Умници и борбата с тях

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Някъде градушка пада, някъде гръм удря, а има и села, дето им се завъжда умен човек. Тия, последните хептен я закъсват, щото умният човек е като запека – ходи по къщята и когото пипне, кара го тъй да се напъва, че очите му – аха да паднат в дупката на нужника. Ама, викат някои, очите ти не падат, ами се отварят. И като се отворят, в акъла на човека светва една лампа – тъй силна, че виждаш не само нужника, ами и около него. А прогледнеш ли, усещаш се, че всичката дуня си е един нужник, пък ти си се потопорчил баш в средата и гюбрето почти до устата ти стига. Е, сега туй хубаво ли е? Не е, я! Ама хич! Те затова хората, че и добитъкът по селата не щат и да чуят за умен човек. Виж, в града е друго – там са толкоз много диванета, че и да има някой умник, не се усеща и народът си живее царски, забол нос в копанята. Горе-долу и в наш‘то село Дълбок трап е като в града. Не че не сме имали и ние умници – имали сме и още как! Обаче с времето се изпедепцахме – разпознаваме ги тутакси и взимаме мерки. Последният умник, преди години беше, тъй ни беше полазил, че почти на хора бяхме заприличали – даже кметът, комуто викахме Дочо Крадливото – и той, моля ви се, спря да краде и зеха да му думат Дочо Будалата. Работата отиваше накъм очовечаване и другите села в околията почнаха да ни се присмиват. Лошо! И тогава на един от нашите му дошло на ума, че туй от умника ще да е, а после се сетил и кой баш е умникът. Събрал той една торба камъни и като извардил вредителя, прас – с един камък в главата. И сякаш някой наду военна тръба за атака – за няма и десет минути цяло село се събра, всеки стиснал няколко камъка, а наш Пеньо понесъл тухла-четворка. И се почна! Тоя хвърли, оня хвърли, скоро там дето беше умникът се образува голяма камара, а той хич не се вижда. Никой не щя да провери там ли е или в суматохата е избягал. Наобиколихме камарата запъхтени, със светнали очи, а някой си предложи да каже стихотворение от върха на купчината. Обаче един го попита: Ти ся на умник ли ш‘ са праиш? И минахме без стихотворение.
Ей тъй беше. Олекна ни и сега дишаме свободно, без разни притеснения и прозрения. Ха!

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Грамада с обратен знак! Тъжен смях! Добър разказ!

Сполай ти, адаш! То малко смях през сълзи дет се вика. Ама нашенска му направа! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 05, 2019 Мнения: 7

Много хубав разказ!

Г-н Вакрилов, Вие фтоа фором на умен лесе прайте, м? Това не са "очи към себе си", а "очи към всинца ни" Laughing

Борбата с умниците е кауза пердута - те са на всеки километър -също като крокодилите в Перловската! Wink

Ама разказът е готин! Smile

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Вакрилов, Иване - олекна ми от това, че те има. Умник си ни ти, умник! Няма да те целя с камък. Усмивки и успех!

Къдей туй село Дълбок трап? Да се заселя при вас, кочина и нужник да си скова и да дишам свободно, без разни притеснения и прозрения. Ха! Confused

Да, грамада трябва днес, ама голяма...

изпедепцахме се, не е лъжа...сал един умник Гюро вирее и вири квадратна глава Confused

Някой от редките умници го е писал! Дето добре са се научили да се притворяват.

(не смей ми се, но талантът лъщи ослепително...и дълбоко под земята да го заровиш, няма по тежка монета)

Very Happy

Борбата с умниците продължава с променлив успех ...отново прочетох.

Да му мислят умниците!
Успех! Smile

Хей, то да не си умник на това време!Разказ-притча!

Абе дишате, че има пандемия и спряха производството - ще ви видя после умниците! Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите