КОТКИ

Животът ми е белязан от онези пухкави, гальовни, своенравни и магически същества – котките.

Израснах с тях. Запомнил съм красивата писана, която всяка сутрин ме изпращаше от прозореца на баба ми. Беше като приказна емблема на китната къщичка на Варуша. Живеехме през няколко къщи по-надолу. Също си имахме котка- пухкава, бяла ангорка, която обичаше да се катери на старата черница отсреща. Чужденците, разхождайки се по слънчевите търновски улички, запечатваха красавицата, надничаща през клоните, с лъскавите си фотоапарати. Май я мислеха за странна катерица!

Когато се преместихме след няколко години в новата си къща сред крайтърновските лозя, взехме и ангорката с нас. Но тя един ден изчезна – липсваше й тишината и душата на Варуша.

Тогава си намерихме една шарена писана. Любвеобилна, голяма чистница и изкусен ловец- доста пилета отнесе от курниците на комшиите. Любимото й място в кухнята беше току-ко купения на изплащане телевизор „Опера“. Много внимателно се провираше между любимата стъклена менажерия на майка ми, украсила кухненския бюфет – слончета, балерини, лебедчета и с майсторски скок се настаняваше върху телевизора. Там, сладко мъркайки, дремеше с часове. Живя с нас 16 години и умря в дълбока старост.

За съжаление, когато възмъжах, се ожених за жена, която ненавижда котките. Изпадаше в дива паника, щом ги видеше да се препичат в двора ни. Всеки ден измисляше начини да ги прогони, но те напук се множаха и пълнеха двора ни.

Тропаше по дърветата, закачаше тенекиени капачки по клоните, накара ме да купя скъп и усилено рекламиран уред, който така и не ги прогони…Взе да мисли и за отрова!
И сърцето ми се късаше, че моите любимки са подложени на такъв терор. Чувствах се предател!
Докато един ден съдбата ми се усмихна. Докато се припичах се на слънце в близкия парк, до мен седна пухкава, лъчезарна жена с ясно зелени очи. Същинска котка.
Заприказвахме се и така разбрах, че споделя моята страст към котките.
Беше притеснена, че й предстои екскурзия, а няма на кого да повери грижата за нейната сиамка. Показа ми я на телефона си – истинска красавица със сини очи!!!

И вече бях щастлив. Намерил бях сродна душа.

Извинете ме, сега трябва да побързам, че трябва да се погрижа за котката. Съседката замина на екскурзия до Охрид…

Ружа Велчева

Скоро, май, ще има разгонени котки и котараци! Wink

Да, идва сезонът на котешките сватби!!! Very Happy

По действителна история!...Невероятно, но факт,мила Ваня!!!

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2010 Мнения: 216

Варуша...кварталът на котките. Там съм израснал. Успех, Ружа!!!

много хубаво!

Да, Краси, ги ,също като мен, отбично познаваш Варуша и нейните невероятни котки!!! Very Happy

Благодаря ти, Гиро!!!А как поминуват котките в Източна Румелия?ЧЕ

Котките са за обичане! Казват, че били наблюдателни камери на извънземните. Знаеш ли ги? Котешка им работа! Успех! Very Happy

наистина,мистерия са котките и техните феноне!!!Благодаря ти, Сребълна!!!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите