Уникална прилика.
Аз и моята кола сме много близки. Прекарвам с нея повече време, отколкото с мъжа ми. Затова много си приличаме. Подготвени сме за всяка ситуация. Аз съм грижовна майка и винаги нося в колата си по два ката дрехи за децата и един за мен, плюс обувки. Никога не знаеш, какво може да потрябва с малки и палави деца. Освен това имам кутия с инструменти. Добре заредена. Аз не мога да си я ремонтирам сама, но ако закъсам някъде до пътя и някой спре да ми помогне, ако каже, трябва ми ключ номер 12, аз веднага да му извадя. Или ако каже, изгоряло ти е едно бушонче на таблото, „ето бушонче.“ Точно затова си нося и всякакви течности. масло, антифриз, даже масло за скоростна кутия и естествено, течност за чистачки. Поне течността за чистачки мога да си я наливам сама. Освен това, не веднъж съм помагала на закъсали мъже на паркинга, като съм им давала моите кабели за прехвърляне на ток от акумулатор. Под шофьорската седалка в едно чекмедже си имам нож. На човек доста често му се налага да си среже нещо. Без нож си заникъде. И най- важното, под седалката си държа една тесла. Тя може да е полезна в много случаи, например да разбиеш лед под буксуваща гума. Но аз я нося за специален случай, на който може да попадна. Ако стана свидетел на катастрофа с моята тесла да счупя прозорците на пострадалата кола и да спася пътниците. Не знам дали ще имам толкова смелост и сила, но в прилив на адреналин човек получава свръх сили, и какво ще правя тогава, ако нямам тесла?
С моята кола сме си сродни душички. Заедно сме подложени на голям стрес. На задната седалка обикновено си возим две бандитки. Момиченцата ми близначки са вече на 5 години, но са толкова диви, колкото цяла банда момчета. Всяка сутрин отиваме до съседния град. Те на детска градина, аз - на работа. Винаги са здраво закопчани в седалки и колани, но това не пречи да ми побелява косата всеки ден. Първо се започва с бесни викове, че всяка гледала през прозореца на другата. Обяснения от рода прозорците са за всички нямат никакъв ефект. И крясъците могат да продължат до безкрай, ако не скоча рязко на спирачките, за да ги стресна. Следва лекция, колко е опасно да се разсейва шофьора, и наказание всяка да се обърне към своя прозорец. Щом тръгна наказанието по неписан закон е отменено. Тогава започва по- страшната част. Политат във въздуха първо ръце с шамари една към друга. Аз естествено, че се опитвам да ги спра с думи, защото все пак трябва да внимавам в пътната обстановка. Не само, че нищо не чуват а започват да се опитват да се ритат с краката. Само , че са завързани и щом не успеят започват да летят шишета и играчки и всичко придружено с крясъци от ада. Отново спирачки. Ред на мама да раздаде правосъдие, с надеждата този път да има по- дългосрочен ефект. Един ден ни спря полицай. Аз естествено доста притеснена викам на малките. „Виждате ли, сега полицая ще ви вземе в затвора защото не слушате. Започвайте да плачете да се смили!“ Полицая подаде главата си през прозореца, а малките бандитки не само, че не плачеха, а го обсипаха с въпроси „ Ти полицай ли си? Имаш ли пистолет? Сега ще ни вземеш ли в затвора? Ще ни биеш ли в затвора, за дето не слушаме ? А мама ще я набиеш ли? Ще ни вземеш ли парите?“ Безброй въпроси, една през друга. Полицаят, вместо да им вдъхне малко респект , не можа да сдържи смеха си и ни пусна да си ходим, без да ни се скара, или да ни глоби. От една страна съм щастлива, че излезе свестен човек, но сега как да ги плаша с полицая?!
Иначе, честно да си призная, понякога се е случвало да забравя колата пред блока отключена. Много съм спокойна за нея. Ако някой се опита да я открадне, само като завърти ключа започва цяла дискотека. Всякакви лампички светват, мигат и пищят. А на средата на таблото един голям STOP мига заплашително. Всеки, който види това ще избяга с писък, а може и някой лев да ми остави за нова кола. Аз съм спокойна, защото колата е ходила на всякакви ремонти и всичко е наред.
Много си приличаме с моята кола. И аз не съм първа младост и първа хубост, но мъжът ми е много щастлив с мене, защото съм подготвена за всяка ситуация и мога да се справя с всичко.
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
Въведено на:
26 Яну 2020 18:31:55 » !:)))
Възпитателни усмивки))) Поздрави!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
26 Яну 2020 23:52:12 »
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
27 Яну 2020 18:51:59 »
Не само интересен, но и много полезен разказ! Преписах си освен жилетка, аптечка, пожарогасител и триъгълник, какво още да си нося в колата.
Между впрочем една вечер видях колата ти оставена и забравена с включени фарове. Щом е без шофьор, а фаровете са забравени включени, сигурно е и отключена - помислих си. Отворих вратата и ги изключих. Иначе сутринта нямаше да можеш да я запалиш.
Veryta ХуЛитер
Записан(а): Apr 05, 2019
Мнения: 7
Въведено на:
27 Яну 2020 20:42:12 »
angar, много благодаря за фаровете. Щастлива съм, че има такива добросъвестни граждани като теб. Още едно предимство да си оставиш колата отключена. Случвало ми се е и да я преместят, ако пречи на някой.
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
27 Яну 2020 22:52:55 » това с теслата е добра идея
Благодаря!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 876
ХуЛитери: 3
Всичко: 879
Онлайн сега:
