Автор |
Съобщение |
stih
ХуЛитер
Записан(а): Mar 21, 2016
Мнения: 3
|
Въведено на:
09 Фев 2019 04:23:53 » Локвичка |
|
Исках да съм цвят на роза,
а съм трънче под листо;
не поезия, а проза;
не мелодия, а стон.
Ни тополка, ни фиданка,
нито мак сред зряла ръж...
Аз съм твоя бледа сянка,
малка локвичка – след дъжд.
Нито взела, нито дала...
Но поспри, ще видиш сам –
както в тъжно огледало,
слизат в мене Небеса. |
|
|
|
|
rajsun
ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1015
|
Въведено на:
09 Фев 2019 14:51:42 » !:))) |
|
|
|
|
Markoni55
ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
|
Въведено на:
11 Фев 2019 17:11:39 » размислящо, по-скоро |
|
самоиронията е трудно и ценно качество |
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя... |
|
|
|
pastirka
ХуЛитер
Записан(а): Sep 02, 2007
Мнения: 791
|
Въведено на:
13 Фев 2019 20:17:47 » |
|
Критична самоироничност, хареса ми! |
|
|
|
|