Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kirilow
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13847

Онлайн са:
Анонимни: 151
ХуЛитери: 5
Всичко: 156

Онлайн сега:
:: pastirka
:: kameja
:: LeoBedrosian
:: Heel
:: karambol

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2019 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Проверка на реалността
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
regulus
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 22, 2005
Мнения: 61

МнениеВъведено на: 10 Мар 2019 13:49:07 » Проверка на реалността Отговори с цитат върни се горе

Венелина Николова се облегна на стола. Въздъхна облекчено и каза името си на ум, както и какво работи – психолог на частна практика. Да не би и това да забрави вече. Претоварена бе отвсякъде. Чуждите истории препълваха битието ѝ. В успешната си работа едва успяваше да запази собственото си психично здраве, помагайки някак на другите. Забравяше важни неща, сънуваше странни (не смееше да ги анализира). А и цялата къща чакаше на нея. Навикваше мъжа си за глупости. Бе започнала да тормози психически и децата – наскоро си даде сметка и това я потресе. Животът ѝ се изплъзваше, плашеше се от себе си. Имаше нужда от почивка, от промяна… От „проверка на реалността“, както казваха колегите ѝ.
След работа остави половин час време за себе си. Позволи си прелестта на късната крайморска пролет да я размечтае, докато се прибира пеша у дома, през центъра на големия град. Седна на външната масичка на едно кафене, недалеч от голяма улица с високи чинари. На съседната маса трима мъже си говореха тихо и не пречеха на медитативните ѝ пориви. Задиша спокойно. Позволи на свежия въздух да изпълва съществото ѝ. Улицата и големите дървета пред очите ѝ се сливаха в цветни петна. Тихият говор наоколо се подреждаше в спокойна и протяжна мантра… О, как имаше нужда от такива моменти! Да се почувства поне за миг като нормален човек и тя!...
Рязко се изправи на стола и се наведе напред. Звукът сепна мъжете, погледнаха я. Принуди се да им се усмихне под русия бретон по онзи начин, за да не заподозрат нещо. Проработи. Погледна отново към улицата. Нямаше грешка! Нормално едър индийски слон спокойно крачеше близо до тротоара, а колите го заобикаляха. Истински слон!!! Отново затвори очи и бързо се помоли: „Света Дево, спаси ме! Помогни ми, Майчице Свята!...“. Когато ги отвори, слонът си беше там. Ощипа се, дори се настъпи с едното токче – в съзнание беше. Ами сега? Запази тишина, за да не разберат мъжете за видението ѝ. Какво да прави?... Вдиша и задържа въздуха. Тази вечер ще се постарае да помисли, да подреди нещата, а утре ще се обади на д-р Василев в София. Да я види и той, да поговорят… Изтри сълзите си и подсмръкна. Слонът си вървеше. Удари се пак по челото, за да прогони гледката. Напразно. Определено се бе побъркала вече! Знаеше си, че трябва да се пази повече. „Горките ми дечица!...“
Един от мъжете подвикна:
- Вижте бе! Слон! Слон, ей там, върви по улицата!... – другите мъже се обърнаха.
- Да бе! И как си маха с уши само – въобще не му пука… Сам ли са го оставили?!
- Не! Виж, че зад него от време на време се вижда някакъв човек – явно той го води.
- А! Нека оня да дръпне въженцето, пък ще видим кой кого води! – засмя се третият.
- И колите го обикалят внимателно. Че то не е шега работа да се блъснеш в слон! – смееха се.
- Цирк ли ще има? Не съм чул…
Един от тях погледна към Венелина:
- Защо плаче тази жена?! – полекичка и другите се обърнаха, за да видят. Прошепнаха тихо:
- Може да се страхува. Знаеш ли как боли, ако те ухапе слон?
- Ти пък откъде знаеш? Захапката му е такава, че едва ли може да ухапе истински…
- Да бе, да! Стига само да те стисне леко и друго ще говориш!...
Венелина триеше сълзи и слушаше облекчено. Дори леко се усмихваше. Сигурно си е размазала грима… „Благодаря, Боже! Благодаря ти, Света Дево!... Не съм луда!“ повтаряше без да спира. Почувства се толкова нормална, че дори тялото ѝ отказа да го понесе – остана на масата още половин час, усмихвайки се по детски радостно на спомена за слона по улицата.
Погледна за последна проверка – привечерни коли и чинари. Повярва си. Усмихна се пак.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 148

МнениеВъведено на: 10 Мар 2019 16:11:05 » Отговори с цитат върни се горе

хехехе! Молитвата е: "Благодаря ти, пресвети Слоне за нормалността..." Ние слоновете ги разбираме тия неща! Хубав разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Marta
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1405
Място: България

МнениеВъведено на: 10 Мар 2019 20:36:40 » Отговори с цитат върни се горе

Направих си такава синя връзка -
реалността се тества с единичен слон!
Че два ако решат да се пофръцкат
ще им е нужен балнео салон


Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 911
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Мар 2019 03:10:01 » Отговори с цитат върни се горе

Laughing Оле, миличката... Незнам кой е по- страшен- истинският,или въображаемият слон..При всички положения, явно най- успокояващ е отминаващият.Smile Бог да пази слонският пастир! Smile
Хареса ми! Успех! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2410
Място: Варна

МнениеВъведено на: 12 Мар 2019 18:35:39 » Отговори с цитат върни се горе

уау! И аз се молех за горката женица...Ама пък Слона, може ли така? Не е честно! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1312
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 12 Мар 2019 21:16:16 » Отговори с цитат върни се горе

Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com