"Здравей, Дон Кихоте" с премиера в Арт Маркони

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
И

Издателство „УНИСКОРП”

в рамките на "Алея на книгата" Варна, 2019

Представят

„ЗДРАВЕЙ, ДОН КИХОТЕ”

Сборник разкази

ВАСИЛ СТЕФАНОВ - СЛОНА

18.30 ч. 10.08/събота/2019 г.

Бих нарекла тази книга малък наръчник на оптимиста. Тя е посветена на човека, който съумява да се издигне над нещата, независимо че няма особени основания да се събужда с нетърпение и започне новия си ден. Човекът, който може да обърне всяка ситуация в повод за празнуване, който сам нямащ и нуждаещ се, може да раздаде последния си къшей хляб или последния си лев. Човекът, запазил в сърцето си обичта, състраданието и съчувствието. Рицарят, готов да се жертва в името на нейно величество жената.
И в тази книга, както и в предишните, сладкодумният разказвач – Васил Стефанов-Слона, отново ни пренася в света на колоритните неудачници, низвергнати от правилата и лустрото на съвременното преследване на успеха. Те са запазили онова безценно съкровище – приятелството, онези забравени форми на общуване без интернет и телефони - на чаша бира, ракия вино, а ако има пари и нещо по-завързано.
Всеки ден е повод за разпивка и празник, и носи вкуса на безгрижието на героите на Хемингуей. На него, кумирът на не едно поколение, е посветен разказът „Раждането”. Майсторската словесна палитра на Васил Стефанов- Слона, рисува великолепен образ на този велик разказвач, вмъквайки във въображаемата графика различни моменти от живота и произведенията му. Всеки детайл е изпипан елегантно, много прецизно и с дълбоко преклонение пред таланта на Хемингуей.
Затваряйки последната корица, в съзнанието ми в забавен каданс се изписват, вместо финални надписи, въпроси:
„И за какво е цялото това препускане?”
„Колко пъти се обадих на приятел през последния месец?”
„Колко пъти се смях без причина?”
„Колко пъти отминах просякът на улицата без да му дам и петак?”
„Колко пъти …”
Един от разказите завършва така:
„Помаха и той, но понеже не можеше да чете по устните и не знаеше български, не разбра какво му каза. Сигурно нещо хубаво…”
Приемам го като послание, да разчитам винаги доброто, дори тогава, когато не разбирам езика…
Добре дошъл, Дон Кихоте!

Ваня Маркова, галерия „Арт Маркони”2019

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Далечко ми е Варна...
Иначе - два бастуна са винаги повече от един)))
Успех!!!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Инак, като го срещнеш в някоя кръчма, си казваш "Егати, на тоя пич не му пука от нищо". И очакваш да прочетеш непукистки и дори цинични разкази. Обаче не! Навсякъде е курдисал малко куца романтика, та да има с какво да си оплакне човек очите.
Слонски мурафети...

verysmallanimal написа:

Инак, като го срещнеш в някоя кръчма, си казваш "Егати, на тоя пич не му пука от нищо". И очакваш да прочетеш непукистки и дори цинични разкази. Обаче не! Навсякъде е курдисал малко куца романтика, та да има с какво да си оплакне човек очите.
Слонски мурафети...

Че и сегис-тогис може и да си поплачеш. Ама най-ме кефят / сега съм на тази вълна - яд ме е на банките/ всичките дето прецаква някоя банка...Тези си ги чета по два пъти...То и в предишния сборник има един-два...Утеха е! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите