Площадът

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

На площад „Пласа де Майоро“ в Мадрид бях за да натрия носа на Слона, моя приятел. Спука ми тъпанчетата, че е пил горчилка в кафене в Париж, където нашият кумир Хемингуей е писал „Безкраен празник“. Тук обаче се намираше моето отмъщение – ресторант „Собрино де Ботин“. Най-старата кръчма в света, триста годишна. Там Хемингуей е кльопал печено прасенце с червено "Риоха Алта”. Това го четох в романа му „Фиеста“. „Ха да те видим сега – слонско тъпо кафе срещу червено вино плюс прасе“! Крача си като сита мравка докато чакам да отворят. Тук се пафка яко и аз забучих едно „Борро“ между джуките си. Задърпах с настървението на аспиратор. А – ха да се облегна на статуята до мен, но видях овреме, че е от живите, стърчащи с комерсиална цел. И както си се пълня с пушек…
„Пссссът!“. Чувам съскане, като на смок – свирец зад мен. Оглеждам се, никой. Счуло ми се е. Ама не. „Псссът. Бат‘ Заро, бат‘ Заро!“ – статуята шепти. Май на мен. Питам аз „к‘во искаш, кабалеро“, на испански. „Аз съм бат‘ Заро, Алито бе, от Девин, помниш ли?“ Не съм склери… ама в този костюм… Али, студентчето от художествената, учеше за скулптур. Бях го уредил да рисува шаржове на туристите в „Елените“. „След един час имам почивка, да се видим”. “Навит съм” – показах му Хемингуеевата обител и го оставих да бачка.
Кръчмата направо ми замая главата с атмосферата си! Точно седнах и дойде Алито, с Бонка, жена си, красива и бая бременна. Поръчах печено прасенце и вино, онова, от менюто на Великана с перото.
„Завършили академията, не пробили, напуснали България… ама тук било гот. По специалността работели, като статуи, не миели дърти гЪзове“. „И тя ли работи?” „О, да ! Изкарвала повече от него, бременната статуя умилявала, нямало как, събирали пари за бъдещата художничка“.
Хапнаха набързо и тръгнаха, облачно било, търговски ден. Преди това ме снимаха с прасенцето, виното и портрета на Хемингуей зад мен. Това за оня смотляк, Слона. На вратата се обърнаха и ми помахаха.
- Ей! Знаете ли, тук е мил чинии младият Франциско Гоя – викнах след тях, Май не ме чуха.

ХуЛитер Записан(а): Apr 05, 2019 Мнения: 7

Много хубав разказ.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Добре бе!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Свеж и стилен разказ - мерси за усмивките! Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Успех! Да черпиш, като вземеш награда!

А аз пък съм пил дайкири, в Хавана, в кръчмата "Бодегита дел Медиа", където Хемингуей е описал почти автобиографично живота си последните години в Куба в книгата "Острови по течението".
Е, не можах да стигна до 12 дайкирита, които той е пиел всеки ден в компанията на една проститутка рзказваща за живота си...
(за справка: в едно дайкири алкохола е 1 унция ( 28,5 мл. ). Мда Smile

))
Док

А аз пих сокче и кафе
и хапнах сандвич за мезе
в Макдоналдс
на "Шанз - Елизе".

Мога ли да участвам в надпреварата? Имам ли шансове?

Аз бях в Adam and Eve, в Норич. Работи от 1249 г., брои ли се? Не я е посещавал Хемингуей обаче!!! Успех! Smile

))

Успех, mamontovo_dyrvo!

безкраен празник... Very Happy

И умилително и тъжно...прочетох отново...и прави са били класиците като са казали, че "много мъка има на тоя свят"...защото и ние "премитаме в Храма" на Изкуството...а днешните парвенюта се крият от вирусите в Абу ДАби и Йоханесбург

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Хе-хе!
Ще го разбиеш Слона!
Аз си пия кафето само в това кафене, дето zinka си го пие!
Ама се изхитрих и каня там разни светли умове ... по разбираеми за теб
умозакачления Smile

Ако си навит - вече си поканен!

Хубаво е, многопластово, а и менюто му - добро!
Ще хареса и на уважаемото жури, вярвам!

Успех!

Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите