Пир по време на корона

ХуЛитер Записан(а): Mar 12, 2020 Мнения: 3

Новината за коронавируса се оказа благословия. Бизнесът ми процъфтяваше. Продавах шише „Сагротан“ за 50 евро по ибей. „Купете си Сагротан и вижте как внуците Ви порастват – убива 99,99% от бактериите и вирусите.“ Изчаквах да ми преведат парите и го изпращах. Или пък не. Човек прави, каквото трябва, за да оцелее. Когато си фрийленсър, нямаш заплата. С какво да си купя храна иначе? Понякога взимах „живачно-кварцовата“ лампа за „откриване на следи от кръв и фалшиви банкноти“ от детския си детективски комплект и предлагах услугите си по домовете: Искате да разберете дали има гнезда на ковид на мястото, където спи ангелчето Ви? В рискова група сте? Срещу скромната цена от 400 евро ще направя инспекция. Вие само излезте. Да дезинфекцирам? Разбира се. Възможно е после да мирише на ром или на спрей за хлебарки, но това е нормално. Дезинфектантът работи нааа... тяхната... ъ... основа. Да. Да, може да преведете парите на сметката на института Роберт-Кох, IBAN: DE18 2000 0000 0020 0019 ХХ, но е ок и в брой. Все пак банките са пълни с хора, теглещи парите си, явно нечували за Голямата депресия. Какво ще се бутате да се заразявате. След опразването на магазините и спирането на доставките към простосмъртното население обаче нямах друг избор, освен да се заредя от летището: Купих си за 10 евро билет на Уизеър от Германия към България и на входа представих бордната си карта, която бе изографисана със зачеркнати свастики. Жената ме „покани“ да я последвам в малка стаичка в едно от служебните крила. Задължена беше да го направи, докато колегите й решат дали използването на символа в конкретния случай е наказуемо според § 86a НК. След отхвърлянето на съмнението за пропаганда ме пуснаха, позволявайки ми да отмия негативното преживяване в някоя от техните тоалетни, в които се складираше цялото хигиенично оборудване. Напълних десетте ми 100-милилитрови-шишета (спазвах ограниченията за ръчния багаж) с дезинфектант и натъпках маски и ръкавици в раницата. Излязох, забила нос в телефона и шокирана от прясната новина, че в България от днес карали пристигащите от Бавария да влизат в 14-дневна карантина. По-добре да не летя, извинете много!

Скоро обаче работата стана сериозна. Явно наистина умираха хора. Ядях по две скилидки чесън за профилактика – не, че можеха да убият вирус, но около мен спонтанно се образуваше препоръчителната дистанция от два метра. Междувременно кандидатствах като луда за работа, която може да се върши и от вкъщи, но все не ме избираха. Докато най-накрая късметът ми се усмихна. Дъщерна фирма на Байер търсеше програмист. Момент. Бях ли готова да продам душата си на световния гигант, слял се с Монсанто, оръжието на корпоративния тероризъм, и виновен за цялата гмо-отрова, която поглъщаме всеки час? Ами да. Човек прави, каквото трябва, за да оцелее. Пък и само щях да се занимавам със сайта им. Нямаше АЗ да произвеждам нищо. А и ако не съм аз, ще бъде някой друг. Нали? Нали? Отидох на интервю. Трябвало поне веднъж да ме видят. Спазихме правилата и не се ръкостискахме. Ударихме лакти за поздрав, както правят порно-актьорите. Така съм чувала, де. Подскачайки от радост на излизане се блъснах в жена, която тъкмо кашляше. Господи!!!

В следващите часове се опитвах да е успокоя. НЯМА КАК да нямам контакт с хора. НЯМА КАК да се опазя и да живея стерилно. Телефонът ми изпиука. Пристигна имейл, озаглавен „Вирус на работа – какво да предприемем.“ Кликнах, но съобщението не се зареждаше. Класически джимейл. Продължих да презареждам, кълнейки вселената, но без ефект. Паника. Господи!!! Звъннах на шефа, но се включи гласовата поща. Преглътнах. Преглътнах пак. Това болка в гърлото ли беше?!

Бях заразена. Със сигурност. Щях да умра. Пробвах да купя витамин С и цинк онлайн. 60 евро опаковката от Допелхерц! Измамници!!! КОЙ ПРАВИ ПОДОБНО НЕЩО?? До вечерта лежах разложена на леглото и проверявах патентните регистри. Можеше да излезе ваксина сега, макар да я бяха обещали чак за 2021? Нали? Нали виетнамските лекари бяха направили пробив? Сякаш ми се кашля? Да, определено ми се кашля! По радиото „без реклами“ се занесе новината за изказването на говорителя на китайското външно министерство Чжао Лицзян, че може американски военни да са донесли епидемията в Ухан. За да си позволи той да каже такова нещо, положението трябваше да бъде сериозно. Това беше началото на война. Да. Щяха да го нарекат „принудителни мерки“ според глава VII от устава на Съвета за сигурност на ООН и да почнат да се мелят. Светът беше във война, а аз умирах. Умирах, преди да съм живяла и да съм обичала истински.

Телефонът ми пиуна. „Извинете за късния отговор и за недоразумението – имаме компютърен вирус, не коронавирус. Можете ли да се заемете? Тъй като ще работите през нощта, ще получавате по 5 евро допълнително на час.“

ХуЛитер Записан(а): Apr 13, 2018 Мнения: 58

Малко дълго е за четене, но това ще да е от коронавирусът на компютъра ти. Wink

ХуЛитер Записан(а): Apr 17, 2007 Мнения: 28

Хорър-сатира. Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите