Вечерни размисли

ХуЛитер Записан(а): Dec 03, 2010 Мнения: 193

Като се улови човек за някоя приказка, все едно права или крива, и край. Стиска, та чак му посинеят пръстите и не дай си боже да му речеш, че туй дет го стиска е само един балон с въздух – жив те изяда! Тъй е свако Кольо например – откак съм се родил все повтаря две неща – Свещенная Бобария и Сабалента е по-умна от вечерта. Първото го казва всеки път като ядем боб и той пръдне таман посред яденето, а второто – като го накара чина да си умие краката преди лягане. С миенето на краката съм съгласен, ама все пак вечерта си е по-мъдра. Но както и да е. Много често такива умни мисли човек не ги измисля сам, а с помощта на външни фактори. Такъв един е телевизорът.
Гледам, например, оная вечер едно предаване, не му помня заглавието, ама някой си Стойчо го представяше. Ама то страхотия, бе! Говореха отначало за извънземните, дето летят навсякъде, гасят колите и смущават хорската работа. Хем страшно ти става, хем си викаш, вярно, мамка му, така правят тия пезевенци! Помня, едно време, по текезесарско, като подкара Денчо трактора из блока, та чак до оня чепат дъб, дето е в ниското. И точно там, за беля, извънземните вземат,че му угасят трактора. Седи тракторът – тъжен и умълчан, а Денчо се опънал под сянката и мисли как да го поправи. Казвали са ми, че някой път тъй се закучвала работата, че се налагало Керана, на Кара Петко щерката, да ходи, та да му помага. Но то не е лесно, брате – чак до вечерта откарвали някой път – тъй сложна била повредата от извънземните. То тогава, нали прост народ – само една радиоточка слушаше – та никой не знаеше за летящите машини на извънземните, ами вкупом ругаеха и Денчо, и Керанка, че любов въртяли под оная сянка, вместо да изпълняват петилетката за три години.
Докато си мисля тия работи и хоп – ония от телевизора взеха за прераждане да говорят. Може бе, що да не може! Като се замислиш – ей на, как хората си кръщават добитъка – чувам оня ден комшията Васко: Стоилчо туй, Стоилчо онуй…Като надникнах през оградата – той си купил прасе. Ама прасе за чудо и приказ – къса зурла, обли бутове и кротко като агънце. Виж го, вика ми Васил, виж го – същи Стоил, не ли? И вярно, имахме един Стоил в махалата, умря по миналата година, та той беше такъв дебел и кротък, че и зурлата му беше като ударена с тъпото на теслата. Ами на бай Христо като му се родиха две козлета – близнета, какво стана? На едното му вика Форчо, щото е черно и дребно като Форчо циганина, дет се удави в барата миналата пролет, а на другото – щото е беличко, му вика Пенина трътка. Имало, казват, навремето някоя си мома Пена, от трухчевите, дето я извардил бай Христо (млад бил той тогава) като се къпела в Сънливия вир и тъй се впечатлил, че почел жената чрез името на козлето. Ще рече, народът подсъзнателно се е усетил за прераждането и кръщава в съответствие с туй ново познание, да му се не види и народа!
Та така – вечерта е бая по-мъдра от сабалента – гледаш си телевизора, а той неуморно налива в селската ти чутура акъл и светоусещания разни, та да не се срамуваш, като срещнеш някой гражданин. И да не се плашиш, щото е помъкнал Смартфон или Айфон, ами гордо да му кажеш: Ай сиктир бе! И тихичко, ей тъй, малко настрани, допълваш с всичкия си инат: Е, няма да ги измия тия крака пък!

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

и на към-то къде го изведе този разказ... Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

То май всеки е стиснал по един балон въздух, ами добре че са социалните мрежи да разхлабваме! Браво ти, VSA! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): May 27, 2008 Мнения: 130

Майсторски изпипани размисли с неочкван край... Всяка думичка си е на мястото :)

По нашия край на чините викат по мъж - чина Петковица, чина Дичовица...това чини ми се, да е щото чината е чинно същество, туй да ти умие краката еша и няма Very Happy

Левълът направо се джасна у сабалента Very Happy

Нема се пуашим де!

Високо билото, майсторе!

Браво! Отивам и аз да погледам... Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Ай, сиктир! Сабалента е по-мъдра... Иначе ми стана смешно!

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Ама дай да се разберем: кажи ми като учен човек кога си мият краката селяните и кога гражданята! То, не за друго, ами да не предизвикаме объркване некво си, че ще станем за посмешище и току- виж, обявили всенародно допитване с референдум! Very Happy

еее, не може така направо трета серия - искам си сутрешните и обедните размисли Wink

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2017 Мнения: 38

Ех,че приятно и уютно ми стана.А за селската чутура,дет и наливат акъл,съвсем!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 229

Вечер, сутрин, вечер, сутрин и га поглеш - отмъдрял си. Но краката са важни, даже мръсни. Смях се от сърце. Успех!

Мога да се смея, мога да разсъждавам натъжено, мога да анализирам и свръхинтерпретирам... Но само едно напира - невероятен си, писателю Вакрилов, покланям ти се!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите