Бай ГОГО

След Гергьовден таз година ме налегнаха артрити, ишиас. Но болежките стопирах бързо с ракийца сливова – лютак. Но от вчера болка се не трае, залежах се, нямах и „мерак”. Мойта бабичка ме смъмри строго: – Ставай, Гого! Че свинята, виж, опра̀сила се пак!
Понадигнах вехти кости и реших веднага аз. Да ходя у града на доктор, па дано изпиши ми илач. И приведен тръгнах към мегдана с бастуни в една и в другата ръка. Бързах рейса за града да хвана, но от бързането стана пък беля. Възнак сурнах се и паднах лошо ...язък за новите ми пет диоптра очила! Нищо! Станах. Скръцна кокал, дупка на крачол съзрях. Поотупах ризата с каскета, после панталона-клош. А в ръцете двата „скоростни ми лоста” ги превключих на предавка „с мека газ и мощ”.
А въздухът навред ухаеше на люляк, на росни билки и сено. Ех, да можех в стихче, да възпея песента на птички и пчели ведно! Тъй в поезия отнесен стигнах до мегдана, мегданът шарен, дъгоцветно украсен. Оказа се, обаче, бусът подранил е... и отпрашил спешно, но без мен. Не бях се вясвал в центъра от лани и стори ми се доста оживено днес. Девойки с чар, момчета-симпатяги се щъкаха прегърнати навред. Щъкаха в наше село, не видяло младост от изминалия век, когато идеха бригади много да бачкат в нашто ТеКейСе. А момичетата бяха късополи и ефирът от смеха им с йони зареден. Какви осанки и походки, боже! Събуждаха отминали мераци в мен. А вятърът усмихнат закачливо, повдигаше полите им така, че щат-не щат показваха красиво, деликатно хубави места. Една от тях дори ме заговори: – Бай Гого? – и подаде ми шишенче някакво с драже.
– Да, аз съм! – трогнат рекох – на това засукано моме́.
А нейните приятелки ме оградиха. И тикаха в ръцете ми дражетата безброй. И мойто име в хор скандираха неспирно: – Бай Гого, Гого, Гого бай!
Откъде пък знаеха, аз как се казвам – тези мили, късополи същества? На език купешки чувах, си говорят. И кой ли вятър в село ги довя?
Доде се чудех и акъла блъсках, някой ме понесе към огрухания хоремаг. А той оказа се превърнат, леле, в лечебница от лукс, абе – палат! Там опитах няколко дражета и после други с още апетит. Навред светкавици и камери искриха и снимаха ме с девойките в шпалир. А те се бяха преоблякли в бяло, в престилки – мрежи от сатен. Съблякоха ме на легло от свила и почнаха масажи с мазила връз мен. И болките ми, де доскоро сещах, не знам защо, изчезнаха за миг. Какъв късмет извадих днеска, че изпуснах рейса – кметския ни джип! А след масажа рипнах от леглото. Даже сам си вързах модния цървул. Захвърлих двата си бастуна-лоста, без очила прогледнах – уникум! Оздравял към къщи, припках яко – като необязден още, млад жребец. А с момичетата-медсестри си взехме сбогом – с фото и целувки сто, безчет.
Не мина време, мисля месец, и получих лъскав у дома колет. А вътре гледам: видеокасети, грамота и пачка от пари – по пет. Разбрах, че него ден кога изпуснах рейса, тайно снимали ме в игрален филм. И всичко на мегдана е било макети, а хоремага в декори – бутафорен стил. И понеже аз съм бил актьорът главен – непринудено естествен, много ВИП, на мен ми дават хонорарче да го харча с кеф до старини. А филмът казвал се е „Buy, GO GO!”. Туй що значи и до днес не научи́х. Даже не можах и да го гледам – нямах видео, ни кабел, ни ефир. Но гордо хвалих се сред близки и съседи, как станал съм неволно филмова звезда. ...За срам и за резил обаче станах, щом чух за себе си шушукане това. Че филмът с мен го давали начесто по канали нощни от особен тип: филм за голотии, за интимно надарени части. Абе, деликатно казано: „мърсуване” с тертип.
От двадесет години тоя срам не ме напуска. И не знам от хорски подигравки, как да се избавя. Как? Но знам, че аз, столетникът бай Гого, след филма още правя го „онуй” с мерак.

уж е проза, пък не съвсем... Laughing

Излязъл му е късметът на Бай Го Го Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите