Отмъщението е ястие, което...

Преди няколко дни щерката ми сервира, че е решила да се запише на курс по ...готварство! Не, че не сме преживяли всякакви нейни увлечения – курс по суинг-танци, уроци по китара и скално катерене, купуване на едногодишна мулти-спортна карта и хамак за релакс в парка. Не съм дребнава - само ще погледна към китарата, която вече две години събира прах и ще замълча...

Но готварство!!!Възприех го като удар под пояса – всеки ще си помисли: Абе на това момиче майка му толкова ли не го е научила да готви, че то, горкото, за уроци ще плаща. Или както казваше баба ми за някоя не много сръчна дама –„Таа невеста е толко нескопосна, че не може куче у задник да убоде.” Друг е въпросът какво общо имат седалищните части на кучето и готвенето, ама нейсе.

Е, то и аз не съм великата готвачка – мен, ако ме оставиш, ще ям хляб и салам направо от амбалажната хартия – за какво да цапаме чинии – после пък трябва да се мият. А и вече има готови супички, спагети –само изсипваш във врящата вода и разбъркваш. Пък ако нещо се обърка с разбъркването, винаги можеш да си поръчаш пица по телефона.

Даже наскоро прочетох призив във Фейсбук да не се постват разни засукани и гурме ястия, защото властите мислят, че много сме забогатели – да качваме снимки само на боб-чорба и така ще забавим увеличаването на данъците. Е, аз боб чорба мога да правя – мисля си.

Но нали съм си позитивна, преглътнах и спосорирах готварския курс – поне вече ще знам кой ще прави печен лаврак с ябълки или такос с бонитос. Да, и всичките тези неща с рукола, чери, рокфор, каперси и други дрън-дрън.

И зачаках с нетърпение първия урок – да видя на какви велики готварски тайни ще ги открехнат и какви грандиозни Шатобриани ще приготвят. Отварям скоба, за да кажа, че ако има нещо, което щерката да ненавижда и органически да не понася, това е лук – във всичките му варианти. Надушва миризмата само по ножа, с който съм рязала лук, а как рови в кюфтето,за да открие някоя микроскопична следа от лук – не е истина.

Е, на първия урок им дали да режат зеленчуци, а на щерката се паднало да реже лук – леле, ред сълзи, ред лук, но геройски се справила. Ама после насипали всичко в един казан и трябвало да си изядат зеленчуковия бульон – там вече щерката се предала. Хаха – аз уж й съчувствах, но вътрешно се подхилквах – така е, като не се учиш от мама, ами на курс ще ходиш.

На втория урок трябвало да разфасоват пиле и понеже всички знаели, че щерката има шестица по хирургия, й връчили големия нож и я загледали в очакване...Освен всичко друго, щерката е защитник на животните и почти веган, така че тук вече искрено съчувствах.

Сега съм в очакване на третия урок – както са я подкарали, ред е на телешки бульон. Но се чувствам лекичко отмъстена – за този удар под пояса. И чак сега разбрах онази реплика, че отмъщението е ястие, което се сервира студено. Може и под формата на телешки бульон! Wink

Оставяш я да се развива и всичко си идва на мястото Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Хехехе! Идвам на телешки бульон с мама! И последващо литературно четене на ушенце!

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Ндааа, готвенето не е като яденето Smile

Чакам и аз...Като човек, който готви от осем-девет годишна възраст, толкова ми е пописнало ВСЕ аз да готвя, че пей давам някой да ми сготви поне едни сармици или агнешка чорбица. Никакви Строганоф и Шатобриани не ме съблазняват - простички, бабини гозби. Яхнийки и зарзаватлии гювечи - неустоими! Не знам защо чуждата манджица е като чуждата патка, т.д. - кокошка. Винаги е по-вкусна!
Напоследък щерката прави салати, веднъж в месеца може да е, но отменя ме детето. Благодарна съм! Ще почакам някой хубав ден може и мусака да сготви. За повече не мечтая.

Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Ако знаеш как те разбирам!!! Особено относно лука Very Happy

Добре, че зетят се случи скопосен /хиляда поздравления на майка му!!!/, че не са умрели от глад!!!

Мноооого готин разказ, Миа! Very Happy

[/b]

хах, Зеб, чакай да се ожаля - снощи щерката ме води на гурме -ресторант за 8-ми март - от цялото меню имаше 5 думи на български - разчетох спанак, златна череша и бузи от източно-балканска свиня.Ах, да - и кисели краставички към черешите. Имаше и някакъв хайвер от демиглас, аз заложих, че е някаква водна змиорка, а щерката каза, че е някакъв вид глазура - така и не посмях да попитам необразовано. Салатите бяха половин чиния с някакъв лимец и хумус - а другата половина на чинията - празна - и в средата се мъдри едно топче пюре от неизвестно вещество.
За червеното цвекло с дюлеви семки няма да разказвам.
Добре, че вкъщи имах хляб и сирене, та вечерях.
Няма да разказвам повече, че то май ще стане на разказ за конкурса! Wink

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите