Универсално мъжко име

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Телефонният секретар мигаше в червено. Погледнах – цели десет съобщения. Натиснах копчето, за да ги прослушам, докато си пия следобедния чай.
- Ку@ца, здрасти! Пиши ме. Идвам. Обажда се Ку@чо.
- Ку@ца, браво за срещата. Там съм. Ще дойдем с малкия Ку@.
- Ку@ове, обичам виии! Къде без мен! Ще донеса от лютата ракия със седемте вери. Ку@о.
- К…
- К…
И така - десет безумни мъжки съобщения. Ливнах в чая коняк, за да осмисля чутото.
Пуснах ги пак. На третото си сипах коняк в чаша без чай.
И седнах да чакам Милото.
Когато той - Милото, се прибра, вече се хилех до телефона с чаша в ръка.
Милото изслуша заедно с мен съобщенията и доволен също си сипа коняк.
- Мило, кво става?
- Ще се събираме наборите от ШЗО-то. Аз организирам срещата.
- Вие, такова, нямате ли си други имена? – питам аз.
- Аааа, ти за Ку@а ли...?!
Така си викахме в казармата. Аз въведох това обръщение. От стрес при влизането, получих нещо като затъмнение – не успявах да запомня нито едно име. А, трябва да се общува. И започнах да се обръщам към момчетата така. Скоро цялата казарма го възприе. Стигна до ушите и на командния състав. Събрали се взводните, старшините и офицерите да умуват как да кажат на полковника. И хъката-мъката, му докладвали за проблема.
После се носеха легенди за прословутия разговор. Та, Командирът мълчал, мълчал и креснал:
- Вие какво искате да си викат,…! Ние сме казарма за мъже. Това е универсално мъжко име!