Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Sorceress
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 13786

Онлайн са:
Анонимни: 358
ХуЛитери: 7
Всичко: 365

Онлайн сега:
:: marcusjunius
:: mamontovo_dyrvo
:: Albatros
:: LATINKA-ZLATNA
:: tsveti
:: LeoBedrosian
:: Gabriel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2019 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
12 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Ежедневие
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Krasi_Yankova-Zvezdokril
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 12, 2012
Мнения: 27
Място: където най малко ме очакват

МнениеВъведено на: 12 Фев 2019 14:12:10 » Ежедневие Отговори с цитат върни се горе

„ Звездният прах пропълзя, ослуша се, огледа се, осъзна се и обърна взор към звездите.” К.Сейгън, „Космос”

Събуждам се. Сънят е свършил. Котката на Шриодингер* ме чака. Гладна е. Редовните серенади стряскат съседите в блока. Понеже знаят че нямам котка и ме подозират, гледат странно като ги поздравявам ...
Щом влязох в кухнята, Хипатия* миряса. Следваше ме кротко по петите , като оставяше на купчинки фина прежда, части от вълновата функция на мъртвата cи половина. Нахраних живата и безсмъртна същност на нещастната абстракция, заметох зловонните купчинки и направих кафе.
Седнах на масата с Демона на Нютон*. Създанието подхвърли злорадо:
- Добре ви беше преди. – аз си хапвах с наслада палачинката, но и го слушах разсеяно – Квантовата и ОТО съвсем ви оплетоха, ма и хич нехаете, тва теоретиците сте разпасано племе. При мен всичко си беше подредено. – додаде.
- Пий си кафето, че ще настине и не се заяждай, аз съм от малкото които още те канят, другите почти са те забравили. – той се нацупи и мълча до края на закуската. През това време Хипатия избледня и зачезна.
Тръгвам на работа. Автобуса пропуска пръстите ми и отваря с трясък.
- Ти с колко караш бе, да не си на гола нива. (Там се учат шофьори-дебютанти нали така). – крясвам на водача и се натиквам навътре. Ма що се ядосвам, естествено че не знае с колко кара, та нали видях как едва не спря точно върху краката ми, ми няма как да знае местоположението и скоростта си едновременно*. По добре да си седна и да планувам деня.
Намествам се до пълничка леля, чиято обиколка конкурира Земната. По взаимно съгласие аз съм и отстъпила част от моята седалка, а тя е моята отбранителна крепост , която отбива атаките на дивия враждебен свят населяващ тясното подобие на коридор между седалките.
Най после, заветен момент, бюрото си е на мястото, компютъра е включен, само портрета на Великия Комуникатор* е някак неестествено килнат. Проследявам перспективата и решавам да не го местя, така професора вижда монитора безпрепятствено.
Вече трети път препрочитам тази статия, но физическата интуиция ми говори че нещо в идеята на авторите не пасва съвсем.
- Кажи професоре какво пропускам? – от портрета се носи блажено похъркване, ръчвам го лекичко да го поизправя.
- Хм … да какво, а да. Поизнервиха ли те тиа двамата, на пръв поглед и аз бих се заблудил, ама…
- Има нещо неизчистено, убягват някакси доводите им за приближенията.
- И така резултатите им са неизползваеми за потвърждение.
- Именно …
- Успокои се хлапе, зарежи ги за малко, проиграй наново твоето си теоретично разглеждане, разгледай и другите наблюдения, а утре разгледай симулацията отново и ако не се досетиш сама, ще ти посоча къде е проблема. Сега върви на обяд, остави ме да поспя и не забравяй – вярвам в теб.
Не усещам вкуса на храната, проклетата симулация ме гризе отвътре, преглъщам машинално… господи, ами че то е било пред очите ми. Зарязвам обяда и хуквам обратно към института (Математиката е в другия край на комплекса). На завоя се засичам със шефа, като човек врял и кипял в науката знае, че когато съм така не бива да ме закача. А като разумно същество което не би желало да прекара седмицата до края в Пирогов предвидливо се отмества от видимата ми траектория на подходящо разстояние та да може да вметне:
- Утре следобед … за новия проект… кажи и на другите.
- Аха … – профучавам аз край него.
Влетях през портала и се удивих, че при такава ударна мощ вратата все пак не остана в ръцете ми. Вземах стъпалата по четири. Тръшнах се на бюрото и след час напрегната кореспонденция вече бях наясно. Авторите бяха попремълчали някои аспекти, но пълната картина не съответстваше на моята постановка и резултатите наистина не бяха използваеми за мен. До края на работния ден оставаха около два часа, време достатъчно да прегледам спокойно бележките си стъпка по стъпка.
Със задоволство констатирах , че наблюденията поне, напълно се съгласуват с резултатите в рамките на грешката. Утре ще потърся други симулации, по темата поне се пише достатъчно много, все ще открия подходящи. Пратих писмо за проекта до всички и изтощена, но доволна се запътих за вкъщи.
Я същата леля, ако и утре е тук си обещавам да се абонирам за нея.
Ура, у дома. Отварям хладилника, а там ме чака най-милото извинение, че трябва да прекарам вечерта сама: хубаво изстудено, добре препечено пиленце, чак кожичката се обърнала с бял ориз без подправки и кофичка овче мляко. След днешния гладен обяд това си е повече от изкушение и аз отдавам заслуженото на кулинарното съкровище.
Само от половин час прескачам по програмите, а вече съм преситена с плът и то без да превключвам на онзи канал. Дискаваритата носят известно спокойствие и някъде между райетата на тигъра, петната на леопарда и 10-те измерения от М-теорията съм задрямала. Нося се безметежно сред Розови слонове, но отнякъде изскача Мичио Каку* : „Не може така колега” и смръщил вежди сменя фундаменталните константи на съня ми. Моите слонове се олюляват и отлитат в съседна Вселена, а сънят ми е свършил. Събуждам се.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2333
Място: Варна

МнениеВъведено на: 12 Фев 2019 18:44:17 » Леле Отговори с цитат върни се горе

направо ми скри шапката! Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
IGeorgieva
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 98
Място: София

МнениеВъведено на: 13 Фев 2019 17:04:33 » Отговори с цитат върни се горе

Хумор и фантастика - чудесно! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
zebaitel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 575

МнениеВъведено на: 15 Фев 2019 10:41:24 » !!! Отговори с цитат върни се горе

интересно Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
shrike
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 27, 2011
Мнения: 149

МнениеВъведено на: 15 Фев 2019 10:49:57 » Отговори с цитат върни се горе

няма как да не ми стане фаворит това!

Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
verysmallanimal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 03, 2010
Мнения: 95

МнениеВъведено на: 17 Фев 2019 10:48:54 » Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Very Happy Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
mamontovo_dyrvo
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 111

МнениеВъведено на: 19 Фев 2019 20:11:33 » Отговори с цитат върни се горе

Омая ме, Звездокрилке! Добре, че се появи нещо слонско, макар и розово да ме приземи! Хубав разказ!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com