Писмо до виртуалната ми близначка alidora

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2006 Мнения: 22

Скъпа ми alidora,
Прости ми, че пропуснах раждането ти, но имаше задръстване, после спуках задна, лява гума и за капак си скъсах чорапогащите точно преди заседанието за обсъждане кандидатурата ми за вицепомощник на заместник-управителя на пясъчните кули. Докато си купя нови
/чорапогащи/, пясъкът изсъхнал и ме пратиха в девета глуха, да си запиша час за оплакване при арменския поп.
Вчера реших да посетя психоаналитика, защото ме тревожеше и въпросът за приемо - предавателната същност на гените. Така де, ако при мен ДНК-то е усукано, като моряшки възел, рано или късно и при теб ще се прояви.
Човекът, с дебели, лилави очила, лека склонност към оплешивяване и порядъчно голямо петно от кетчуп върху ярко-жълтата си жилетка ме посрещна любезен и веднага ми заби първия въпрос:
- Какъв десерт консумирахте вчера?
А, сега де. Набръчках се, като китайско хартиено ветрило от усилена мозъчна дейност, ама полза - никаква. И внезапно ме осени прозрение:
- На миналата Нова Година консумирах торта. Шоколадова. Със зелени листенца и розови цветчета.
Сразих го. Тотално.
Продължи да мига до осмия въпрос:
- Падали ли сте като малка върху главата си?
- Всъщност - да - този път отговорих веднага. Хич не бях привърженик на разните му там люлеещи кошчета. Ама като не ме разбираха възрастните. Аз рева - те ми дават кашички. Аз рева - те ме наливат със сокчета. А на мен ми се виеше свят от люлеенето и затова само дебнех мама да заспи и "бум" - долу на пода. За по-сигурно, под леглото.
Психоаналитикът клатеше глава в такт със стенния часовник, пък аз се питах дали ще закука с кукувичето в 11 часа.
- Хмм, хмм, хм - дълбокомислено клатене.
- А хъм, аа хъъ - дълбокомъдрено клатене, придружено със силно почесване по врата.
- Ммм, дааа - заключително клатене, с изщракване на пръсти.
След многократно сумтене и ровене в дебели книги, човекът изплю диагнозата, заедно с внушително количество слънчогледови обелки, които стимулирали мисловната му дейност:
- Постстресова депресия, получена при изключително тежки, междупреходнодемокрационни обстоятелства със съмнителна обратимост.
На излизане ми връчи малко, жълто картонче и заръча:
- Следващия път, като сбъркаш дистанционното с вафла и преди да пъхнеш кучето във ваната да лови златната рибка, веднага да ми се обадиш.
Аз го изгледах силно възмутена:
- Винаги оборудвам кучето с въдица, а вафлите ги избягвам напоследък, защото наблягам на киноата и руколата.
Та така, скъпа ми alidora, не успях да разбера за гените. Психоаналитикът се разстрои, че няма вана, на девета глуха построиха МОЛ, а аз отново бързам за среща. Ще се кандидатирам за трети вицепомощник на първия подуправител на института по дневно изпълнително мерене на тротоари и пешеходоподобни.
Ти не се притеснявай. От време на време ще наминавам да ти нося златна рибка.

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Езикът ти е с омагьосващо красиви детайли, които истински ме впечатлиха! Аплодирам те сърдечно! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Да му кф на човек да стане психоаналитик! Готини проблеми!

Сладък хумор - определено ми хареса! Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите