Да ти кажа, чедо

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Да ти кажа, чедо, а ти хем да слушаш, хем да чуваш. Хич я не гледай баба си, че е запалила контрабандна цигарка и отпива пино ноар от Източна Австралия (пълен боклук – виното, за Австралията не съм съвсем сигурна), ами си наостри ушите – нещото, което ще ти рекна, няма от друг да го научиш, къзъм, и баш сега му е времето. Може и да съм ситуирана на туй балконче на хвърлей от пъпа на Лондон, може и да съм в анцуг, ама ти си ме представи в бяла премяна на селския мегдан – не е трудно, дъще, щото всеки от българските гражданя ако не едно или две поколения назад, то на третото непременно удря на цървул. И да не ти е минало през ума, че и баба ти някога се е фръцкала по гезмето в минижуп, покачена на токове 10 санта…
Ще ти думам как се готви боб яхния, обаче работата е казвам ти, дъще, сещай се, снахо – някои учени тикви на това му викат алегория, ама аз, баби, не съм гламава и литературните термини въобще не ги вдявам. На мене, чедо, фолклорът ми е в кръвчицата, а мъдростта чак до петите ми стига. Тъй ме напъват ваджишките умност и святост, че ще се разпоря през гърба.
Бобът, бабината, иска чалъм също като любовта. Жена, която не може боб да сготви и мъж да завърти, огън да я гори – за чеп за зеле не става. Първо да го накиснеш бобеца поне един ден и една нощ да стои, че да му излезе лошотията, а не после тя да ръчка отвътре човека да си изпусне душата баш там, където не трябва. И с мъжа тъй да направиш – дръж го в началото надалече, ама от време на време му сменяй водата – есемесче нещо със здр ко прайш, някоя и друга снимчица, колкото да захапе. После, като го сложиш боба на котлона, щом заври, хвърляш първата вода и наливаш нова. И тръгваш от слаб към по-силен огън – постепенно, запомни, иначе и цял живот да го вариш, все ще дрънчи в тенджерата. И мъжа така го подгрявай, че да не се усети, а не да те издрънчи веднъж и толкова: цък-цък, язък и чао! От баба си да знаеш и да го помниш – мъжката душа е също като човешката, ама със слаби ангели. Види ли някоя запретната фуста клетата му душа, ангелите са бегали безследно. Но ти недей, къзъм, да се косиш – както има грешка, тъй има и прошка. Едно куче, като се научи да яде лайна, все ще скъсва синджира, ала накрая пак там се прибира, където са му колибката и копанката. Шавне ли ти твоят по божия тертип, радвай се, чедо, щото много мъжки народ мина на левия бряг на реката и напразно похаби Y хромозомата, ама пуста любов, какво да я правиш.
Тръгне ли бобецът да омеква, да му сложиш лучец, резен целина, морковче, пащърнак, червена и зелена пиперка: и манджата, дъще, е като любовта – само с един гол мерак нищо не става. По някое време гребни боб в черпака и му духни – забелва ли се, значи е готов. (Еее, баби, не се пули, за боба говоря, не за онуй нещо, дет е коʼй туй нещо!) Тогава му слагаш солчица, чубрица, гьозум, лющян и мащерка, ама от нея една щипка, не повече, че ще горчи – то е като разликата между лекичко да захапеш мъжа и да му ръфнеш например най-милото. Подправките, баба, са душата на гозбата. И хич не слушай онез чужбински приказки за някаква Кама сутрин. Мен ако питаш, по-добре на мъж нож да не вадиш ни денем, ни нощем, освен ако наистина не искаш да го заколиш. Чувам, че тая сутрешна кама искала голямо чекнене, ама от баба си да го знаеш, че само с това работа не става – ум се иска, чедо, ум и разум! Опичай го твоя и чувай, щот един ден да не стане тъй, че хем да ревеш, хем да плачеш!
Въх, баби, толкоз се размечтах, че съвсем изкуфях – забравих да ти кажа за домата. Сложи го преди миришките, то във всяка сладка гозба трябва да има и киселичко. Тъй е и в любовта – баш когато си като розов захарен памук, ръсни и малко лимонтузу „пак ме заболя главата”, че да му се сгърчи на твоичкия щастливата физиономия и да знае какво го чака, ако настъпи котето по опашката. И ако си имала късмет и не си попаднала на градски мухльо с халтав стомах, пусни в манджата суха люта чушка за усилване на тръпката. От мен да го знаеш, чедо, че лютото е пожар за душата, напукана от мерак. От тая върла жажда, къзъм, по-страшна няма – човек без любов е като сухо дърво, пък жена без мъж е хавра.
Тъй тряба, чедо, тъй: бааавничко и от сърце, че бързата кучка слепи ги ражда. Стигнахме и до запръжката: загрей олиото и преди да е дигнало пушек и да се е размирисало като разкрита изневяра, ръсни малко сол в тигана и сложи ситно нарязан лук. Щом той поомекне, сякаш е нагалена булка, сипвай брашното. Бъркаш го на огъня, докато стане златисто като мечтите ти за Бахамите. После дърпаш настрани тигана, добавяш лъжица червен пипер и бъркаш. Разреждаш с бульона от боба, връщаш на котлона и чакаш да клокне запръжката, че да ѝ се чуе и на нея гласът. После я сипваш в гозбата и връщаш тенджерата на котлона да се омешат боб и запръжка, да си паснат като дупе и гащи, а не да се чуждеят, сякаш турчин е легнал до гъркиня.
И да внимаваш, баби, да не пресолиш манджата! Всяка жена е самодива, ама не бива да е само дива – от време на време му давай преднина на мъжа и когато неизбежно хлътне в ниското, пак му се качи на главата, а той да си мисли, че сам те е сложил там. От мен да го знаеш, баби: мъжете не са наши врагове, те са по-простата половина на човечеството, без която не можем. И запомни, че в тоя сбъркан свят все по-люта ще е войната да се докопаш до мъж, затуй, върне ли се твоят нагрочен, да го посрещнеш, да го нахраниш и да го напоиш, защото мъжката любов минава през стомаха, пък после можеш да му вземеш не само душата, ами даже и парите.
Ама, баби, ти всичкото туй не го ли записа? Аз на стената ли думах, или на тебе? Носи се в българската литература една вълнА ли, вЪлна ли и всичко помита – то едни непорочни старици, толкова древни, гачели са били родени преди Руско-турското мурабе, а впоследствие са се размножили чрез пъпкуване, то едни благи свети старци, които още са пикаели клекнали, га светът е носел панталони чарлстон и трандафори, ама иначе са по-мъдри и от Господа и ръсят умности на килограм… Ми твойта баба да не е по-проста? Казах ти аз, че фолклорът ми е в кръвчицата, а меракът да съм известна, на сърце ми лежи, мила мамо, на сърце ми лежи като люта змия! То, чедо, всеки прописал българин с Нобела в ръка се вижда, че и аз тъй. Но късно е за мене май, къзъм, късно… Но за тебе не е – хич не им се давай, баби! Вярно, че разни господни стопанки и животи в скалите пообраха каймака, ама където е текло, пак ще тече! Пък си и мома от сой – хем хубава, хем умна; хем сербез, хем курназ! И от мен да го знаеш, баби: като си на 20, времето работи за тебе. После – я камилата, я камиларя, като второто може и да е с пълен член, но само ако не е от прекараната страна, пък туй, баби, в тоз лъжлив живот си е шестица от тотото.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Супер наръчник по еротично-житейско готварство! Браво, Анониме!

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Гледай ти каква била хватката! Пък аз да си мисля сумати години, че ги разбирам "тия" работи като съм оставила моичкия да готви боб...

Толкоз фаворити се заформят, нужна е отделна категория за манджите!

ахахахаа, чушката в бабиния боб...добре си ги подредила, хем сготвила! Very Happy

Много баби благо думат, чак да ти загорчи като прегоряла запръжка...още от заглавието се подхилва чиляк Smile

Бравос!
Предлагам нов раздел в сайта - "кулинарна еротика" или "еротична кулинария", а може би само "Вкусно" Smile

))))))

Успех, Аноним!

Туй е за онез булки, дето вече знаят как се приготвя бургер! Smile

)))

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Благодаря за интелигентния хумор!
Знаеш ти каква гозба да забъркаш и колко лютичка да я поднесеш!
Дано и аз прихвана майсторлък от теб! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Брях! Юначна баба! Very Happy

точно сте заформили тази година един кулинарен наръчник с лек еротичен привкус Laughing

Пародиите са твоята стихия, а аз още във ФБ казах, че си водя записки! Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите