Ковид19 домашен любимец и пиано за четири души без автора

На един гост му казали, че може да е домашен любимец и оттогава той започнал да губи ума и дума, равновесието си, гласа, косата, старата си шапка, калинките му се привиждали червени мухи, вече не пиел кюрасо, следобед похапвал уискас в компанията на стопанина си сред дървени кончета да -да и трикрилни гардероби, фатерщулът скърцал дървоядно, но за мама нямало лошо, защото музиката била за стари ергени и латинопартизани. Понякога воайорствал през прозореца на спалнята живеещата отсреща студентка, а когато решавал изпушвал пурета и в синкавия дим му се привиждали лодкарят от Тива и Зорбас гъркът. Впрочем, имал си съседка унгарка, но с унгарския език бил скаран и не контактувал с нея. Харесвал японския език, той бил по-лесен, но нямало японки наблизо. Обичал също и кофички с кисело мляко „Култура”, ненавиждал чалгата и не смеел да си направи сепуко, старата му леля щяла да остави наследство в някаква банка като условието било да я кремират и държат урната с праха на скрито, за да не я докопат котките.
Четял само 11 минути на ден,повече не издържал и по обратната страна на вятъра се разхождал мислено и виртуално, нещо като дървено желязо, но не знаел нищо за оксимороните. Също така обичал да пее, правел па де дьо за стари кости и колена, разказвал стари вицове за лайна и радио Ереван, и пиел водка с доматен сок, ако го почерпят. Пианото на тавана било за четири ръце и две души и неакордирано.
А гостите идвали и си отивали, отивали и си идвали, но това се случвало само с гостите. За домашния любимец било важно не защо си тръгнал, а защо си дошъл в този музей за пантофки панделки и дантели и носиш ли уискас. В мазата Паноптикумът отварял точно в девет и пет, но пазачът бил хванал ковид19, мислел да си го отглежда четиринайсет дена, такова било условието на застраховката му за живот. Иначе Панаирът на Суетата започвал без паника и фойерверки с премиера на " Голямото малко четене по време на Корна вирус", на битака до Катедралата. Още утре сутринта.

Хей, Док!!! И смешно, и тъжно!...Успех!!!

За този стил на писане имаше специално име - не ми хрумва сега, но е велик коктейл - разсмя ме, Док - успех! Smile

[quote="Mia2442"]За този стил на писане имаше специално име - не ми хрумва сега, но е велик коктейл - разсмя ме, Док - успех! Smile

[/quote]

Да, мила Миа2442, казва се Да - да, след Първата световна, оцелели интелектуалци, с Андре Бретон, Василий кандински и ет сетера... В превод е, дървено конче, играчка детска...това е показало острието на стилета, който са заблии във тялото на френския речник, след една безпаметна пиянска нощ, на оцелелите...Ново течение, което къса с романтизма и напудрените течения в изкуството, въобще нов АРТ...Радвам се, че се заинтересува ()

[quote="CheGuevara"] Very Happy

Хей, Док!!! И смешно, и тъжно!...Успех!!![/quote]

Когато изплуват по корем рибите става страшно...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите