! – плахо се опитах да я възпра аз. Точно в този момент Цурка засече някакво БМВ, изпревари го отдясно, а после се престрои в най-лявата лента и започна да му се кара:
- Глей къде караш, бе гражданин! – откакато Цурка живееше на село, думата „гражданин” бе добила много обидно звучене за нея.
Няма да ви описвам всички джигитски номера на Цурка, само ще кажа, че Цурка е единствения човек, който кара по Графа срещу трамвая и прави знак на ватмана да отбие, че й пречи. Когато паркирахме пред галерията, бях вир вода. Но вътре беше приятно и прохладно - гости се разхождаха с по чаша вино пред картините, в очакване на спектакъла. Двете Цурки веднага събраха погледите – вече казах, че кучето беше много красиво, но и моята Цурка с късите панталонки и изрязано потниче не падаше по-долу. Не, че това е облекло за театър, ама какво да се прави – жегаааааааааа!
Моят познат – актьорът – изгледа леко намусено Цурка Втора и каза:
- Трябва да ви предупредя, че по някое време в пиесата се гърми с истински пистолет – да не се подплаши кучето?
- Оооо, няма, у наше село всяка нощ гърмят, тя е свикнала! – успокои го Цурка и заехме местата си.
Пиесата започна и беше много въздействаща – знаете ги тези моноспектакли – кахърен текст, изречен с гробовен глас. И точно в един от сюблимните моменти – насред режисираната тишина – започна едно леко подраскване...Звукът беше пренеприятен – като стържене на тебешир по черна дъска – няколко души изшъткаха, а други възмутено потърсиха източника на звука. Да, точно така – на Цурка Втора й беше станало скучно и бе започнала да си пили ноктите в паркета. Моята Цурка стана и я взе в скута си, но все таки Цурка Втора бе нервна и тревожна – сигурно съпреживяваше терзанията на лирическия герой. Десет минути по-късно, когато в пиесата зазвуча много танцувална музика, видях, че половината зрители се извръщат на столовете и вместо към сцената, гледат назад. Погледнах и аз – двете Цурки бяха отишли отзад – зад редиците столове – и си танцуваха прехласнато. Бяха много атрактивни – моята Цурка с късите панталонки, прегърнала огромното бяло и красиво куче – танцуваха и нехаеха за света...
Публиката започна да ръкопляска – не зная – дали беше дошъл такъв момент в пиесата или просто оценяваха танца им...
Е, какво да ви разказвам за сцената с гърмежа – може и да е била свикнала с изстрели, но когато героят, насред монолога, извади пистолет и стреля, Цурка Втора се изскубна от ръцете на приятелката ми, събори няколко столове и гости и с неистов лай се хвърли към актьора. Той опита с „Добро куче!”, но това само настърви кучето. В последвалото меле една дама с ветрило припадна, а няколко човека почнаха да звънят на полиция и пожарна. Не ми се прекарваше нощта в трето РПУ – пишейки с нечетлив почерк „ Именувам се” , затова успях някак си да изляза, заедно с Цурка и куче, и трите на прибежки се добрахме до джипа.
- Е, видя ли, културата не е за всеки! – караше се по-късно Цурка на кучето, а аз се замислих дълбоко, че моят познат – актьорът – едва ли ще ме покани на друг спектактъл, но какво пък – приятелството изисква жертви, нали така?
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
29 Фев 2020 20:30:48 »
Както знаеш съм ерген... та тази Цурка с потничето, ако се заразвежда... такова, телефона де... Хвърлих и око от предния разказ още! Браво ти за разказа!
doktora ХуЛитер
Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 2173
Място: в Библиотеката
Въведено на:
01 Мар 2020 00:56:11 » Прочетох с удоволствие...стар театрал съм, а и финала
ми допадна ахах виж, такова и аз като Мамонта...ще ходим по театри...тримата...ирландеца ще бъде зарязан, знам, те дори и от обелки на картофи правят уиски, скоро ще му потъмнеят очите...и ние с Мамонта сме като един ирландец... ох исках да кажа ...сме едно, де )))
_________________ ...аз идвам, а ти?
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
01 Мар 2020 01:22:11 »
Две Цурки в една галерия - то си е вече цирк
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 230
Място: София
Въведено на:
01 Мар 2020 12:34:52 »
Ами, Миа, изкуството изисква жертви.
Добре се посмях с Цурка!
Успех!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
11 Мар 2020 20:57:27 »
Цурка си има второ четирикрако "аз"! Направо съм в еуфория! Голям тандем са за шок и ужас на околните
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
19 Мар 2020 21:27:51 » Абе, Доки
ми допадна ахах виж, такова и аз като Мамонта...ще ходим по театри...тримата...ирландеца ще бъде зарязан, знам, те дори и от обелки на картофи правят уиски, скоро ще му потъмнеят очите...и ние с Мамонта сме като един ирландец... ох исках да кажа ...сме едно, де )))
В тази пандемия не сте ирландци вие - дайте нещо от самодистанциране по двойки
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума