Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kirilow
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13847

Онлайн са:
Анонимни: 165
ХуЛитери: 4
Всичко: 169

Онлайн сега:
:: pastirka
:: kameja
:: LeoBedrosian
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Двете стотинки
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
LeoBedrosian
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 09, 2004
Мнения: 829

МнениеВъведено на: 09 Мар 2019 17:16:35 » Двете стотинки Отговори с цитат върни се горе

ДВЕТЕ СТОТИНКИ

Мъкна пазарските торби, когато нещо ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първолак. Оня същия, дето преди почти петдесет години се препъваше по неравния двор на старото школо. А то наистина бе старо. Пра баба ми е разказвала, как е учила в него в началото на двадесети век. И как е откраднала три яйца, за да и позволят да види как тюлен балансира гумена топка на носа си.

Но да се върнем към мене и двете стотинки. Тук има явна несправедливост. Стотинките трябва да са четири. Къде е другата монетка? Кой я сви, по дяволите!? Някой бдителен съученик ме е проследил и е открил само едната пара. Другата я намерих сега, след толкова много време. Какво стана ли? Сега ще ви разкажа.

Аз съм първокласник в Начално училище Софрони Врачански. Не, няма Свети преди името. Тогава нямаше светии. И Софрони се изписваше без и кратко накрая. Така, че ще ви се наложи да приемете архаичния ми правопис. Чантата тежи на гърба ми, но според другарката Кечева това е полезно за стойката на ученика в първи клас. Помагало ни да стоим изправени. Сигурно затова не ни даваха да сваляме тежките чанти от гърба си преди да влезем в училището. Следват дълги и тягостни часове на сричане, смятане и писане, придружени с чести пошляпвания по голите вратове на немирниците. Но удари ли звънеца се надига мощна вълна от тела в сини рубашки, която се нахвърля с настървение на гладни тигри по посока на училищната лафка.

И аз, като всички се юрвам. В джоба ми важно се мъдри монета от десет стотинки, която бързо разменям за едно родопче и две жълти монети от две стотинки. Да, тогава десертчето струваше само шест социалистически стотинки и като го изядях в потните ми ръце оставаха двете малки монетки. Какво да ги правя? За друго десертче не стигат. Съучениците ми тичат, квичат като съдрани, мятат ръце, а аз съм нещастен, защото трябва да стискам в потната си длан някакви ненужни пари. Изхвърлих ги. Хей така, просто ги пуснах на оронения училищен двор и избягах възможно най-далече, за да не ме хване някой в това прегрешение. Вече бях щастлив и аз.

След като разказах вечерта в къщи какво се случи с рестото получих подигравки от баща ми, а майка ме изпита по математика. Да съм ѝ кажел колко дни трябва да спестявам рестото, за да си купя още едно шоколадово десертче. Не можах да отговоря и ме лишиха от руския филм по телевизора. В стаята ми влезе пра баба, изтри ми сълзите и ми подари глинено прасе – касичка.

Свивам артритните си колене и с мъка се добирам до заветната монетка. Моя си е! В къщи се прибирам почти по мръкнало и за малко да настъпя другия обитател на жилището, котарака Гошо с който сме набори. Дотътрям се до етажерката и го намирам. Глиненото прасенце си седи там мирно и важничи с малкия прорез на гърба. Пускам жълтата стотинка и така възстановявам поне от части една петдесет годишна несправедливост.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 148

МнениеВъведено на: 10 Мар 2019 16:19:19 » Отговори с цитат върни се горе

Касичката на живота! Много добре!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com