Тихата уличка

Сама съм, но ми е усмихнато...
сутринта ще изгрея на една улица, която обичам, защото е тиха и спокойна.
Винаги съм търсила такова местенце, уют и топлинка.
Представям си я...онази покрай морската градина, с кестените.
През лятото обичам да вървя по нея, кестените са разлистили едни големи листа от двете и страни, а аз вървя като през тунел.
Горещо е, а не усещам жегата, листата ме пазят, лекият бриз откъм морето ме гали толкова нежно, както никой досега не ме е галил.Роши косата ми, повдига и полата ми, и ми шепне, че съм източно слънце - палавник немирен, винаги ме изненадва със закачките си.
Връща ме в спомените, хлъзвам се по тях и се виждам през едно горещо лято, петнадесет-шестнадесет годишна. Лятото в което се влюбих за пръв път!
Той беше две години по-голям от мен, и се казваше Петьо. Живееше през няколко къщи от нашата. Знаехме се от деца, но през това лято се видяхме с другите очи, очите на големите.
Ходехме цяла компания от махалата на плаж.Цял ден тичахме и лудувахме по пясъка и във водата, но закачките ни вече бяха определено различни един към друг.
Един ден Петьо ми каза, че ще ме чака следобед на входа на морската градина.
След плажа, по обяд се прибрах, изкъпах се набързо и зачаках да наближи часа.Толкова бях притеснена...вадех дрехи, обличах - събличах, суетно се гледах в огледалото и все не се харесвах, сменях рокли, поли, блузи докато накрая облякох една жълта рокля с бели пеперуди по нея, и буквално излетях от в къщи.
Летях и по улиците, докато стигна мястото на срещата.
От тогава ги обичам тези улици край морската градина, с кестените и липите - похладни, ухаещи на липов цвят, с този прекрасен бриз, тичащ заедно с мен.
Стигнах входа на морската градина. Петьо беше там, чакаше ме. Не беше от най-приказливите събеседници, само ме хвана за ръка и тръгнахме към кино "Благоев"
Имаше още доста време до началото на филма, който бяхме решили да гледаме и Петьо предложи да влезем в кафе-сладкарницата на БМФ (Български Морски Флот).
Докато той чакаше на касата да поръча това, което бяхме решили да пием, усетих как стомахът ми се обръща, сякаш обратно, причерняваше ми от притснение.Бързо излязох пред сладкарницата, минах отстрани, и...повърнах до едно дърво.
Обиколих през съседната уличка, и хукнах. Прибрах се в къщи.
Не казах нищо на мама и татко, легнах си в стаята и се завих през глава, та чак до сутринта.
Та, това е моята смешно -тъжна история с първата ми среща, която ми припомни тази тиха уличка с ласкавия морски вятър.
И ми е усмихнато сега, и ми е хубаво...само дето не може да ме вдигне на ръце този бриз и да ме завърти, защото...е само бриз, вятър, мираж...
Rolling Eyes

Какво друго може да му се случи на човек из тихите, варненски улички,
освен палавият бриз да му завърти главата и да се влюби. Smile

Да не би да се е наложило на другия ден да пикаеш на жаба, при оня доктор, акушера, забравих му името Laughing

Все така усмихнато и хубаво да ти е. но за момчето ми е жал - как ли се е чувствало то. Но и за негово, и за твое утешение може да се каже: "Всичко, което не се е случило, е за добро!"

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Ех, младост, къде си?...

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Не се коси, Мънкисче! Това е било знак божи! Предпазил те е от неправилен избор! Хехехе!

doktora написа:

Да не би да се е наложило на другия ден да пикаеш на жаба, при оня доктор, акушера, забравих му името Laughing

За такива неща, изобщо не ми е идвало на акъл да мисля по него време, Доки! Толкова чисти и невинни душици бяхме...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Ех, че хубаво...! Повече като спомен, разбира се. Че напрежението си е било голямо по времето на събитието - то всяко влюбване си е събитие, да не говорим за първото...!
Радвам се, че сподели!
Радвам се че прочетох! Smile

Успех,Щура!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите