Проверка на реалността

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2005 Мнения: 67

Венелина Николова се облегна на стола. Въздъхна облекчено и каза името си на ум, както и какво работи – психолог на частна практика. Да не би и това да забрави вече. Претоварена бе отвсякъде. Чуждите истории препълваха битието ѝ. В успешната си работа едва успяваше да запази собственото си психично здраве, помагайки някак на другите. Забравяше важни неща, сънуваше странни (не смееше да ги анализира). А и цялата къща чакаше на нея. Навикваше мъжа си за глупости. Бе започнала да тормози психически и децата – наскоро си даде сметка и това я потресе. Животът ѝ се изплъзваше, плашеше се от себе си. Имаше нужда от почивка, от промяна… От „проверка на реалността“, както казваха колегите ѝ.
След работа остави половин час време за себе си. Позволи си прелестта на късната крайморска пролет да я размечтае, докато се прибира пеша у дома, през центъра на големия град. Седна на външната масичка на едно кафене, недалеч от голяма улица с високи чинари. На съседната маса трима мъже си говореха тихо и не пречеха на медитативните ѝ пориви. Задиша спокойно. Позволи на свежия въздух да изпълва съществото ѝ. Улицата и големите дървета пред очите ѝ се сливаха в цветни петна. Тихият говор наоколо се подреждаше в спокойна и протяжна мантра… О, как имаше нужда от такива моменти! Да се почувства поне за миг като нормален човек и тя!...
Рязко се изправи на стола и се наведе напред. Звукът сепна мъжете, погледнаха я. Принуди се да им се усмихне под русия бретон по онзи начин, за да не заподозрат нещо. Проработи. Погледна отново към улицата. Нямаше грешка! Нормално едър индийски слон спокойно крачеше близо до тротоара, а колите го заобикаляха. Истински слон!!! Отново затвори очи и бързо се помоли: „Света Дево, спаси ме! Помогни ми, Майчице Свята!...“. Когато ги отвори, слонът си беше там. Ощипа се, дори се настъпи с едното токче – в съзнание беше. Ами сега? Запази тишина, за да не разберат мъжете за видението ѝ. Какво да прави?... Вдиша и задържа въздуха. Тази вечер ще се постарае да помисли, да подреди нещата, а утре ще се обади на д-р Василев в София. Да я види и той, да поговорят… Изтри сълзите си и подсмръкна. Слонът си вървеше. Удари се пак по челото, за да прогони гледката. Напразно. Определено се бе побъркала вече! Знаеше си, че трябва да се пази повече. „Горките ми дечица!...“
Един от мъжете подвикна:
- Вижте бе! Слон! Слон, ей там, върви по улицата!... – другите мъже се обърнаха.
- Да бе! И как си маха с уши само – въобще не му пука… Сам ли са го оставили?!
- Не! Виж, че зад него от време на време се вижда някакъв човек – явно той го води.
- А! Нека оня да дръпне въженцето, пък ще видим кой кого води! – засмя се третият.
- И колите го обикалят внимателно. Че то не е шега работа да се блъснеш в слон! – смееха се.
- Цирк ли ще има? Не съм чул…
Един от тях погледна към Венелина:
- Защо плаче тази жена?! – полекичка и другите се обърнаха, за да видят. Прошепнаха тихо:
- Може да се страхува. Знаеш ли как боли, ако те ухапе слон?
- Ти пък откъде знаеш? Захапката му е такава, че едва ли може да ухапе истински…
- Да бе, да! Стига само да те стисне леко и друго ще говориш!...
Венелина триеше сълзи и слушаше облекчено. Дори леко се усмихваше. Сигурно си е размазала грима… „Благодаря, Боже! Благодаря ти, Света Дево!... Не съм луда!“ повтаряше без да спира. Почувства се толкова нормална, че дори тялото ѝ отказа да го понесе – остана на масата още половин час, усмихвайки се по детски радостно на спомена за слона по улицата.
Погледна за последна проверка – привечерни коли и чинари. Повярва си. Усмихна се пак.

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

хехехе! Молитвата е: "Благодаря ти, пресвети Слоне за нормалността..." Ние слоновете ги разбираме тия неща! Хубав разказ!

Направих си такава синя връзка -
реалността се тества с единичен слон!
Че два ако решат да се пофръцкат
ще им е нужен балнео салон

Very Happy

Оле, миличката... Незнам кой е по- страшен- истинският,или въображаемият слон..При всички положения, явно най- успокояващ е отминаващият. Smile

Бог да пази слонският пастир! Smile

Хареса ми! Успех! Smile

уау! И аз се молех за горката женица...Ама пък Слона, може ли така? Не е честно! Laughing

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите