Въведено на:
11 Мар 2019 09:38:06 » За конкурса "Очи към себе си"
РИБАРСКО
Бай Иван е застанал край дълбоко дере.
Мята пръта с надежда – дано да кълве.
Слънце жули гърба му, но в адската пещ
бай Иван не помръдва от брега си горещ.
Не кълве и това е. Днес не случи. Язък.
Май е празна водата, а пък рибата – кът.
Ще запали цигара и ще всмукне дима.
Бай Иван се оставя да го влачи гнева.
Ще остане до тъмно. До последно – с мерак.
И обратно ще тръгне, но се чувства глупак.
Такса, стръв и гориво струват маса пари.
Често взе да се случва – все така му върви.
Ще преспи, ще сънува и на ранина пак
бай Иван ще потегли с възкръснал мерак.
Току-виж се окаже, че извади късмет
и живарник препълнен вдигне в юлския пек.
Ще цвърчи и ще пръска на котлона тиган.
Ех, рибарската тръпка е негаснещ пожар.
Автор: atima_viva
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
Въведено на:
12 Мар 2019 12:32:05 »
Хареса ми, но аз бих го преработила да звучи от първо лице единствено число. Нали очите трябва да са насочени към себе си!
atima_viva ХуЛитер
Записан(а): Sep 01, 2010
Мнения: 14
Въведено на:
28 Мар 2019 09:43:32 »
МЕРСИ. Рамките спъват. Очи към себе си ама не. Дотук с участията.Нема веке...
lubara ХуЛитер
Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 121
Място: Велико Търново и София
Въведено на:
29 Мар 2019 07:20:15 »
Тази рамка е едно ограничение, което дразни и е излишно!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
03 Апр 2019 19:33:32 »
atima_viva написа:
МЕРСИ. Рамките спъват. Очи към себе си ама не. Дотук с участията.Нема веке...
Конкурсът си има история, при това четиринадесет годишна. Това, което за Вас е рамка, всъщност е един от критериите, който трябва да провокира въображението Ви. При това не е чак толкова сложен, труден и невъзможен. Всеки избира. Има толкова безрамкови и свободни от ограничения конкурси, но този си е традиция. И понеже инициативата е моя, продължавам да се преборвам да съществува. И си поемам цялата отговорност и организация по осъществаването му. Радвам се, че преди толкова много години Хулите прегърнаха и подкрепиха идеята. Към нея са се присъединявали различни спонсори, за да направят наградния фонд още по-привлекателен. Но е имало години, в които не сме успявали да осигурим нищо, освен грамоти. И конкурсите пак са се случвали. Тогава нямаше Фейсбук и все още имахме желание да се срещаме и на живо. Беше прекрасно. Тези спомени, както и усмивките по време на всеки нов конкурс, ме крепят да продължавам да го правя. Моля се, галерията ми да оцелее, за да имам къде да ви събирам...Това е!
Маркони
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 871
ХуЛитери: 5
Всичко: 876
Онлайн сега:
