ПРЕПРОЧИТАМ: Емили Дикинсън и други велики Поети...

То бе една малка, малка лодка –
която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море –
което навътре я дръпна.

То бе една хищна, хищна вълна –
която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби –
че моята лодка потъна.

----

Да се бориш на глас е храбро –
но по-голяма е храбростта,
когато се биеш – вътре в сърцето си –
с кавалерията на скръбта –

когато побеждаваш – без зрители –
падаш – без никой да съзре, –
когато не гледат патриотите
как героят им ще умре.

Такива храбреци дирят ангелите –
шествие от разперени крила –
ред подир ред – със равна стъпка –
и със белоснежни облекла.

Превод Цветан Стоянов

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,

която безшумно цепи вълните смолни

и сякаш проправя оттук до небето пътека,

и сякаш се гони с чайките смели и волни.

Когато излезем от залива, там на открито,

и капки солени пръснат нашите устни,

и вятърът южен надуе платната развити,

и лодката бяла магьосана в път се впусне -

тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,

нечувана песен - за моята малка родина,

чието е име - облак над мене надвесен,

чиято е песен - за мене мед и вино!

Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,

момци ги припяват и вечер край порти причакват,

и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,

и майки пеят - пеят, когато оплакват.

О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,

не си още чувал и може би никъде няма,

защото и няма народ с орисия по-лиха

и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.

У нас планините лете не губят снега си,

морето е малко, но име носи - Черно,

и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,

и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.

Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,

която не плашат вълните пенни и смолни,

по тях да направим една безкрайна пътека -

да стигнем небето, да стигнем чайките волни.

Елисавета Багряна

Сричка в Божието слово

Живея във премъдри тишини –
говоря само – ако ме попитат.
Понякога мълча по цели дни,
по-древен и от камък в неолита.

От Божието Слово – сам и плах,
две шепички от извора си гребнах.
И думица дори не пропилях! –
когато е за някого потребна.

Замръкна ли под едрите звезди,
приказвам си с египетските мумии.
Човек е адски евтин, щом реди
безсмислици във нанизи от думи.

И не изричам дума, щом боли
и съска като степна пепелянка! –
и чист се будя с Третите петли,
аз – мълчаливецът Валери Станков,

от миличкия мой родилен вик
до простичкия мой човечен говор,
аз просто дишам прелестния миг –
да бъда сричка в Божието слово.

Валери Станков

…с жест ефирен
мимолетен и от дъжд
изплетен от поет и мъж поисках
да се нарисувам с един единствен щрих проблясък
ясна мисъл раздвижи тялото ръката
бях готов с въглен с четка
и с перо и с хъс
обзет
от тих копнеж
внезапно и от нежност
реших че в мек пастел ще бъда
по – добре: синя пепел розов дим
и синева и мак вода и цвете
въздушна мъдрост лотос
дъх в цъфналата ръж
простете и мусонен
дъжд и мълнии
и мъж изгонен
но само
на тръгване от Рая
в един реприз замрежил болката

и тук се раздвоих
/ин – ян/ о, не!
и казах си:
ще бъда акварел ефирен
мимолетен аквамарин
аквахевън
в светъл брик ще бъда
един
каприз
Моне и Гоя
и преди смъртта да дойде
ще бъда капричио за акварел и капки дъжд

Никола Анков,
от брега…

ТОРМОЗА

„Постой, паровоз, не стучите, колёса!
Кондуктор, нажми на тормоза.”- Н.Ивановский

Пътува влакът към последната си гара.
Полека-лека слизат всички пътници.
Добре пътуването си със тях прекарах –
изказахме си всичко – чак до кътниците,
но постепенно всички ме напускат,
тъй, както става винаги в живота.
Натиска някакъв невидим спусък
съдбата и така изчерпва квотата.
Безвремието в тебе е привидно –
илюзия за справяне със болката,
че сме живот, осъден на ликвидност.
А никой не ти казва даже колко
остава до последната ти гара.
И само по това – доколко често
вратата в тебе се отваря и затваря,
и все по-празно става във купето,
усещаш – време е да се обличаш.
Или събличаш? Всъщност – без значение.
В една и съща празнота надничаш
и голотата ти е по рождение –
два края на едно и също нещо –
животът, който ускорява крачката...

А нещо в мене моли се горещо:
„Кондуктор, натисни спирачката!”.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите