Недоразумение

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2006 Мнения: 22

Започнах веднъж,
по сутрешно време,
когато росата
сънна мълчи,
започнах да пиша
разкошна поема
за него, за принца
на мойте мечти.

Записвам си значи,
че има корона
и конче, и замък
и даже войска,
но някак ми бяга
принцът от трона,
не мога го сбъдна
тук и сега.

Разрошено – важна
си крача по навик
и силно, на глас
си споря сама,
дордето пристигнаха
двама със палки
и строго ме водят,
но не към дома.

Попитах ги, принца
дали го познават,
а те ми поклащат
със важност, глави:
„Там, дето те водим,
на кило ги раздават
и даже със крал
се мож уреди“.

Че аз като креснах,
с гласище – гърлище,
събра се безкрайна,
пъстра тълпа,
едните скандират,
а другите молят,
че всеки различно
и лично разбра.

И стана вихрушка
от хорски неволи,
осъмнахме с принц
и дори със войска,
на мен пък ми хрумна
да пиша на воля,
обаче заключена,
с ключ у дома.