Жълт код за вятър. Париж

Пиу!- обувалка. Пиу!- стек закачалки. Пиу!-нещо черно, пластмасово, на квадратни дупчици и спускаща се над центъра му топка за тежест- оказва се ...салфетник?! Никога нямаше да се сетя... Пиу!-ето ги и самите салфетки-толкова красиви и на цветя, че пещерната ми душа благоговейно ги пренася назад..Как такава красота да омажеш с полепнала по устата ти и брадичката манджа?! Аз за това само едноцветни купувам. Пиу!- малко, грозно, но мило плюшено меченце, с фабрично разтворени за прегръдка ръце и червено сърце отпред на гърдите...
- Дай на какичката(ейййччшшш..брех !) това да го маркира! - изтръгва майката от ръцете на около четиригодишния си син пакета с резервни ролки за почистване на косми и ми го подава.
- Пиу!Заповядай! Вече бинокъла си е охфициално твой!- смигвам му съпричастно и му връщам обратно ролките.
„Голем човек ке станеш, с пари ке си играеш!“- ми беше казала преди години баба Ленка Македонката, с която понякога си бърборехме на пейката до читалището в наше село. И ей ме на- големичка съм си – ни да ме прескочиш, ни да ме заобиколиш, турбо касиерка в огромен магазин за домашни потреби,с пари си играя..Вярно, парите на хорага, ама...все пак. Те повечето с карти вече пазаруват, но има привърженици на кеша и понякога замятат разни големи суми , като на македонска сватба.
Пиу!- това вече е телефона ми.Така съм го сложила до клавиатурата, че да не бие много на очи. Хвърлям му бърз поглед: „Жълт код за вятър. Париж“.Не знам кога и как съм се абонирала за тази метеорологична сводка, но на ден по десетина съобщения най- малко идват.А веднъж и едно нацупено: “ Обикновено отхвърляте съобщението. Ако искате да се откажете от...“Ей, като започнат така!...Ми...нека си получавам...Пък и баба Ленка ми беше казала и друго :“От далеко ке ти дойде любовта на тебека, хабер ке ти прати!“ Та, знае ли човек...
Вдигам поглед и в този миг виждам как като на забавен каданс към моята каса се носи Той- Властелинът на пеперудите в стомаха ми! Бута количка с два-три тънки кашона ( шкафчета, скринчета, стълбички и тем подобни), а върху тях плот на масичка и четири по отделно пакетирани крачета.Сърцето ми е някъде в гърлото от вълнение пред най- еклектичната красота на света- стройна висота, патрициански профил , проба 999 сребро в косите и най- плюшения поглед за потъване на шемети като мен.
- Фактура ще трябва ли?-едва изпелтечвам, опитвайки се да държа грациозно скенера за маркиране.
- Не...- преглъща(развълнувано?..) Властелинът и ме понася на млодичните вълни на гласа си – Крачетата удобни ли са Ви така, или да Ви ги кача на лентата?
- О..Ами...Не, спокойно..Аз...мога и така...- нечленоразделнича аз и се прицелвам разфокусирано със скенера в количката.. Пиу,пиу, пиу...Единия кашон обаче се закучва и не ще да се маркира.
- Ще го вдигна!- отзовава се веднага той.
- Да..Лекичко...- мънкам аз . Ей, ще се изтрепят тия пеперуди там- вътре бе! - Пиу! Готово..
С треперещи пръсти вземам картата ,която ми подава и безуспешно я поставям върху екрана на пост-терминала, неоткъсвайки поглед от него.
- Не...Трябва да се пъхне...Контактно... - пресяга се да поправи грешката ми Властелинът .Ръцете ни се заплитат и дружно събаряме устройството върху клавиатурата.
- О..Съжалявам!...
- Не, аз съм виновна...
- Не,не сте..Дайте да го сложим където трябва.. - посяга към припадналият пост-терминал той и незнайно как часовника му се закача за връзката на баджа ми. Дръпва леко, за да се освободи, завърта се, но така се посуква още повече и вече сме лице в лице. Така, както се е привел, устните му са аха върху моите. Отстъпвам леко и се навеждам назад, в резултат на което сме почти полегнали върху лентата. Цялата хипермаркетна действителност изчезва в гъста, розова мъгла.Вече сме омотани в здрава прегръдка, лицето му е над моето и виждам как разтваря устни..Майчице, ще ме целуне! Разтварям устни и аз, с риск от там да излетят всички откачени пеперуди и да накацат по хубавата му глава. Неземно е! Дори ясно чувам тихата, красива музика на фона на ромолящо поточе и чуруликащи пиленца.
-Ставай! - чувам как казва властно и отривисто в този момент – Чуваш ли?! Ставай!
-Какво ?!- мигам невярващо аз.
-Абе, ти не си ли чуваш алармата?! Аз в моята стая я чувам, ти не я чуваш?!. ..
Продължавам да мигам невярващо и бавно фокусирам сина ми,който стои по пижама на вратата.Егати подлата аларма! Посягам да я изключа и... :Пиу! На екрана излиза : „Жълт код за вятър. Париж“ ...

оф! Оранжев код за теб! Чисто ярко оранжев! Laughing

Отдавна не бях чел за момическите "мокри" сънища. Язък, че свърши толкова ненадейно. Very Happy

12 плюс!
Ааа, и това без малко да се превърне във филм за възрастни - мек вариант Laughing

ПиСи, и аз обичам влажните сънища, шегичка ве, Уили ()
Док и Успех!

представих си цялата еротична сцена на лентата..." не си виновна тии, от други свят съм аз..." Еммм, опасен чар! Всички сме подвластни на моментни... пиууу Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Градът на любовта! Мон амур, Париж! Готино!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите