ТЪЖНА ВЕСТ

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

daro написа:

Ееее, най-после да науча името му - Лъчезар Харалампиев!
.....
П.П. Имаш ли още? Искам...

(((О)))

Ееее, не си влязъл в линка за промоцията на книгата му? Там го има и на картинка, годината е 2010.
Ще потърся още. Laughing

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Опако страст

Една срещу друга поставени,
кършат лица недоволно,
рамената - широки, изправени,
ханшове много тесни и ялови.
Първата гордо косата отмята -
втората мъжки във пясъка ритва.
Първата стръвно скоква в отплата -
на втората бричът уж ритъм опипва.
Отприщват накрая телата си глупави -
нахакано скърцат в калциран кючек,
в арабския кръг набиват петите
с хагаля се цепят сред плътния пек.
Но късат се нервите, смешно опънати,
а зъби наточени яростно щръкват
очи се прицелват под вежди нагънати
и двете настръхнали бързо се стъпкват.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Слънца & Мор

Изтънели и трошливи, клепките на стотици катакомби едва удържаха червените ветрове на множествения залез. Под земята изрусени, мургави и слепи блуждаеха със сетен дъх, а навън смърт в космически доспехи поеше остъкления си стръвен кон на брега на вряща река.

***

Хоризонтът навред гореше, когато най-ранобудните филистери излязоха на балконите, за да приберат брезентовите си кюлоти от простира и проветрят спретнатите си глави. Още преди тия да сметнат за необходимо да се смутят, дежурните им колеги разлаяха градските сирени, а от шева между земята и небето покълнаха десетки огнени дискове...

Беззъба, но страхотна, масовата зора беше разкачила не едно затлачено сърце. От пъстрата й утроба бавно, но неуморно плъзнаха рой слънца, за да осветят и най-тъмните кътчета. Могъщи слънчеви урагани отровиха и най-силните машини.

По пладне слънцата най-после се сбраха, а мазите преляха от опалена мръвка. Бали от фаши и руси коси се търкаляха глухо около паметника на първия човек, стъпил на Церера. Огромната му пирамида от цитрини и розови шпинели се напука с трясък, статуята се срути, а забралото на каменния й шлем се отвори. Яростни лъчи облизаха костеливо лице.

(21.08.2009)

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Лъчко издал още една книга - "Лейди Фофо". В НБУ са го забелязали, в "Литературен вестник" има рецензия от негов преподавател.
Но post mortem...

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1631.pdf

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

КОКАЛЦА И КАШМИР

Връз кашмирено парцалче
костилките
на младата ти плът нареждам;
нежни като роговица на сукалче,
румънски порцелан, от мускулите някога разхождан.
Разхвърлям с пръсти кокалцата -
небрежния ти сладък нос не виждам,
убождам се на щифт от обицата,
разпреденото ти ухо красяла.
Длъжнести черупки,
в месото нявга утаени,
осеяни с изящни дупки,
кафези на туптяща гмеж.
И зъбите ти кат коластра
бистри на моменти
и всичко, всичко,
подпирало прекрасния ти профил.

6.10.2007 г.

И аз ти благодаря за публикациите.
Ваня

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Тъжно е, когато си отиде млад човек. Мир на душата му

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Днес Лъчи (lachistein) щеше да навърши 31 години пребиваване на грешната ни земя.
Щеше - но реши, че 30 са му достатъчни.

Ще го помена по начина, по който трябва да бъде запомнен в един литературен сайт - с негови текстове. Позволих си да сложа нови редове - доста е вероятно при копирането текстът да се е компресирал автоматично.
Този е от дир.бг, ако съдя по ника Trismegist. Написал го е половин година, преди да навърши 19.

Беше крехък, много крехък и физически, и душевно.

"Из бъдещия цикъл "Сорсериада"
Автор ©lachistein (Trismegist)

Публикувано 03.02.07 18:49

ВОСЪЧНАТА МИ ФИГУРА

(Ескиз на предполагаема екзистенциална импресия)

Блъскат я мръсни течения. Това съм Аз – любовник на разруха и разложение. И нищо и никой не би поставил титаничната мерзост на келявия ми нрав под съмнение.
Аз съм изящна скрипя, целуваща челата на приятелите, Аз съм горд до мозъка на дефектните си кости инвалид и без колебание щях да ви поробя в княжеството на осакатените души, стигаше да имам корона подръка и поне един съвестен лакей.
Всичко, в което съм се убедил до пършивия момент, когато реших да изхрача през кръв настоящия артистичен боклук, е че Бог е навсякъде, макар и безбожно погнусен от нечистоплътните ви изстъпления – дори в семейното ви ложе, в напоената с лига възглавница, в налепите от лоша храна по вехтата посуда; в гъбата, с която триете гръбчето на недообгрижения си бройлер, на най-скъпото си същество (ако го има!), в дъното на панталоните ви, в чашките на сутиените ви, в ЕЗИЧЕСКИТЕ ви, гнусни богопротивни тела, които ще изтлеят, още преди да се уморя да страдам; в кистите, пълни с тор, по същите тези тлеещи тела; в затлачените ви от мас жили, в дресираните ви с болка сърчица.
Ах, колко добре ви е ясна картинката всъщност, но сте прекалено горди и нищожни, за да си оправите перспективата и светлосенките.

Моята восъчна фигура Е. Тя е очарователна и подвижна, грешна, неправилна и скъпа. Тя е най-истинското нещо, случвало се от години. Тя всякога се опитва да се докопа до топлите ви ръце, защото умира от студ – восъкът на крайниците се е вкочанил до безобразие и само с един вял жест може да разсече плът и камък.
С покров от рафинирана ПЕДЕРАСТЩИНА И ЗЛОБА покрихте крехката ми особа и нека Бог накаже вас и неблагодарните ви деца, ако въобще съумеете да ги създадете.
Нека половете ви изпаднат в несъстоятелност и всички вкупом заплатите с неплатената си кръв!
Нека бури обрулят косите!
Нека слана погуби кожата!
Нека червей залюби близките! Нека невидими ръце разкъсат дрехите! Нека сте голи!
Нека Фриджид и Апатос положат восъчен печат върху слабините! Роптайте срещу всичко и всекиго, само не и срещу Бог!
Проклинайте деня, в който восъчната ми фигура се събуди!"

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Както казах преди време, Лъчи беше абсурдист - много рядко явление в литературата.
Потърсих в достъпни за средния читател места - срещам само ирландеца Самюел Бекет и руснака Даниил Хармс, до когото Лъчи най-много се доближава - но в никакъв случай не му подражава и не е негов епигон.
Той си беше изградил свой собствен свят, в който върлуваше с нескривано усърдие и удоволствие, размятайки из него символи и видения.
Но този свят беше прекалено абсурден и накрая се усети, че трябва да се самообяснява.

И ето го на 21 години - вече търсещ разбиране с този кратък и уж кротък опит да се саморазкаже:

"09 ноември 2009, понеделник

РЕФЛЕКСИЯ ВЪРХУ НЯКОИ ПО-УСТОЙЧИВИ МОТИВИ В ТЕКСТОВЕТЕ МИ

• Джуджетата. Едно джудже никога не стига, както обичам да казвам. Тези любими гротескови епизодици впечатляват с облеклото, непропорционалния размах, настървението и доброто чувство за ексцес. Символ на повратливия ужас, те винаги оправдават доверието, което им гласувам, наемайки ги в поредната суперпродукция.

• Мръвките. Те не са просто скучни бонфилета, а къдрави сочни (често леко запържени) късове плът. Когато ги срещнете, знайте, че въпросният текст е своего рода богослужение, а парчетата разпърпано тяло са принесените с много любов и усърдие жертви.

• Скъпоценните камъни. Сърцата на един текст. Всички останали думи просто съставляват обкова, в който са положени.
Винаги различни и непонятни, драгоценните ми минерали ще засрамят бижутериите на майките ви.

• Короните и шапките. Главата е глава, за да се кичи и надгражда. Наточени или меки, мърляви или излъскани - всякога символи на угнетително превъзходство и власт в бароковата вселена.
Според легендата всеки, който се одързости да си надяне една такава корона, тутакси се подува и насира.

Публикувано от lachistein в 2:34 0 коментара "

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Машинни трепети

(“Ка!”)

На зазорявяне, под полукосмическо синьо-лилаво небе от облицования с черни глазирани чинийки петролен павилион нежно се подаде бензинджийската кралица - с впит шикозен гащеризон от тъмносин деним и с корона от платинен нащърбен тас.
В ръце държеше черен сач с изпържени в машинно масло паунови дреболийки. Тя се приближи до средната колонка - жречески алтар – и разпиля върху нея от сготвеното с тих безумен вой. Но тъкмо да посегне към пистолета, за да изпълни ритуала, видя, че едно невръстно русо момченце в бяла ленена роба я беше изпреварило и сега отпиваше на гълтоци от дулото. Като се насити, се облиза с малък металиково морав език и забръмча доволно нанякъде.

***

Контракциите бяха поизнервили младата бременна жена и тя навъсено чакаше да й изтекат машинните масла.

***

Омаломощена от страст, бензинджийската кралица пристъпваше, залитайки, към огромния позлатен верижен багер, чието инкрустирано с оникси шаси сластно се повърташе наляво-надясно. Когато стигна земекопното божество, кралицата остави жертвени дарове в подножието му – платки, мръвки, батерии; а то почти веднага протегна любовно триставната си стрела към нея и я взе в кофата си заедно с почвата под стройните й крака. Издигна я високо. Въртя я цяла нощ. (О да. Ка!)*

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Любимите глави

Плахи и недоизстискани, осиротелите любовници пристъпяха на произволни котерии към дверите на нощната училищна столова, докъдето ги застави упътването в неочакваната покана. Някои взаимно се подпираха, а други се объркваха и дори в уста целуваха бърже съратниците си по неволя.
Най-накрая и последните се намъкнаха в помещението, за да си върнат задигнатото им. До всяка маса, от която стърчеше по една любима глава, се уплътняваше мерзък, но приятен металически прът за блудно увиване и смешен танц.
Под масите телата на всички съкровени половинки бяха посадени в огромни хладилни саксии, пълни със свръхсмръзнала лястовича перушина, някакви вълшебни шмалти и креозот. Само главите, трескави и пулсиращи, застопорени от реотанови яки, се подаваха над елегантните мушами с жизнерадостен десен. Парещите им устни вместилища бяха застлани с изварени в обринати човешки шепи евкалиптови листенца и напълнени с ароматно ризото с лястовичи дреболийки, странни бодливи кокалчета и похотливи млечножълти гранули. От потните им корави носове изригваха гъсти апетитни облаци, които по-късно се изваляваха или в открехнатите усти, или... навън.
Когато любовниците се намериха, изумлението от ненавременното угощение беше толкова голямо и щастливо, че всички тутакси забравиха прежните си опасения и тревоги и заядоха тихо от косматите живи гърнета на любимите глави с увиснали от задоволство сърца.

***

Тъкмо когато Л. с любовно оръдие описваше венец около главата на любимата си, в спалнята с трясък и любов се вряза недопустимо голям заешки скелет на силарганови колелца, обрасъл с джел и теглен от четири-пет-шест-седем освирепели великански сърца с бесни камшични аорти. Юздите висяха от очните ями, където седяха две миловидни полуджуджета-полулястовици, а гръдният кош на заека беше натъпкан с откраднати любовници.
Един тлъсторък тъпоумен паж с приятни одежди и още по-приятен овъглен рибешки врат скочи изпод опашката, метна Л. при останалите злощастници, чиито настръхнали крайници висяха през заешките ребра, и остави на възглавницата му луксозна покана.

(24.12.2008)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите