Петък вечер, страна огромная

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2008 Мнения: 85

Петък вечер, страна огромная

Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дълъг тягостен ден, адски пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужасен. Започна с това, че започна. И то доста по-рано от очакваното, събудиха ме с трясък по телефона от службата, скочих като ударена с чук по главата, изритах с малкото си пръстче ръба на леглото, подхлъзнах се и си ожулих коляното, докато се добера панически до тъпия телефон. Трябваше да съкратя процедурата по приготвянето, а първото кафе за деня вкъщи с вестника трябваше просто да изключа от репертоара. Взех такси, понеже колата ми за пореден път беше в сервиз. Таксито ме одруса, понеже си знае, че плащам – такситата в този град ме познават. Ключът на офиса заяде, а аз в паниката забравих кода на алармата и след минутки дотърчаха юнаците от охранителната фирма – петарка за фалшиво повикване. Компютърът в службата се прецака и взе да забива на всеки три минути, перката на вентилатора му зави като сирените на 2-ри юни – десетарка за почистване в приятелския сервиз, понеже във вражеския ще ме обрулят като джанка. Но пък приятелският е на другия край на града – още петарка за такси. Понеже се забавих с чистенето, изпуснах срока за предаване на спешни материали – два кинта глоба на всяка минутка. До обяд вече приличах на банкомат – така раздавах пари. Един клиент забрави за срещата и стана причина да закъснея за следващата, изпуснах и двамата. Кофти! Пак ми триха сол на главата. В късния следобед по вътрешната поща пристигна мейл с възторжено съдържание – в централата измислили нова справка, дето щяла да ни показва кой къде се намира – идеше ми да ги заплюя, но колегите от другите офиси заляха елей по мейла – “Браво! Точно от това имахме нужда да ни стимулира трудовия ентусиазъм!” Даже нескопосани стихчета се пръкнаха. Ода за справката! Кретени! Аз пък имах нужда от дъжд – идеше ми да закрещя. Но се въздържах. Не закрещях, само изпратих линк за литературен сайт на стихоплетците, с което си навлякох гнева на ръководството. Едва се довлякох до кошмарния край на деня, когато колегите ми напомниха, че петък е ден за традиционната бира. Ако можех да се стигна, щях да се захапя отзад – аз го измислих този ритуал с цел да сплотя колектива – стил на ръководство. Порочен! Превърна ме в шеф на водопад - колкото той може да бъде управляван, толкова и моите подчинени. Но да отсъствам от собствения си ритуал – немислимо. Пък и в този ресторант правят страхотен пържен уклей, комай за хранене днес време не достигна.
Дъждът ни свари на терасата на ресторанта, тя пък протече под напора на пороя. Вътре в кръчмата гарсонетки панически сервираха по масите легенчета под течовете, задухът правеше положението още по-трагично, така че си останахме на ветровитата тераса под дъждовните пръски. Но пък уклеят наистина беше превъзходен. Имаше поне още едно хубаво нещо – пороят ми послужи за оправдание незабавно да си тръгна под предлог, че съм оставила отворени прозорците у дома. Прахът се беше превърнал в тиня, мътни потоци по асфалта. Цели реки. Не можах да удържа еуфорията си, нагазих с новите си обувки от естествена кожа в рекичките, скапах ги. Обувките, не рекичките. Скапах и един от малкото си офисни костюми – нищо, и без друго ги мразя. Не отиват на подрънкващата на глезена ми индийска гривна със звънчета. Прибрах се мокра до кости и щастливо се заех да сваля счупеното от течението стъкло в спалнята, да изхвърля унищожените от бурята петунии от балкона и да попия водата под прозореца в кухнята. Отне ми повече от час, но пък добре, че се прибрах без чадър, понеже бойлерът отново беше повреден. С това разбира се котсузът не се ограничи изобщо – хем си знам, че съм сляпа като къртица, оставих оптиката на нощното шкафче, да не ми тежи, поне докато чистя с прахосмукачката стъкълцата по мокета под счупения прозорец в спалнята. В резултат не видях водата и изгорих прахосмукачката. Изгорих си и вечерята, защото, в отчаянието си, седнах пред компютъра и се разписах бясно, забравяйки, че си приготвям сандвич. Но пък миризмата на колендро и наситеният с озон въздух така ме бяха опиянили, че не можех да спра пръстите си по клавиатурата. Цялата къща се разсмърдя на изгоряло. Погледнах часовника, токът беше гаснал и зелените му цифри показваха 00:00 часа. Телефонът ми показваше 1:26, реших да му се доверя и да си легна най-после. Компютърът ми е в добре изолирана от шума стая – просто фасадата й гледа към недостъпна за човешкия крак поляна. Но пък спалнята ми е точно до паркинга – сиреч шум и изгорели газове накуп. Цяло лято се заканвам да си купя ъглошлайф и да отрежа с него пейката под прозореца ми. Комшиите така и не се снабдиха с климатици и в горещите нощи си приказват на пейката току под леглото ми – ех, какви хора. Писва ми всяка вечер да викам: “Време е за сън, време е за сън!” В Оле Затвори Очички съм се превърнала. Този път от отсрещния блок се лее толкова силна музика, че в началото дори не мога да разпозная мелодията. Мразя чалга, но знам всички хитове – няма начин, съседите имат много мощна уредба. Вече набирам телефона на полицията, защото наистина е време за сън, когато разпознавам мелодията....ръката ми спира на втората цифра. Цялата компания отсреща пее заедно с 1000-ватовите тонколони – “Вставай, страна огромная”
Овладявам трудно очите си в рамките на орбитите им, приготвям си тапичките за уши, които си донесох от Монца при последното посещение в Италия, и си лягам доволна в лавандуловото си легло. Отказвам се от полицията – време е да дам своя принос в борбата срещу чалгата.

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Оххх, и пак почна с това, че започна! и март, и новата седмица, и пролетта, дето още не е почнала, но ей на - задава се, а задала ли се, ще дойде, ще мине и ще замине и ще се освестя някъде в края на септември, под някоя поошмулена лоза

Живот, какво да го правиш? Почнал ли е, ще го живеем, с уморение и удоволствие, че се разбързва да свършва .

( п.п. пейката пред блока я е нарязал преди години един комшия на малки парченца...после завариха железни пейки от релси и бабите бяха непоклатими 20 години, сега от общината курдисаха едни съчетани - бетон и дърво, ще видим колко ще изтраят)

е, нееееееее! Спомням си една така вечер с "Бяла роза", ама бяха я записали явно на диск, и като свърши - почва отново....Подлудях...ама с този финал - направо ме скапа! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Браво! След такъв ден да останеш човек все пак и да дадеш такъв принос , си е за чест и почитания! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Много добре!

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

Започна с това, че започна Laughing

И въобще - невероятн текст. Единственото неприятно нещо в него е, че краят му свършва Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите