Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Петък вечер, страна огромная
Въведено на:
01 Мар 2019 16:30:07 » Петък вечер, страна огромная
Петък вечер, страна огромная
Уморена до смърт, се дотътрям до леглото си. Предчувствието за ароматни, току-що изгладени чаршафи, познатият дъх на потпури бяла роза и лавандула, зашити във възглавницата ми - ммм, ето това е щастието. Дълъг тягостен ден, адски пек, бездъждовно и унило. Петък вечер след полунощ.
Денят беше ужасен. Започна с това, че започна. И то доста по-рано от очакваното, събудиха ме с трясък по телефона от службата, скочих като ударена с чук по главата, изритах с малкото си пръстче ръба на леглото, подхлъзнах се и си ожулих коляното, докато се добера панически до тъпия телефон. Трябваше да съкратя процедурата по приготвянето, а първото кафе за деня вкъщи с вестника трябваше просто да изключа от репертоара. Взех такси, понеже колата ми за пореден път беше в сервиз. Таксито ме одруса, понеже си знае, че плащам – такситата в този град ме познават. Ключът на офиса заяде, а аз в паниката забравих кода на алармата и след минутки дотърчаха юнаците от охранителната фирма – петарка за фалшиво повикване. Компютърът в службата се прецака и взе да забива на всеки три минути, перката на вентилатора му зави като сирените на 2-ри юни – десетарка за почистване в приятелския сервиз, понеже във вражеския ще ме обрулят като джанка. Но пък приятелският е на другия край на града – още петарка за такси. Понеже се забавих с чистенето, изпуснах срока за предаване на спешни материали – два кинта глоба на всяка минутка. До обяд вече приличах на банкомат – така раздавах пари. Един клиент забрави за срещата и стана причина да закъснея за следващата, изпуснах и двамата. Кофти! Пак ми триха сол на главата. В късния следобед по вътрешната поща пристигна мейл с възторжено съдържание – в централата измислили нова справка, дето щяла да ни показва кой къде се намира – идеше ми да ги заплюя, но колегите от другите офиси заляха елей по мейла – “Браво! Точно от това имахме нужда да ни стимулира трудовия ентусиазъм!” Даже нескопосани стихчета се пръкнаха. Ода за справката! Кретени! Аз пък имах нужда от дъжд – идеше ми да закрещя. Но се въздържах. Не закрещях, само изпратих линк за литературен сайт на стихоплетците, с което си навлякох гнева на ръководството. Едва се довлякох до кошмарния край на деня, когато колегите ми напомниха, че петък е ден за традиционната бира. Ако можех да се стигна, щях да се захапя отзад – аз го измислих този ритуал с цел да сплотя колектива – стил на ръководство. Порочен! Превърна ме в шеф на водопад - колкото той може да бъде управляван, толкова и моите подчинени. Но да отсъствам от собствения си ритуал – немислимо. Пък и в този ресторант правят страхотен пържен уклей, комай за хранене днес време не достигна.
Дъждът ни свари на терасата на ресторанта, тя пък протече под напора на пороя. Вътре в кръчмата гарсонетки панически сервираха по масите легенчета под течовете, задухът правеше положението още по-трагично, така че си останахме на ветровитата тераса под дъждовните пръски. Но пък уклеят наистина беше превъзходен. Имаше поне още едно хубаво нещо – пороят ми послужи за оправдание незабавно да си тръгна под предлог, че съм оставила отворени прозорците у дома. Прахът се беше превърнал в тиня, мътни потоци по асфалта. Цели реки. Не можах да удържа еуфорията си, нагазих с новите си обувки от естествена кожа в рекичките, скапах ги. Обувките, не рекичките. Скапах и един от малкото си офисни костюми – нищо, и без друго ги мразя. Не отиват на подрънкващата на глезена ми индийска гривна със звънчета. Прибрах се мокра до кости и щастливо се заех да сваля счупеното от течението стъкло в спалнята, да изхвърля унищожените от бурята петунии от балкона и да попия водата под прозореца в кухнята. Отне ми повече от час, но пък добре, че се прибрах без чадър, понеже бойлерът отново беше повреден. С това разбира се котсузът не се ограничи изобщо – хем си знам, че съм сляпа като къртица, оставих оптиката на нощното шкафче, да не ми тежи, поне докато чистя с прахосмукачката стъкълцата по мокета под счупения прозорец в спалнята. В резултат не видях водата и изгорих прахосмукачката. Изгорих си и вечерята, защото, в отчаянието си, седнах пред компютъра и се разписах бясно, забравяйки, че си приготвям сандвич. Но пък миризмата на колендро и наситеният с озон въздух така ме бяха опиянили, че не можех да спра пръстите си по клавиатурата. Цялата къща се разсмърдя на изгоряло. Погледнах часовника, токът беше гаснал и зелените му цифри показваха 00:00 часа. Телефонът ми показваше 1:26, реших да му се доверя и да си легна най-после. Компютърът ми е в добре изолирана от шума стая – просто фасадата й гледа към недостъпна за човешкия крак поляна. Но пък спалнята ми е точно до паркинга – сиреч шум и изгорели газове накуп. Цяло лято се заканвам да си купя ъглошлайф и да отрежа с него пейката под прозореца ми. Комшиите така и не се снабдиха с климатици и в горещите нощи си приказват на пейката току под леглото ми – ех, какви хора. Писва ми всяка вечер да викам: “Време е за сън, време е за сън!” В Оле Затвори Очички съм се превърнала. Този път от отсрещния блок се лее толкова силна музика, че в началото дори не мога да разпозная мелодията. Мразя чалга, но знам всички хитове – няма начин, съседите имат много мощна уредба. Вече набирам телефона на полицията, защото наистина е време за сън, когато разпознавам мелодията....ръката ми спира на втората цифра. Цялата компания отсреща пее заедно с 1000-ватовите тонколони – “Вставай, страна огромная”
Овладявам трудно очите си в рамките на орбитите им, приготвям си тапичките за уши, които си донесох от Монца при последното посещение в Италия, и си лягам доволна в лавандуловото си легло. Отказвам се от полицията – време е да дам своя принос в борбата срещу чалгата.
_________________ Повечето хора искат вечен живот, а не знаят какво да правят в дъждовен следобед!
verysmallanimal ХуЛитер
Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 193
Въведено на:
02 Мар 2019 19:35:24 »
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
04 Мар 2019 16:16:01 »
Оххх, и пак почна с това, че започна! и март, и новата седмица, и пролетта, дето още не е почнала, но ей на - задава се, а задала ли се, ще дойде, ще мине и ще замине и ще се освестя някъде в края на септември, под някоя поошмулена лоза
Живот, какво да го правиш? Почнал ли е, ще го живеем, с уморение и удоволствие, че се разбързва да свършва .
( п.п. пейката пред блока я е нарязал преди години един комшия на малки парченца...после завариха железни пейки от релси и бабите бяха непоклатими 20 години, сега от общината курдисаха едни съчетани - бетон и дърво, ще видим колко ще изтраят)
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
04 Мар 2019 22:33:02 »
е, нееееееее! Спомням си една така вечер с "Бяла роза", ама бяха я записали явно на диск, и като свърши - почва отново....Подлудях...ама с този финал - направо ме скапа!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
pastirka ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 787
Въведено на:
10 Мар 2019 19:31:10 »
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1080
Място: София
Въведено на:
11 Мар 2019 03:21:04 »
Браво! След такъв ден да останеш човек все пак и да дадеш такъв принос , си е за чест и почитания!
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
13 Мар 2019 13:20:32 »
Много добре!
elsion ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2008
Мнения: 130
Въведено на:
18 Мар 2019 22:16:49 »
Започна с това, че започна
И въобще - невероятн текст. Единственото неприятно нещо в него е, че краят му свършва
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума