Кръстьо Раленков представя "Кислород" в Бургас

Приятели, Мамаша и Зебайтел отправят покана към всички ви: в понеделник, 20 май, в навечерието на празника на славянската писменост и култура, в Дома на писателя в Бургас ще имаме удоволствието да се срещнем с прекрасното поетично слово на нашия Мускетар. Всички, които имат възможност и желание, заповядайте. Кръстьо е голям сладкодумник и срещата с него ще е истинско удоволствие.

Непретенциозни мисли върху стиховете от новата поетична книга “Кислород” на Кръстьо Раленков

Първото, което си помислих, когато започнах да чета стихотворенията от “Кислород” на Кръстьо, беше, че философът Раленков и поетът Раленков непрекъснато се наддумват един друг, състезават се - ту философът със съжденията си се намесва във възприятията на поета, ту пък поетът омекотява чрез образи и емоции категоричността на философските съждения.

Едва след това си дадох сметка, че това първо впечатление не ме е излъгало. Защото, навлизайки все по-дълбоко в текста и подтекста на творбите, наистина започнах да разбирам, че със средствата и страстта на поетическото слово, на поетичната чувственост и усещания Кръстьо Раленков се опитва да преоткрие и да ни разкаже своята философия на битието, мирозданието, миналото и днешното си съществуване. Битието, светът в стиховете му не са само философски понятия, но и конкретност, визуализирана чрез образи и картини - един град (“Истанбуло”, “Венеция”, “Нещата, в които си сам”), един нощен ресторант (“Елегия за нощен ресторант”), една река или планина (“Лято”, “Южна планина”), дори гримираното лице на една жена е превърнато в част от него (“Интродукция”); докосваме се до това битие и чрез странното лутане между “Muss es sein?” (Дали трябва?) и “Es muss sein!” (Да, трябва.”) в “Пейзаж с Кундера”, “Той заменя кралство за кон”, “Рамкиране на картина” и др., и чрез едно почти болезнено усещане за празнота и безсмислие - “Аз стоя отстрани и съм само един пробит съд, през когото животът изтича” (“Завои”). Дали съзнателно или интуитивно, но поетът и философът се събират именно тук, в това “през когото”. Не “от който”, а “през когото” - животът минава през лирическия герой, докосва го, някак се опитва да го приобщи, но не успява да се задържи. А от това се ражда едно много болезнено чувство. И в този момент сякаш философът отново се отделя от поета, разсъждавайки, подобно на Кундера, за “непоносимата лекота на битието”, задавайки и на себе си, и на читателя си въпроса, който чешкият поет формулира така: “Кое тогава да изберем? Тежестта или лекотата?” … “Колкото по-голямо бреме тегне върху нашия живот, толкова по-близо е той до земята, толкова по-истински и правдив е. И обратното: абсолютната липса на бреме прави човека по-лек от въздуха, той литва нагоре, откъсва се от земята, от земното битие, става полуреален и движенията му са колкото свободни, толкова и лишени от смисъл...” казва М. Кундера в “Непоносимата лекота на битието”.

Та тежестта или лекотата? Тук философът Раленков ни изоставя, не ни дава отговор, а само правото сами да го търсим, прониквайки в едновременно тъмните и светли дълбини на текста, следвайки поета Раленков през образите, метафорите, емоциите. И докато той ни води през конкретни места, сякаш “по все едни и същи улици”, докато споделя с нас чисто човешките си разочарования и болки, че отдавна вече животът му е просто “път, но не и пътешествие”, че пътуването към себе си и през себе си отдавна го няма, че нещата около него са му омръзнали, не са му интересни, че се бои да напусне удобното равнодушие и към себе си, и към другите, но и някак си не му се иска да го напусне. Та докато поетът се пита и ни пита какво е това – зрелост или умора от непрекъснатите удари на действителността, в която живее, философът, лукаво подсмихвайки се, ни причаква на някоя от следващите страници, готов отново да поразсъждава за повтаряемостта на битието, за това дали тази повтаряемост “ни прави приковани към вечността”, за красивото и грозното и за това, че “без дори да съзнава човек и в миговете на най-черна безнадежност композира своя живот по законите на красотата”, както казва М. Кундера. Ще открием такива мисли в “Одисея и Пенелоп”, в “Дневно пауново око”, в “ Ръждивият ключ на нещата”, в “Август”, в “Кубизъм”.

Но това, което със сигурност няма да открием в стиховете от тази книга, това са емоционалните изблици. Никакви “Ох” и “Ах”, никакво декларативно въодушевление, плач, смях. Те не са и характерни за поезията на Кръстьо изобщо. Авторът сякаш е привидно равнодушен наблюдател на собствените си преживявания, на случващото се с него или с лирическия му герой. Ала това спокойно изложение е само външно. Вълненията и чувствата ги има, внимателният читател ще ги долови ясно в удивително точния подбор на думите, в красивото и неочаквано съчетаване на епитетите с определяемите. Не, не става дума за самоцелна словесна еквилибристика, а за майсторско, с много тънък усет за езика създаване на метофора, използване на тафтология и контрасти, алитерации, асоциации, за да се изрази една богата, много наситена гама от чувства. Внимателният читател веднага ще долови и липсата на каквато и да е изкуственост в образността, дори да е съзнателно търсена тази образност, тя звучи естествено и не напряга. Още едно доказателство за отлично владеене на словото.

Нарекох тези си бележки “непретенциозни”. Те не претендират за един истински задълбочен анализ, нито пък авторката им има желание да се прави на литературен критик. И не ангажира никого със своето мнение и своя личен прочит на стиховете. Всеки тук има право на свое мнение и свой прочит. Но... мисля, че всички ще се съгласим за едно - поезията на Кръстьо, макар че се чете и възприема леко, никак не е лека. Тя има своя особена искреност и красота, по която се родее с класическата, но е и по свой собствен начин модерна, без да оголва стиха от неговата форма и чувственост, без да го превръща в дрънчащ скелет, както често се случва при някои небезизвестни днешни автори с претенции за модерност. Това е поезия говореща, провокираща читателя с дълбочината на подтекста, поезия истинска. И като всяка истинска такава те кара да я четеш и препрочиташ, търсейки и преоткривайки я многократно, да навлизаш все повече в смисъла на нещата, за които говори поетът и философът Раленков, да спориш, да се съгласяваш или не с него. С други думи, като всяко истинско нещо, тя и за миг не те оставя безучастен.

Мамаша

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Не мога да присъствам, но препоръчвам)))

Озон ~ О3 след дъжда

Д,Артанян,
от брега... Razz

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Поздравявам те за този "непретенциозен" текст-анализ, Юле!
Ето, дори твоите уж "непретенциозни мисли", както се приближават, така и се отдалечават от условността на понятията - лекота и тежест. От една страна, много леко се четат. От друга - доста сериозно разсъждаваш, прониквайки в не леката "близнашка" многопластовост... в противотежестите на Раленковата поетичност и онтологичните му възгледи. Кръстьо, определено ги заслужава! Но и за нас е привилегия, да се докоснем до твоя съдържателен мисловен свят. (добре ще е, ако те достигнат и до други форуми, до различни читатели и почитатели)
А който довечера отиде на срещата, ще почерпи още благо, защото модератор ще бъде Живка Иванова. А който не иска - да не ходи... Smile

...(.)

ей ака се случи, че не се класирахме за Бургас. Но бяхме там, с цялото си желание.
Мам, скромно си оценила текста си, но е много силен и точен. Комплименти! Радвах се, че с Живка сте поели това представяне и знам, че е било прекрасно!
До срещи!

Марконче, жалко, че е пропаднала изненадата. Щяхме да се радваме много, ако се беше получило. Но... що са дни, пред нас са, нали. Smile

Наистина беше много хубава вечер, публиката беше истинска, разбираща от поезия, задаваше интересни въпроси, а и ние с Живето бяхме приготвили някоя-друга провокация. Кръстьо пък - сладкодумец, какъвто си го знаем, успя във всяка една минута да владее аудиторията и със стиховете си, и с отговорите на въпросите.

Впрочем, нека сам да сподели впечатленията си, когато след десетина дни се добере до компютъра (това за десетината дни го рече той). Laughing

Благодаря и на него, и на Даро, и на теб за добрите думи за моите "непретенциозни мисли".

Кръстьо е сладкодумец, но и много точен в думите и преценките. Онази вечер буквално го следихме със зяпнали уста. Винаги има какво да каже, и винаги е мъдро и премисленено. Не е от емоционалните като мен, нищо че е от нарочените за емоционални зодии.
А написаното си е точно и ти се радвам на отприщването Laughing

И продължава да ме топли мисълта, колко хубави приятелства имаме чрез любимия сайт Хулите. И ми е тъжно за толкова други, които се взеха насериозна или потънаха в дебрите на Фейса...Нищо, идат нови...трябва да сме оптимисти! Нали!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите