lusinda
ХуЛитер
Записан(а): Jan 15, 2005
Мнения: 12
|
Въведено на:
12 Мар 2019 09:03:28 » Решително, смело и непоколебимо |
|
Откак се помня, се колебая при вземане на решения Затова последвах съвета в една статия - да възпитаме и укрепим решителността си, като всеки ден правим нещо необичайно за нас.
С първото ще отстрелям и притеснителността си - събирам кутийки от цигари по улиците. Стигам до магазина на една позната, тя е отпред със сина си.
- Здрасти, Роси, какво правиш? Здравей, Вики, как си?
- Чакам управителя на блока. На покрива има гълъби и цапат. Мацат витрините, клиентите се оплакват, че ги оцвъкват - отговаря Роси.
- Това е на щастие - смее се Вики.
- На твое място, ще си стоя по цял ден да ме заливат със щастие! – Казвам. И добавям. - Бързам, извинявай.
Тръгвам, преди да съм се разколебала за задачата. Виждам 2 кутии. Чевръсто ги грабвам и заповядвам на гърба си да излъчва непукизъм. Дете ме зяпа изумено. Аз го гледам непоколебимо.
Второ изпитание. Спирам една жена и учтиво произнасям:
- Извинете, може ли да Ви попитам нещо?
- Да?
- Имате ли да ми услужите с едно левче? – Погледът й е изненадан.
- Да. Разбира се. Заповядайте! - Подава ми монетата. - А...
- Благодаря! - Отговарям. - Приятен ден!
Хуквам, а на ум си повтарям „Ти си решителна и уверена, решителна и уверена"...
Трето упражнение - отивам на заведение сама. Само за половин час.
В барчето е почти пълно. Сядам до вратата. Донасят поръчката. Пия и играя на телефона. Печеля.
Мъжки глас пита:
- Има свободни места при Вас?
Без да вдигам глава, отговарям:
- Не, чакам приятели.
- Ще седнем, докато дойдат - отсича друг мъж.
Поглеждам часовника. Още 15 минути и ще съм новото си "аз" - решителното. Смуквам от напитката.
- Искате ли лед, госпожице? - Мъжът отдясно.
- Не, благодаря.
Искам, и още как. Но точно от вас ли, натрапници, ще приема. Е, ще ви изтърпя още малко.
- Поръчахме Ви още едно питие - глас срещу мен. – Черпя за рожден ден.
Възпитана съм. Не е редно да откажа. Но пък не ги познавам. Не искам и да ги познавам. Искам само да съм решителна.
- Извинете, но трябва да тръгвам. ЧРД!
И се изнизвам яко дим. А оставаха само 5 минути.
Мисля за 4-та точка - викане на духове. От една страна - интересно, от друга – ами ако ми се яви някой пъклен звяр? Бе, да върви по дяволите решителността, преживявала съм и без нея досега. |
_________________ Тихо шепна на вятъра.
Тихо шепна на слънцето
твоето име, ЖИВОТ. |
|